Решение № 7030 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на Вътрешните работи ( СДВР), подадена чрез пълномощник гл. юрисконсулт Д. Иванова, против Решение 7827/22.12.2021г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 10597/20г. в осъдителната му част ( уточнение, направено в съдебно заседание от ю. к. Иванова). В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата част. Сочените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Боришев чрез своя процесуален представител адв. Хаджигенов оспорва касационната жалба, иска отхвърлянето й и потвърждаване на решението на АССГ. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че присъденият размер на обезщетението е завишен и в този смисъл не отговаря на установеното по делото, и установената съдебна практика при сходни случаи. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, който в обжалваната част е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран, като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Приел е, че с него се претендира обезщетение за неимуществени вреди ( от оповестяване на задържането в сайта ПИК и от съдържанието на това оповестяване, от уронване на репутацията, от задържането му с белезници, от претърпени унижения, болки и страдания), причинени от заповед на длъжностно лице на ответника ( той касатор в настоящото производство) за 24-часавото му задържане, която е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът работи като фоторепортер и е задържан на 13.09.2019г. в 18 часа със заповед на полицейски орган при СДВР, издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а е освободен на 14.09.19г. в 14,30 часа. Съдът е допуснал по делото свидетелски показания относно твърдените от ищеца неимуществени вреди, които е кредитирал като обективни и непротиворечиви. Въз основа на установеното, АССГ е приел, че са налице всички предпоставки на чл.1 ЗОДОВ, като по отношение на вредите е преценил, че в резултат на задържането, ищецът е преживял физически и емоционален стрес и дискомфорт, както и е бил лишен от правото му на свободно придвижване, правото му на свобода, личен живот и неприкосновеност. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид известността на ищеца в обществото, личността му, отчитайки обстоятелството, че ищецът е без противообществени прояви. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като необосновано и неправилно решението на АССГ в частта, в която е определил размер на обезщетението над сумата от 1000 лева. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не следва обаче да изхожда от субективното си схващане за справедливост, а от общоприетото схващане за това. В конкретния случай като показател ( критерий) за общоприетото схващане за справедлив размер на обезщетението, настоящият състав на касационната инстанция възприема съдебната практика по аналогични случаи, една част от която ( решения по адм.д. 8881/20г.; 2588/21г.; 4338/21г по описа на ВАС) е цитирана от прокурора, представляващ Върховната административна прокуратура, а друга част се съдържа в актуални решения на ВАС по аналогични казуси ( адм.дела 12005/21г.; 309/22г.; 1340/22г. по описа на ВАС). Въз основа на посочената съдебна практика, справедливият размер на обезщетението за периода на фактическото задържане на ищеца и преживените от него негативни емоции във връзка с това и с оглед личността му, се определя на 1000 лева. За разликата над този размер решението на административния съд в обжалваната му част следва да се отмени като неправилно. Решението в останалата му обжалвана част следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 и чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд