Решение № 10007 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 827/09.05.2025 г., постановено по ад. 69/2025 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт (РА). В тази насока представя заповед за ползване на отпуск на Х. И. В. - директор на ТД на НАП Велико Търново. Твърди също така, че неправилно решаващият съд е прогласил нищожността и на основание, че ЗВР не е връчена по надлежния ред. Отправя искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и за връщане на делото за разглеждането му по същество от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът - К. И. М. от гр.Враца, чрез адв. Тончева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид наведените касационни доводи и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Враца е бил РА Р-04000624000941 -091 -001/21.10.2024 г., издаден от Ц. М. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Н. Ч. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Велико Търново - ръководител на ревизията в частта, в която е потвърден с Решение 2/10.01.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, с който на К. И. М. от гр.Враца са установени допълнително задължения за ДДС за данъчен период 01.10.2023г. до 21.10.2023г. в размер на 28022.64 лв. и лихви в размер на 3141.98 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизията на дружеството с посочения предметен обхват е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000624000941-020-001/19.02.2024 г. на Ц. М. П. началник сектор Ревизии" в дирекция Контрол" при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Враца. Посочено е, че ЗВР е издадена от орган, оправомощен като компетентен по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК да издава ЗВР със заповед 651/11.08.2023г. /л.23-24 от делото/, издадена от Г. Н., подписала същата с означението За директор на ТД на НАП Велико Търново . По делото е представена от ответния орган Заповед ЗЦУ-ОПР-57/08.08.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която оправомощава Г. К. Н. да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Велико Търново, според изричното отбелязване при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на Х. И. В. - директор на ТД на НАП Велико Търново, но тъй като към датата на издаване на Заповед 651/11.08.2023г. липсват ангажирани от ответника доказателства Х. В. /директор на ТД на НАП Велико Търново/ да е била в законоустановен отпуск, командировка или други причини, то процесният ревизионен акт е нищожен. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен и на друго основание. Счел е, че ЗВР и последвалите ЗИЗВР са изпратени за връчване на починалия баща на ревизираното лице по електронен път без данни по делото същата да е посочвала електронен адрес за уведомяването й. Обжалваното съдебно решение е правилно. По отношение на приетото от съда първо основание за нищожност на РА първоинстанционното решение е правилно. С представената пред касационната инстанция заповед за отпуск 5135/26.07.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, е разрешен отпуск на Х. И. В., заемащ длъжността заместник изпълнителен директор на ТД на НАП Велико Търново, за периода 9.08.2023 14.08.2023 г. вкл. и е определен за неин заместник Г. К. Н.. От представената заповед не се доказва отсъствието на изпълнителния директор на ТД на НАП към момента на заповедта за определяне компетентентност по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК за издаване ЗВР, поради което настоящата инстанция намира, че е налице нищожност на РА на това основание. По отношение второто основание за обявяване нищожност на РА, настоящата касационна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2 приходните органи, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. т. е. за да е приложима последната норма следва да е налице писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция. В случая по делото не е представено подобно изявление. Неоснователно е оплакването в касационната жалба , че в случая К. М. е изтеглила процесната ЗВР от информационната система на НАП чрез предоставяните от администрацията електронни услуги, достъпни с КЕП на лицето. Посоченият от данъчния субект електронен адрес за получаване на съобщения е този по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Посочването му изразява волята чрез този адрес да се осъществява кореспонденцията с органите по приходите. По подразбиране лицето има достъп до този адрес за получаване на съобщения. Това не е приложимо за електронен адрес, от който са изпращани съобщения от негово име, без да е посочен по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Правилно е посочено от първоинстанционния съд е, че видно от разписките за връчване на ЗВР, ЗИЗВР и РА, същите са адресирани не до ревизираното лице, а до нейния наследодател. При недоказано получаване на ЗВР и последващите документи чрез активиране на електронна препратка на електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК, правилно съдът е приел, че е налице нищожност на РА. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок рефлектира върху действителността на обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност. В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд решения по адм. дела 7130/2022 г., 13484/2020 г., 8769/2022 г., 463/2023 г.и др. С оглед крайния изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство в размер на 2800 лева съгласно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение