Решение № 282 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2010 г.

Решение № 282 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Бонев от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Милка Христова, против решение от 07.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, по адм. д. № 124/2007 г. в частта от процесния имот по букви Б-В-Г-Д-З-Б, оцветена в жълт цвят на скицата на вещите лица. С жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът е допуснал нарушение на закона, като при преценката относно застрояването е изхождал не от регулационния план от 1959 г., а от сега действащия ЗРП от 2001 г. Касаторът твърди, че е допуснато забавяне в изготвянето на помощния план и моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение решение в обжалваната му част като неправилно и да постанови ново решение по същество с уважаване на жалбата му по отношение на спорната част. Ответникът - кметът на Столична община, район "Искър" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, която в съдебно заседание и с писмено възражение пледира за оставяне в сила на съдебното решение и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Не е основателно касационното възражение, отнасящо се до възможностите за възстановяване на асфалтираните площи в част от границите на стария имот, тъй като са част от инфраструктурата на обекта, свързани са с мероприятието по отреждане и го обслужват съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 07.01.2010 г. е отхвърлена жалбата на Иван Николов Бонев от гр. София срещу заповед № 427/05.04.2006 г. на кмета на Столична община - район "Искър", с която се одобрява решение по преписка № 94 - И- 65 от 21.09.2005 г. и се определя изцяло като застроен бивш имот пл. № 30072, к. л. 579, 580, м. "Широка поляна", сега попадащ в кв. 9, УПИ - I-145, отреден за "производство" по плана на НПЗ "Искър - юг". За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Съдът е установил, че бившият имот попада в урбанизирана територия, отредена за "производство и складова база", бил е застроен изцяло и не подлежи на възстановяване поради липса на незастроена част. Обжалваното решение е мотивирано с приетите по делото заключения на технически експертизи - основна, допълнителна и тройна, които не са установили наличие на свободни от застрояване площи. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал по приложените към експертизите скици, че част от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, оцветена в син цвят с площ по графични данни 1014 кв. м. попада под асфалтирани улици и тротоари, а частта по букви Б-В-Г-Д-З-Б, оцветена в жълт цвят на скиците с площ по графични данни 1188 кв. м. попада зад оградата на частен имот на "НИКМИ" АД и представлява асфалтирана площадка, използвана за склад за строителни материали. Изслушаните вещи лица са установили по безспорен начин, че върху частта по букви Б-В-Г-Д-З-Б има изграден метален склад, който е трайно закрепен към замяна на фундаментални или ивични основи и метален навес. От тук Софийският градски съд е извел верен и обоснован извод, че мероприятието, за което е отреден имота по действащия ЗРП - "производство и складова база" е реализирано на място и върху процесната жълто оцветена част на скиците на вещите лица са изпълнени на място съоръжения, които съставляват елементи от инфраструктурата на обекта по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Тези изградени складови съображения и асфалтова площадка са функционално свързани с мероприятието по отреждането и го обслужват с оглед констатациите на вещите лица, че спорната част се ползва за склад за строителни материали. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в рамките на производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се установява законността на строежите и съоръженията и това са въпроси, които се обсъждат при възстановяване на собствеността от страна на съответната общинска служба по земеделие, която се произнася по горепосочения въпрос. Решаващият съдебен състав не споделя твърдението на жалбоподателя за необходимост от съобразяване с регулационния план от 1959 г., който е отредил имота за "хидроизолационни материали". В обжалваното решение точно е установено, че сега действащия ЗРП е отредил терена, в който попада спорната част в УПИ за "производство и складова база" и именно този план следва да бъде съобразен. От съществено значение в случая е обстоятелството, че при осъществения оглед е установено наличието на реализирано към настоящия момент застрояване, което е осъществено на място. Следва да се има предвид и факта, че предходното отреждане на имота не се различава съществено от настоящото, тъй като също касае производство и строителни материали. Относно оплакването на жалбоподателя за дългогодишното забавяне при изработването на помощния план, съдът счита, че е неотносимо към конкретния правен спор за наличието на застрояване и определяне на незастроена част от процесния имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което изисква отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение