Решение № 1455 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14698/2013 г.

Решение № 1455 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14698/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андон Йорданов Гроцев от гр. Пловдив, Йордан Георгиев Гроцев и Костадин Йорданов Гроцев, двамата от с. Гълъбово, област Пловдив, против Решение № 1921/15.08.2013 г. по адм. дело № 1111/2011 г. на Административeн съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 255/18.03.2011 г. на кмета на Община Куклен, издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУТ за одобряване на ПУП-ПРЗ и схеми за ВиК и ел. захранване за ПИ № 003365, местност "Царина", землище на с. Гълъбово за жилищно застрояване. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна - кмет на Община Куклен оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Правилно административният съд приема, че в случая се касае за земеделски имот, предназначението на който е променено по реда на ЗОЗЗ с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки за трасета и проектиране, на основание чл. 22, ал. 1 от същия закон и чл. 32, ал. 1 ППЗОЗЗ. Липсва общ устройствен план, но неговите предвиждания се спазват, ако такъв е разработен. В случая е разработен план за регулация и застрояване на един имот, което е допустимо съгласно чл. 103, ал. 5 ЗУТ, когато няма общ устройствен план на населеното място. Разработването на ПУП за един имот е допустимо и съгласно чл. 109, ал. 2 ЗУТ. Правилно е и приетото от съда, че са неоснователни възраженията в жалбата относно разминаване между предвижданията в ПУП и границите на собствения на жалбоподателите ПИ. Възраженията, свързани с границите на недвижимия имот, следва да бъдат разгледани извън производството по изготвянето и одобряването на ПУП. Тъй като жалбоподателите твърдят погрешно отразяване в КВС на границите на ПИ, те следва да наемат правоспособно лице за дейности по кадастър, което да изготви проект за изменение на кадастралната карта, а ако настъпи спор за материално право с други собственици, административното производство следва да бъде спряно до решаването му по съдебен ред. Липсват данни по делото за висящо такова административно производство, затова е недопустимо да се сочат възражения срещу ПУП, свързани със съответствието му с кадастралната основа при положение, че липсва висящо производство по това обстоятелство. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,