Решение № 5511 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2016 г.

Решение № 5511 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Милди янг" ЕООД-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Изток", ул. "Т. Стоянов" № 20, представлявано от постоянния синдик А. Г. К., чрез адвокат Г. Т. Д., съд. адрес, гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 51, против Решение № 7972 от 16.12.2015 г. на Административен съд С.-град, по адм. д. № 825 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2111114149/22.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както е тълкуван от Съда на ЕС относно разпоредби на Директивата по ДДС; от Европейския съд по правата на човека, относно прилагането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; от Върховния административен съд в постоянната му практика по ЗДДС и на Закона за задълженията и договорите относно прехвърлянето на право на собственост върху родово-определена стока единствено чрез предаването й. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба-Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 862 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди, допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е бил посоченият РА, с който по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите от 01.11.2008 г. до 31.07.2011 г. на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност в следствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо на 133 254,71 лв. - главница и 40 563,01 лв. лихви. С РА е констатирано, че поради непредставяне на искани документи във връзка с доставките, по които е упражнено правото на данъчен кредит, както и на такива от счетоводството на самото ревизирано дружество, ревизиращият екип е бил в невъзможност да установи както осъществяваната от ревизираното дружество дейност, така и предметът на всяка от доставките, за част от които не са били представени и оригинални фактури, а представените са или с неясно съдържание, или непридружени от каквито и да било други доказателства за изпълнението на доставките. Установено е, че след 01.01.2009 г., дружеството няма назначени лица на трудови правоотношения и че през ревизирания период е стопанисвало търговски обект - склад, находящ се в кв. Илиянци, като при извършена проверка на търговския обект на 13.12.2011 г. за установяване налични активи, собственост на дружеството, такива не са установени. В ревизионния доклад, като част от мотивите на РА, са направени следните констатации: Относно декларирани ВОД, в данъчен период м. 06.2011 г. и м. 07.2011 г. жалбоподателят е декларирал вътрешнообщностни доставки както следва с дружества-получател съответно в Чехия и Холандия, за което са издадени данъчни фактури № 176/03.06.2011 г., с данъчна основа 239 713,80 лв. и № 178/14.7.2011 г. с данъчна основа 66 220,49 лв. Ревизиращите са приели, че не е доказано дружеството да е разполагало със стоките предмет на фактурите и не е доказано транспортиране на стоки до посочените получатели; Относно фактурите за доставки на стоки и услуги от "Симек трейд" ЕООД и "Симек" ЕООД, е прието за недоказано извършването на реални доставки-установено е, че "Симек" ЕООД и ревизираното лице са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДОПК, а представляващият на "Симек трейд" ЕООД и упълномощеното лице на ревизираното дружество са "домакинство", съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 ДОПК, въпреки това никакви доказателства, придружаващите фактурите, нито обяснения относно механизма на доставките, не са представени; Относно доставчиците "П. Л. БГ ЕООД и П. И. А. БГ ЕООД е установено, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, за да може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, лицето трябва да притежава документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а в хода на ревизионното производство не са представени подобен род документи. Относно доставчика "Булмикс 97" ООД е установено, че съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДДС, за да може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, лицето трябва да притежава документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от закона, а в хода на ревизионното производство жалбоподателят не е доказал, че притежава такива документи. От извършена насрещна проверка на доставчика, категорично е установено, че доставчикът не е издал фактура № 760/03.11.2008 г., с данъчна основа 300 857,65 лв. и ДДС 60 171,53 лв. на РЛ. Фактура с този номер и на друга стойност е издадена на друго лице. С данъчна основа 300 857,65 лв. и ДДС 60 171,53 лв. доставчикът е издал на РЛ фактура № 699/15.09.2008 г. Към фактурата е издадено кредитно известие № 722/30.09.2008 г., с данъчна основа 300 857,65 лв. и ДДС 60 171,53 лв. Основание за издаване на кредитното известие е неосъществена сделка. Фактурата и кредитното известие са отразени в дневника за продажби на доставчика за период 09.2008 г. При справка в информационната база данни на НАП, е установено, че жалбоподателят не е отразил в дневника за покупки за данъчни периоди преди 11.2008 г. фактура № 699/15.09.2008 г. и кредитното известие 722/30.09.2008 г. Органите по приходите са счели, че дори да се приеме, че ревизираното лице е допуснало техническа грешка при изписването номера и датата на фактурата, не е доказано, че доставката, за която РЛ е упражнило право на данъчен кредит, е осъществена, с оглед на което доставчикът е издал кредитно известие. Относно доставчика "Х. А. А. Аутолизинг" ООД са установени основания за непризнаване на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. От една страна, ревизираното лице не е представило данъчните документи, въз основа на които е упражнило право на данъчен кредит, с което е налице основание по чл. 70, т. 1 от ЗДДС за непризнаване право на данъчен кредит. От друга страна, дори и да разполага с данъчен документ, доставката попада в ограниченията, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, а именно установено е, че доставката представлява "лек автомобил", с брой на места 3+1. В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието "лек автомобил". По смисъла на цитираната разпоредба "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без място на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната икономическа дейност от регистрираното лице. Видно от свидетелството за регистрация, моторното превозно средство отговаря на дефиницията за "лек автомобил". От ревизираното лице не са представени доказателства за това, че автомобилът е предназначен за товари, нито че има вградено допълнително техническо оборудване. Следователно, същият попада в ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на останалите декларирани получени доставки и упражнено право на данъчен кредит, според ревизиращите, ревизираното лице не е доказало че е изпълнило условието на чл. 71, т. 1 ЗДДС, поради което не е признато право на данъчен кредит. В РА е направена преценка на новопредставени доказателства, подадени с възражението срещу РД, при която правото на данъчен кредит е признато по фактури, подробно описани в табличен вид в стр. 13-20 от РА. Органът по приходите е счел, че е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 ЗДДС и по визираните фактури е налице право на данъчен кредит. В съдебното производство пред първоинстанционния съд на жалбоподателя е указана доказателствената тежест да установи благоприятните за него факти на реално изпълнение на фактурираните доставки като първа предпоставка за признаване на претендираното право, а също и да внесе депозит за счетоводна експертиза, относно счетоводното отразяване на процесните фактури в неговото счетоводство и евентуално извършени и осчетоводени последващи доставки с процесния предмет. Обратно на поддържаното в касационната жалба, експертизи не са извършвани, поради невнасяне от жалбоподателя на определения депозит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице изцяло, първоинстанционният съд е приел, че доказването на реалността на доставката, по която се претендира право на данъчен кредит, е условие, без което не може да се признае това право. Приел е също, че тежест на претендиращия правото е доказването на посочения факт с правно значение, както и че правото на данъчен кредит не може да се признае само защото ДДС е вписан в данъчни фактури, като се има предвид, че в случая голяма част от фактурите изобщо не са представени или са със съдържание, от което не може да се установи предметът им, а останалите са непридружени от каквито и да е други доказателства и дори обяснения. Извършването на счетоводна експертиза относно отразяването на фактурите в счетоводството на ревизираното дружество е била изцяло във властта на жалбоподателя, за което многократно му е дадена възможност. По касационните оплаквания: Предвид изложеното по-горе, обосновано първоинстанционният съд е приел, че от съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит следва да се признава при липса на данъчен документ, съгласно изискванията или при съдържание на фактура, която не дава възможност да се установи предмета на доставката или само защото ДДС е вписан във фактура. В частност, правилно съдът е приел, че за никоя от процесните доставки не може да намери приложение тълкуването в Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото в настоящия случай ненамирането на някои от доставчиците изобщо не е главно основание за отказ на претендираното право. Съгласно т. 63 от мотивите на това решение, според практиката на Съда, държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчно задължените лица, отчетите на същите и другите относими документи /вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело № С-132/06, т. 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело № С-188/09, т. 21/. В т. 64 е посочено, че за тази цел Директива 2006/112 и по-конкретно чл. 242 от нея задължава всяко данъчно задължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Неизвършване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи счетоводното отразяване и евентуалното последващо разпореждане с предмета на доставките е в резултат на процесуалното бездействие на самия жалбоподател, при указана доказателствена тежест, което не може да се компенсира, с неконкретни оплаквания в касационната жалба. Обратно на поддържаното в касационната жалба не е доказано предаването на родовопределената стока, нито използването й за последващи облагаеми доставки. Обосновани при това за фактическите изводи на административния съд след съвкупна преценка на доказателствата, че не може да се направи стабилен извод, че процесните фактури отразяват действителни данъчни събития. Относно доставките, извършени от Булмикс-97 ООД, от жалбоподателя е представено единствено копие на фактура № 760/03.11.2008 г., с предмет СМР по договор от 21.07.2008 г., с данъчна основа 300 857,65 лв. и ДДС 60 171,53 лв. Към фактурата е издадено кредитно известие № 722/30.09.2008 г., с данъчна основа 300 857,65 лв. и ДДС 60 171,53 лв. Основание за издаване на кредитното известие е неосъществена сделка. Освен споменатата фактура, в хода на съдебното производство не са ангажирани договори, анекси, приемо-предавателни - протоколи за извършените СМР по видове и стойност, актове, които се съставят по време на строителството, съгласно изискванията на Наредба № 8, за протоколи и актове по време на строителството, не са представени доказателства за извършено плащане във връзка с доставката. От представените с административната преписка счетоводните регистри не може да се установи счетоводното отчитане на процесната доставка. От друга страна, самият доставчик е отрекъл да е издал процесната фактура на ревизираното лице, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит по фактура № 760/03.11.2008 г. в размер на 60 171,53 лв. Относно доставките, извършени от Симек трейд ЕООД са представени единствено копия на 5-те спорни фактури (по фактура с № 12267/30.06.2010 г., издадена от Симек трейд ЕООД, правото на данъчен кредит е признато). Не са ангажирани доказателства за реално получени доставки на стоки. Предмет по фактурите са "стоки по опис", без представен опис. Правилно административният съд е преценил и доказателственото значение на няколкото еднотипни приемо-предавателни протоколи, издадени от Симек ЕООД и Симек трейд ЕООД, и подписани от едни и същи физически лица за "приел" и "предал". Не са представени доказателства за наличие на обекти за съхранение на стоки, транспорт и плащане по доставките. С право съдът е взел предвид факта, че пълномощникът на жалбоподателя към датата на издаване на процесните фактури и представляващият Симек трейд ЕООД представляват "домакинство" по смисъла на § 1, т. 2 ДОПК, поради което лицата биха могли да представят доказателства за произхода на стоките, наличие на обекти и другите изискани доказателства относно доставките, ако такива съществуват. Фактури с номера № 728/24.11.2009 г. № 733/31.01.2010 г., № 736/28.02.2010 г., № 737/28.02.2010 и № 1000012042/24.11.2009 г., издадени от Симек трейд ЕООД с предмет - услуги и наем, изобщо не са представени, поради което за тях правилно е прието, че е налице основание за отказ по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Относно доставките, извършени от "Х. А. А. Аутолизинг" ООД, жалбоподателят е представил анекс към договор за финансов лизинг, съгласно който ревизираното лице е лизингополучател за "лек автомобил" по смисъл на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Законосъобразно съдът е приел, че доставката попада в ограниченията, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. В хода на съдебното производство не са представени доказателства за това, че автомобилът е предназначен за товари, нито че има вградено допълнително техническо оборудване. Неоснователно в касационната жалба се твърди, предвид изложеното по-горе, че настоящият случая е идентичен със случаи на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка с отказ на право на данъчен кредит поради действия на неговите доставчици. Именно извършването на доставките, за които са издадени само фактури, някои и непредставени, не е доказано. Поради това, неотносими към настоящия спор са и цитираните съдебни решения на Европейския съд по правата на човека - по дела "Булвес"АД и "Бизнес център за подпомагане" срещу България. По същата причина първоинстанционното решение не противоречи и на трайната практика на Върховния админстративен съд по подобни спорове, цитирана в касационната жалба. Предвид всичко изложено, оспореният съдебен акт не страда от порока, обоснован в касационната жалба. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 862 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение