Решение № 2967 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2017 г.

Решение № 2967 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. от гр. П. срещу решение № 851 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 2427 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-138 от 25.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П.. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-138 от 25.05.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № 4304244575 / Протокол № Ра-650 от 26.08.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която М. Д. С. от гр. П. е задължена да възстанови неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 1.01.2009 г. - 30.04.2014 с общ размер от 8914.67 лв. (главница и лихви към 31.10.2014 г.) С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за неоснователно възражението за добросъвестност на получилото плащанията лице. Изводът за недобросъвестно поведение произтича от обстоятелството, че в хода на производството жалбоподателката не е доказала наличието на своя трудов/осигурителен стаж като предпоставка да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в първоначално определения по-висок размер. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Спорът относно действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Стойчева, отпусната с начална дата 15.12.1999 г., е приключил с влизането в сила на разпореждане № 4304244575 / прот. N01166 от 30.07.2014 г., издадено от длъжностното лице по чл. 98 от КСО на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Възраженията за неправилно определяне на новия размер на пенсията с оглед променения тригодишен базисен период и индивидуалния коефициент са извън предмета на настоящия спор. С решение № 3775 от 4.04.2016 г. по адм. д. № 8580/2015 г. Върховният административен съд, VI отд., е оставил в сила решение № 1202 от 12.06.2015 г. по адм. д. № 1120/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на М. Д. С. срещу решение № РД-111/16.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. П.. Въз основа на влязлото в сила разпореждане № 4304244575 / прот. N01166 от 30.07.2014 г. е извършено изчисление на сумите за пенсии, които са били изплатени неправилно. Спорът между страните по настоящето дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на пенсионера като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. След като правилно е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само ако са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, първоинстанционният административен съд е следвало да подложи на преценка установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на жалбоподателката Стойчева. Необходимо е да се има предвид, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изменена не поради недоказан от жалбоподателката трудов/осигурителен стаж, а поради установен при извършена служебна проверка по-нисък осигурителен доход за използвания тригодишен период 1982 г. - 1984 г. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Самият факт, че в архива на осигурителя няма наличен документ по обр. УП-2, не означава, че такъв документ не е бил издаден и представен на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсията. От приложените в административната преписка документи не може да се установи механизмът, по който е бил определен размерът на първоначално отпусната пенсия. В издадените актове не са изследвани причините, поради което пенсионното досие не може да бъде възстановено и при първоначалното определяне на пенсията е бил използван по-висок от действителния осигурителен доход. Не са посочени извършени от жалбоподателката действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните й права. Не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски за адвокат за двете инстанции с общ размер 700.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,