Решение № 128 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 570/2009 г.

ВКСII търговско отделение02.10.2009 г.докладчик Марио Бобатинов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. к. с./РКС/-г. Чирпан за отмяна на влязлото в сила решение № 169/8.07.08 г. по г.д. № 1053/07 г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила решение № 295/17.11.05 г. по т.д. № 92/05 г. на ОС-г. Ст. Загора.

Мотиви

Решение № 128 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 570/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Р. к. с./РКС/-г. Чирпан за отмяна на влязлото в сила решение № 169/8.07.08 г. по г.д. № 1053/07 г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила решение № 295/17.11.05 г. по т.д. № 92/05 г. на ОС- г. Ст. Загора. Ответникът по молбата за отмяна Г. С. К. от г. Свиленград поддържа в условията на евентуалност, че същата е процесуално недопустима, съответно неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. Иска се отмяна на влязлото на решението от 8.07.08 г. по г.д. № 1053/07 г. на АС-г. Пловдив и оставеното с него в сила решение от 17.11.05 г. по т.д. № 92/05 г. на ОС-г. Стара Загора. С последното Р. к. с./РКС/-г. Чирпан е осъден да заплати на Г. Ст. К. сумата 55 986.04 лв., дължими по стокови фактури № 58/4.10.1999 г., № 57/4.10.1999 г. и № 61/6.10.1999 г. Молбоподателят поддържа, че между същите страни на същото основание е постановено друго влязло в сила решение от 16.05.05 г. по т.д. № 49/05 г. на ОС-г. Ст. Загора, в мотивите на което е прието че вземанията по процесните фактури са погасени по давност. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ГПК приема следното: За да е налице релевираното от молбоподателят основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да има противоречие между две решения. Отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво правно основание и по еднакво искане, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС№ 2/1977 г.-т. 9. В конкретния случай тези предпоставки не са налице, тъй като с решението от 16.05.05 г. по т.д. № 49/05 г. на ОС-г. Ст. Загора е отхвърлена молбата на Г. С. К. за обявяване на неплатежеспособност и откриване на производство по несъстоятелност на Р. к. с./РКС/-г. Чирпан. Това решение е постановено в производство, образувано от Г. С. К. на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 625 ТЗ. Решението, чиято отмяна се иска е осъдително и е постановено на основание чл. 348 и сл. ТЗ във вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая липсва обективен идентитет на решенията, което налага извода, че не е налице основанието за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК, обстоятелство което прави молбата за отмяна неоснователна. Водим от горното Водим от горното ВКС-ТК

Цитирани разпоредби

1