Решение № 852 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2007 г.

Решение № 852 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Ж. като процесуален представител на Н. А. Т. и А. А. Д., и двете със с. а. гр. В., и на "Т" АД Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 28.III.2007 г. по гр. д. № 736/2005 г. Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество - и основателни, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд от 01.II.2005 г. по гр. д. № 1389/2003 г. в отхвърлителната му част по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС относно недвижим имот с площ 1600 кв. м и в частта за присъдените разноски за разликата над 380 лв. до 1506 лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил "Т" АД да предаде на Н. Т. и А. Д. владението върху имот, представляващ част с площ 1600 кв. м от ПИ № 29, при граници, очертани с контур в кафяв цвят и отбелязана с № 1* по скица № 1143/23.V.2003 г., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, реституиран им с решение от 24.VI.1997 г. по адм. д. № 453/1996 г. по описа на ВОС, и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. и Д. срещу дружеството искове за предаване на владението и върху бензиностанция с площ 29 кв. м, построена в посочения имот с площ 1600 кв. м, и в частта за присъдените разноски в размер на 380 лв. С въззивното решение в тежест на дружеството са присъдени 1470 лв. разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение от 24.VI.1997 г. по адм. д. № 453/1996 г. на ВОС на ищците като наследници на А. Н. П. е възстановена по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. собствеността върху недвижим имот, находящ се в м. "Б", гр. В., пл. № 41, в частта с площ 1600 кв. м съобразно скица, неразделна част от решението. Въз основа на обяснения на в. л. Петрова в съдебно заседание е прието, че по регулационния план на гр. В. от 1963 г. имотът е бил отчужден за складова база на Пристанище Варна, включен в терена на "Сухото пристанище", който не е идентичен с терена, отреден за АС - клон 2. Ответното дружество е правоприемник на ДФ "Т" Варна, която е правоприемник на ДФ "Варна - автотранспорт" в частта по имуществото на АС "Товарни превози-2" по баланса й към 01.III.1991 г. По констативен нот. акт № 4/2002 г. дружеството е собственик на място с гаражна площадка с площ 34200 кв. м, представляващо ПИ № 29 по КП на ЗПЗ, одобрен през 1998 г., ведно с построените в мястото промишлени и търговски сгради, вкл. бензиностанция с площ 29 кв. м. Видно от АДС № 2282/1994 г. гаражната площадка и дворното място с площ 25500 кв. м, които са предмет на АДС № 11260/1972 г., са предоставени на "Т" ООД. Въз основа на тройна техническа експертиза, представена от в. л. Куртев, В. и В., съдът е приел, че имотът по скица № 481/19.Х.1988 г. към заповед № 117/28.ХI.1988 г. за изменение на регулацията на част от плана на ЗПЗ /Западна промишлена зона/ не е включен в мястото по АДС от 1972 г. Към 1996 г. бензиностанцията и съоръженията към нея, както и място с площ 25500 кв. м, са били включени в ДМА и баланса на дружеството. С билет за строеж № 40/1971 г. на ДСО "Автотранспорт" е позволено да построи върху държавна земя гумомонтажно, бензиностанция и КТП към Автобаза - клон 4 по одобрен от СПИНМ с протокол № 42/19.ХI.1970 г. архитектурен проект. По претенцията относно бензиностанцията е прието, че тя е включена /апортирана/ в капитала на ответното дружество към момент, предхождащ решението за възстановяване собствеността на ищците. Към този момент неин собственик по силата на приращението е била държавата, тъй като е била построена върху терен, държавна собственост, а правата на ищците не са били възникнали. С оглед на това държавата е могла валидно да апортира имота в капитала на дружеството, с което правото му на стопанисване и управление върху него се е трансформирало в право на собственост. С оглед на това и на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) ищците не се легитимират за собственици на бензиностанцията, поради което предявените от тях искове за предаване на владението върху нея са неоснователни. По претенциите за ревандикация на терена, върху който е изградена бензиностанцията, въззивният съд е приел, че те са основателни, тъй като този терен е извън обхвата на имота по АДС № 11260/1972 г., само който е апортиран в капитала на дружеството. Отчужденият по регулационния план от 1963 г. имот не попада в терена, отреден за ДАП, а в района на сухото пристанище. За този извод съдът се е позовал на допълнителните обяснения на в. л. Д. П. в с. з. на 08.ХII.2003 г., като не е кредитирал заключението на тройната експертиза в състав А., К. и Г., че червената линия, обхващаща процесния имот, която е предмет на изменение със заповед № 327/1970 г., е определена в регулационния план от 1963 г. Съдът се е обосновал за този извод, че вещите лица не дават логично обяснение за становището си, а обяснението им, че е налице сходка в копието на плана, по което са работили, се опровергава от представените копия от плана, в които липсва такава линия. Освен това заключението не кореспондира и с останалите заключения, а и изводите им са въз основа на умозаключения и предположения. На следващо място, мероприятието, за което е отчужден имотът, не е осъществено. Ответникът не е доказал със заповед № 117/28.ХI.1988 г. и заповед № 327/14.ХI.1970 г. наличието на изменение на улично-регулационния план с преотреждане за нуждите на ДАП Варна. Първата заповед /№ 117/ е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Тя е подписана от Г. Т., избран за председател на Комисията по ТСУ и С. С решение на ИК на ОбщНС Варна на него са били предоставени и функциите на председателя на ИК по одобряване и изменение на подробните градоустройствени планове. Но по силата на чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), в редакцията му към 1988 г., тези функции е можело да се предоставят на съответния зам. председател или на главния архитект. Въз основа на съдебно-графологична експертиза е прието, че е нищожна и заповед № 327/1970 г., тъй като е подписана от лице, което не е заемало длъжността председател на ИК на ГНС. Липсата на данни за изменение на ЗРП от 1963 г., за отреждане на процесния имот за нуждите на праводателя на ответника и за предоставяне за стопанисване и управление по реда на ПДИ (отм.) обуславя невъзможността той да бъде включен в баланса му и респективно апортиран в капитала му. Касационната жалба на Н. Т. и А. Д. е срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част относно бензиностанцията и съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения за необсъждане от въззивния съд на доказателствата от значение за извода дали точно процесната бензиностанция е била предоставена за стопанисване и управление на праводателя на ответника. Не е обсъдено в тази връзка обстоятелството, че строителните книжа се отнасят не до АС-2, а до друга площадка на Автобаза - клон 4 и че архитектурния проект е за бензиностанция на бул. "Сливница". Не е обсъдено посочването в АДС, че бензиностанцията се намира в площадката с площ 25500 кв. м и установеното по делото, че тя е извън тази площадка. Поддържа се неправилност на извода по приложението в случая на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Неправилно в тази връзка е прието за доказано предоставянето на бензиностанцията за стопанисване и управление само поради включването на стойност на такава в баланса на дружеството, без наличието на административен акт за това по НДИ (отм.). Твърди се и неправилно приложение на ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. условията за възстановяване на собствеността - отчужденият имот да не е засегнат към момента на влизането в сила на закона от извършено или започнало строителство за осъществяване на мероприятието, за което е бил отреден, са били налице. Собствеността се възстановява необременена с вещни тежести, включително като е изключено запазването от държавата или трети лица на сгради в суперфициарна собственост, в каквато насока е практиката на съдилищата. Неправилно въззивният съд е преценявал наличието на предпоставките за възстановяване към момента на влизане в сила на решението за това, а не към момента на влизането в сила на ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. или към момента /през 1992 г./ на постъпване на молбата за отмяна на отчуждаването. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Касационната жалба на "Т" АД е срещу въззивното решение в уважителната му част и съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд, че процесният имот /терен/ не е отреден на праводателя на дружеството още с плана от 1963 г. Не е взето предвид в тази връзка установеното по делото от графичната част на заповед № 327/1970 г. и от заключенията на техническите експертизи, че тя касае разширение на площадката на праводателя в източна посока, което не засяга процесният терен. Неправилно в тази връзка не е кредитирана тройната съдебно-техническа експертизата, а изводът е основан на представените от ищците копия на плана от 1963 г., чийто произход не е изяснен. Поддържа се неправилност на решението и поради това, че ищците не са установили по делото ответникът да владее процесният терен с площ 1600 кв. м. За безспорно е обявено, че се владее само бензиностанцията. Неправилно е приетото в тази връзка и че заповед № 117/1988 г. не е произвела действие. С. заповедта част от предоставения по РП от 1963 г. имот е отнета за изграждане на пътен възел, той е изграден, в експлоатация е, включва се в републиканската пътна мрежа и е единствен достъп до Сухото пристанище. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационните жалби основания, намира, че то е неправилно. Въззивният съд е постановил атакуваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, включително без да подложи на преценка поотделно и в съвкупност всички представени от страните и приети доказателства по делото. Правилен е изводът на съда, че с оглед предвидените в ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. предпоставки за реституция съществен за изхода на спора по настоящото дело е въпросът дали е осъществено мероприятието, за което процесният имот е бил одържавен през 1963 г. от наследодателя на ищците. Неправилно в тази връзка, обаче, въззивният съд не е кредитирал заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на вещите лица А., К. и Г. С оглед изявленията им в с. з. на 31.Х.2006 г., че за нуждите на експертизата са работили по копие от регулационния план на гр. В. от 1963 г., което е нечетливо поради износването на хартиения му носител в частта относно процесния имот, по силата на чл. 157, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд е следвало да им възложи да изготвят заключението си за установяване местоположението на източната регулационна линия на площадката на Автостопанство Варна към момента на изменението й със заповед № 327/1970 г. след справка по оригинала на регулационния план, съхраняван в Агенцията по геодезия, картография и кадастър /чл. 20 и чл. 21 от Закона за геодезия и кадастър/. Това се е налагало и тъй като представените от ищците копия са без данни за извод на кой план или скици и към кой момент съответстват. Въззивният съд е следвало да събере и данни за регулационния статут на процесния имот и за площта на площадката на Автостопанството по плана от 1963 г. Не е взето предвид, че евентуално съществуващо отреждане на имота по този план за Автостопанството към 1970 г. /към издаването на заповед № 327/1970 г. за изменение на регулационния план, което засяга частично процесния имот от източната му част - отграничена със зелена защриховка на скицата към заключението на в. л. Георгиева - л. 69/, сочи на осъществено преотреждане от за нуждите на Пристанище Варна за такива на Автостопанството. А това би представлявало пречка за реституция на процесния имот по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Въззивният съд не е изложил съображения и по довода на ищците и за значението за спора за установеното по делото, че разрешението за строеж на бензиностанцията е издадено на 12.III.1971 г. на Автобаза - клон 4, а праводател на ответното дружество е АС "Товарни превози - 2". Не са изложени и съображения към кой момент процесният имот е включен в баланса на дружеството, което е от значение за приложението в случая на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Допуснатите по този начин от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяването на решение при неизяснен от фактическа страна спор, което е пречка за осъществяване на касационен контрол по приложението на материалния закон. С оглед на това и тъй като установяването на действителните фактически обстоятелства относно процесното място е от значение за правните изводи и относно построената в него бензиностанция, атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,