Решение № 358 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2009 г.

Решение № 358 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Мохамед Тахир Расули срещу решение № 52 от 11.06.2009 г., постановено по адм. дело № 5478 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2112-1290 от 15.09.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1272 от 25.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касационната жалба съдържа твърдения за неправилност на обжалваното решение, като не са посочени конкретни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а по същество са повторени оплакванията, изложени в жалбата пред Административния съд - София-град. Според касатора неправилно съдът е приел, че не са налице основания за прогласяване нищожността на ревизионния акт. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София-град, е бил ревизионен акт № 2112-1290 от 15.09.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1272 от 25.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм.) е увеличен финансовият резултат на търговеца за 2005 г. и са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за внасяне в размер на 6493, 30 лева. От материалите по делото е видно, че първоинстанционният съд е сезиран с жалба, с която е поискано обявяване нищожността на ревизионния акт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е валиден, тъй като е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Според съда изложените от жалбоподателя възражения касаят обосноваността на ревизионния акт и съответствието му с материалния закон, като тези въпроси са преклудирани поради просрочие на обжалването по административен ред пред директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд изводи досежно валидността на обжалвания ревизионен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е извършил преценка относно валидността на ревизионния акт и е стигнал до обоснования извод, че актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Нищожни са онези административни актове, които поради особено съществени недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, не пораждат правни последици. От доказателствата по делото е видно, че в конкретния случай процесният РА и издаден от Елена Василева Александрова - на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на екип, овластена със заповед за определяне на компетентен орган № К-1290 от 29.08.2007 г. на органа, възложил ревизията, като заповедта за оправомощаване е издадена от орган, който разполага с материална компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото е установено и между страните не се спори, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Правилно съдът се е ограничил единствено до преценка относно валидността на ревизионния акт, тъй като конкретните възражения на жалбоподателя са се отнасяли до материалноправните основания за издаването му и до неговата обоснованост, а тези въпроси са били преклудирани поради просрочването на жалбата, подадена до компетентния да я разгледа орган, а именно директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. По делото безспорно е установено, че ревизионният акт е обжалван по административен ред извън срока по чл. 152 от ДОПК, поради което първоинстанционният съд е бил длъжен да прецени единствено дали твърдените от жалбоподателя нарушения биха могли да доведат до нищожност на административния акт. Възраженията, които са изложени в касационната жалба, повтарят тези до първоинстанционния съд и се отнасят по същество до обосноваността на ревизионния акт и наличието на материалноправните предпоставки за издаването му и не следва да бъдат обсъждани и от настоящата инстанция. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изход от спора и по аргумент на чл. 161. ал. 1 от ДОПК на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид присъждането им от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,