Решение № 5884 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13644/2009 г.

Решение № 5884 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13644/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 1404 от 30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1952/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХVI състав, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на Виница, в частта относно конфигурирането на имоти № 2428 и № 2429 и вписването им в регистъра на собствениците съответно на Стойка Славова Дечева и Дечко Димитров Дечев и делото е изпратено като преписка на областния управител за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон. Развито е и възражение, че съдът не е съобразил, че пред Административен съд - Варна по жалба на Дечко Димитров Дечев е образувано и друго дело относно същите имоти - № 1962/2008 г., като двете дела следва да бъдат обединени и да бъде постановено общо решение. Поради това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, след обединяването му с адм. дело № 1962/2008 г. Постъпили са и две частни жалба, подадени от Стойка Славова Дечева и Дечко Димитров Дечев против определение № 4014 от 19.08.2009 г. постановено по адм. дело № 1952/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на Стойка Дечева за допълване на решението по делото - № 1404 от 30.07.2009 г., като съдът се произнесе по цялото й искане за определяне на площта на отредения й имот, съответно постановяване на изричен диспозитив в тази част. В открито съдебно заседание Дечко Дечев се представлява от адв. Михайлов, който моли за уважаване на частните жалби и отхвърляне на касационната жалба, подадена от областния управител. Заинтересованите страни - Петър Йорданов Желев, Снежанка Йорданова Радева, Тошко Атанасов Стойчев, Коста Авернов Шидеров, Ефтим Авернов Шидеров и кмета на Община Варна не изразяват становище по касационната и частните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частните жалби. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от Стойка Славова Дечева, против цитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" землището на Виница, в частта по отношение имоти № 2428, 2429, 2433, 4585, 9990, 2430, като се иска отреденият й с ПНИ имот да бъде идентичен с този, предоставен й за ползване, върху които чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост е придобила права. В жалбата се сочи, че неправилно от имотът е отделена разликата над 600 кв. м, върху които й е признато правото на собственост, тъй като в тази част се намират съоръжения, които са пречка за образуване на нов имот за бившите собственици. Съдът, по така въведения спорен предмет, е постановил решението, оспорено в настоящото производство, като в диспозитива е разпоредил отмяна на заповедта на областния управител в частта по отношение конфигурацията на новообразувани имоти № 2428 и 2429, както и по отношение вписването им в регистъра към плана на собствениците, както и е постановил връщане на преписката на областния управител за ново произнасяне в тази част. По отношение останалите имоти предмет на жалбата липсва диспозитив. Решението е съобщено на жалбоподателката на 7.08.2009 г., чрез пълномощника й, видно от приложеното по делото съобщение. С молба от 14.08.2009 г., жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Петров е поискала съдът, на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, да постанови допълнително решение, като се произнесе по цялото й искане - по отношение площта на имота, който следва да бъде й бъде отредена, съгласно уточнението на първоначалната жалба с молба от 28.10.2008 г. Съдът без да съобщи на страните за постъпилата молба, без да насрочи делото в о. з. е постановил определение № 4014 от 19.08.2009 г., с което е оставил без уважение молбата за допълване на решението. Така постановеното определение също не е съобщено на страните по делото, с изключение на жалбоподателката, съответно молителка в производството по чл. 176 от АПК. При тези данни, настоящият състав приема, че следва да се произнесе, в частта по така наречените частни жалби, против определението, с което съдът се е произнесъл по молбата за допълване на решението. И двете жалби - първата наречена частна жалба, подадена от Стойка Дечева, както и втората - наречена възражение, подадена от Дечко Дечев, са процесуално допустими. Първата е подадена в седемдневен срок, указан от съда на страната и посочен в съобщението до нея за изготвяне на определението по молбата за допълване на решението. По отношение Дечко Дечев липсва съобщаване на определението, съответно данни за узнаването му и така нареченото възражение също следва да се приеме за подадено в срок. Освен това съдът е указал грешно, че срокът за обжалване е седемдневен. Същият е четиринадесетдневен, което ще бъде изяснено по-долу, след изясняване на характера на акта, постановен от съда. Жалбите са основателни, макар и не по изложените в същите съображения за неправилност на определението по същество. Постановеният от съда акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК, съдът следва да проведе открито заседание с призоваване на страните, за да постанови допълнителното си решение, което от своя страна подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение - т. е. в четиринадесетдневен срок в случая, тъй като става дума за касационно оспорване по реда на чл. 208 и сл. от АПК, съответно в срока по чл. 211 от АПК. В разглеждания казус, съдът е сезиран с искане от страна, за постановяване на допълнително решение, като молбата за това е предявена във визирания в нормата едномесечен срок, т. е. същата е процесуално допустима. Съдът обаче не е насрочил делото в открито заседание за разглеждане на молбата, не е връчил преписи от същата на страните и без да ги призове е постановил определение в закрито заседание. С посоченото съдът е постановил един недопустим акт, без да е провел разписаното в закона производство, като освен това се е произнесъл и с определение вместо с решение. Смисълът на постановеното допълнително решение е да образува с основното решение едно неделимо цяло, поради което и видът на акта, с който съдът е длъжен да се произнесе е именно решение, дори и в случаите когато отказва да уважи молбата. Постановеният акт е недопустим, като независимо че в частните жалби (наречени така според указаното от съда), но по характера си касационни жалби, липсват оплаквания за недопустимост - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността на акта, съдът следи служебно. Определението следва да бъде обезсилено, като делото се върне на съда за провеждане на редовно производство по реда на чл. 176 от АПК. Решението постановено по същото следва да бъде съобщено на страните, (което понастоящем не е сторено, поради което и за останалите страни изобщо не е започнал да тече срок за обжалване на определението), като една след влизането му в сила или ведно с жалбите постъпили против него следва да бъде разгледана и касационната жалба на областния управител против първоначалното решение, съответно против евентуално допълненото решение. Понастоящем е налице процесуална пречка за произнасяне по касационната жалба на областния управител, тъй като е налице висяща молба за допълване на решението, като от изхода на произнасянето по нея, ще зависи и предмета на касационна проверка на касационната инстанция. Поради това в тази част производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като по касационната жалба на областния управител ВАС ще се произнесе след връщане на делото, след постановяване на допълнително решение от Варненския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,