Решение № 89 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6440/2007 г.

Решение № 89 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6440/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Я. С. Г., З. Г. В., С. В. В., М. В. Д., М. М. Г., Г. Д. П., И. Я. П., Д. Г. П., С. Г. П., С. Я. Д., С. Г. Г., Г. С. Г. и М. С. Г., всички от гр. П., срещу решение № 152 от 6.08.07 г. по гр. д. № 156/07 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) не обсъдил тройната техническа експертиза по делото, както и доводите на жалбоподателите, че в процесния имот не е проведено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съдът неправилно приложил тази материалноправна разпоредба по отношение на терен, който не е бил предоставен на ответника по делото за извършване на строителство и който е зает от бараки, монтирани върху циментов постамент, които могат да бъдат демонтирани и преместени. Ответникът в производството Д. "С" гр. С. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмена защита. Другият ответник - държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е оставил в сила решение № 351 от 5.01.07 г. по гр.д. № 139/06 г. на Ц. районен съд, с което са били отхвърлени субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС, предявени срещу Д. "С" София и срещу държавата, за установяване собствеността и предаване владението върху поземлен имот с площ от 7000 кв.м, находящ се в землището на гр. П., местн. "П", имот № ****** по картата на землището, а сега имот с идентификатор 58356.52.37 по кадастралната карта. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че собствеността върху спорния имот е била възстановена на ищците в стари реални граници с решение на Общинската поземлена комисия по реда на ЗСПЗЗ. Имотът е част от предоставените с РМС от 5.03.59 г. безвъзмездно на ДКМС 100 хка в местността "Д" за изграждане на М. младежки лагер. Върху процесния имот има построени 11 полумасивни сгради с площ от по 11 кв.м., както и две масивни, съответно с площ от 57 кв.м. и 24 кв.м. Той попада в терена, за който е съставен АДС № 1015/91 г. и който се владее от ответника Д възстановяване" София. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че решението на ОбПК за възстановяване на собствеността е постановено в административно производство без участие на Д. "С" София, поради което му е непротивопоставимо. В производството по иска за собственост следва да се преценява дали са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Изложен е мотив, че в случая земята е загубила земеделския си характер по смисъла на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, върху нея са проведени мероприятия на държавата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността, поради което ищците не са собственици на спорния имот. Решението е правилно. Законосъобразен е решаващият извод на въззивния съд, че процесният имот попада в терен по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, въху който са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността, поради което ищците не са собственици на имота, въпреки издаденото в тяхна полза позитивно решение на ОбПК. Този извод е направен в съответствие с доказателствата по делото. От обясненията на вещото лице И. Б., дадени в съдебно заседание на 13.12.06 г. по гр.д. № 139/06 г. на Ц. районен съд се установява, че процесният имот попада в оградената със син химикал част от скицата на стр.89 от първоинстанционното производство - т.е. в границите на окончателната площадка на М. младежки център (ММЦ) в гр. П. Т., върху който е изграден ММЦ, е предоставен с РМС № 267/05.03.59 г. безвъзмездно на ЦК на ДКМС и за него е издаден АДС № 1016/25.09.91 г. Процесният имот с площ от 7 000 кв.м. е част от ММЦ, върху него са изградени дванадесет бунгала, монтирани върху циментов постамент и една двуетажна масивна сграда. Този имот обаче не следва да се разглежда отделно, а като част от едно осъществено мероприятие на държавата - ММЦ, което съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ препятства възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи в реални граници. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая текстът на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ е неприложим, тъй като липсват данни за отреждане на терена за някакво мероприятие на С. войски или на държавата. Посочената законова разпоредба не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата; за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Няма изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В конкретния случай такова мероприятие е осъществено, изградените в процесния имот сгради са част от М. младежки център, независимо от това, че представляват предимно бунгала, които могат да бъдат демонтирани и преместени, както и че понастоящем се ползват от Д. "С". Тройната техническа експертиза, на която се позовават жалбоподателите, не съдържа данни, които да са от значение за конкретния правен спор, поради което необсъждането и от въззивния съд не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на обжалваното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,