Решение № 12752 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14051/2014 г.

Решение № 12752 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14051/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е касационно. Образувано е по касационна жалба на Йозо Ружин, Гергана Ружина, Петър Ружин, Венцислав Крумов и Тодор Крумов против решение № 1904 от 22.08.2014 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 299/13 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на посочените лица срещу писмо изх. № 10П5091/14.03.2011 г. на кмета на Община Пловдив и е осъдил жалбоподателите да заплатят на ответника по делото, разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, и отмяна на обжалвания административен акт. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е необоснованост на обжалваното решение. Ответникът по касация - кметът на Община Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор, представен на 31.10.2014 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че имотът на жалбоподателите е отчужден изцяло по силата на две заповеди от 1980 г. и не е налице останала част, която да бъде отчуждавана и оценявана. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на гореизброените лица против писмо изх. № 10п5091 от 14.03.2011 г. на кмета на Община Пловдив. С обжалваното писмо е отговорено на Петър Ружин по искането му с вх. № 10П5091/31.05.2010 г., което е преценено като неоснователно. С искането от 31.05.2010 г., лицата - Йозо Ружин, Гергана Ружина, Петър Ружин, Венцислав Крумов и Тодор Крумов са поискали от кмета на Община Пловдив довършване на процедурата по отчуждаване, чрез отчуждаване и на оставащите 110 кв. м. от имот от 500 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, пл. № 111, кв. 116-Въстанически-юг. С обжалваното писмо е отговорено, че от имота са отчуждавани части на два пъти, както следва, веднъж 390 кв. м. и втори път 97 кв. м. С първоначалното решение по спора, административният съд е отменил отказа, обективиран в писмо изх. № 10П5091/14.03.2011 г. на кмета на Община Пловдив и е върнал делото на органа за произнасяне съобразно указанията на съда. С решение на Върховния административен съд първоначално постановеното съдебно решение е отменено и делото е върнато на съда за ново разглеждане. Съдът е дал указания за назначаване на техническа експертиза за установяване на релевантните факти по спора. При новото гледане на делото съдът е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че имотът по графични данни от кадастралния план на Пловдив към момента на издаване на нотариалния акт за собственост, а именно 1958 г. е 487 кв. м. Констатацията на експерта след анализ на графичните изображения на имота и отчуждителната преписка е, че спорната по делото площ от 110 кв. м. е част от общо отчуждената и оценена по двете заповеди собственост по н. а. 106/58 г. Административният съд е отхвърли жалбата кредитирайки напълно заключението на съдебно-техническата експертиза. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства, поради което се преценяват от настоящата инстанция като обосновани и верни. Установено е по делото, че процесният имот по нотариален акт е от 500 кв. м., а по графични данни от действащия план към момента на нотариалния акт, имотът пл. № 111 е от 487 кв. м. От съдебно-техническата експертиза се установява, че по кадастралния и регулационния план, действал към момента на отчуждителните заповеди, част от имота в размер на 383 кв. м. от площта на имот 111 попада в имот № 71, който целият е 390 кв. м. Останалата част от имот 111, а именно от 104 кв. м. остава без номер, южно от имот71. Безспорно е между страните, че със заповед от 30.10.1980 г. се отчуждава имот 71, кв. 164 от 390 кв. м. Спорна между страните е заповед № СД-166/11.12.1980 г. на председателя на Пловдивския общински народен съвет и по-конкретно, дали с нея се отчуждават допълнително 97 кв. м. от имота на жалбоподателите или това са допълнително оценени площи от вече отчуждените с предходната заповед 390 кв. м. Видно от текста на заповедта е, че за имот пл. № 71, кв. 164, отчужден със заповед № СД-137/30.10.80 г. са оценени допълнително 97 кв. м. по 6 лв. и стойността на Йозо Петров Ружин и Венцислав Петров Ружин вместо 2340 лв. да се счита 2922 лв. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като верен извода на административния съд, че с въпросните две заповеди е отчужден целият имот на жалбоподателите. От данните по делото се установи, че по графични данни процесният имот е бил 487 кв. м. и толкова е сборът от квадратните метри по двете заповеди. Квадратните метри, оценявани по втората заповед са остойностявани по 6 лева, каквато е цената на кв. м. и по първата заповед. Жалбоподателите не са ангажирали доказателства във връзка с твърденията си, че оценката по втората заповед касае насаждения в имота. При тези данни по делото, административният съд обосновано и правилно е преценил жалбата, с която е сезиран като недоказана и неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд