Решение № 4595 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2017 г.

Решение № 4595 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. С. С. от гр. В. срещу решение № 1350/18.07.2017 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 1694/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закони и необоснованост. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно характера на обжалвания акт и приложението по отношение на наложената с него мярка на института на погасителната давност. Като се позовава на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на колегиите на ВКС и ВАС, твърди неправилно приложение на материалния закон от Административен съд гр. В.. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0819-001798/1.06.2017 г. на началник група към ОДМВР В., сектор "Пътна полиция" гр. В.. Ответникът, началник група към ОДМВР В., сектор "Пътна полиция" гр. В., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. В. е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0819-001798/01.06.2017 г. на началник група към ОДМВР В., сектор "Пътна полиция" гр. В., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Г. С. С. от гр. В., е отнето свидетелството за управление на МПС поради изчерпване на всички контролни точки, като водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия н. а. Въз основа на събраните по делото доказателствени средства, които съдът е обсъдил в тяхната цялост, е установена фактическа обстановка, която не се спори между страните. Касаторът не оспорва, срещу него да са издадени изписаните в заповедта наказателни постановления, нито факта, че същите са влезли в сила, нито факта, че с тях са му отнети изписаните контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на задължението за връщане на СУМПС дава основание на компетентния да наложи мярката орган, да го отнеме принудително. Отнемането на СУМПС, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП не е наказание по смисъла на ЗАНН, а принудителна административна мярка. В тази насока, в противоречие с вида и характера на обжалвания акт и наложената с него мярка, са изводите на касатора досежно приложението на института на абсолютната погасителна давност по НК. ПАМ не е вид административно наказание. Тя е вид държавна принуда, но не и вид наказание. Изложените възражения в касационната жалба на Стефанов касаят административните наказания и приложението по отношение на тях на института на абсолютната погасителна давност и са неотносими към казуса, доколкото с обжалваната пред АС В. заповед не се налага административно наказание, а принудителна административна мярка. Последната има специфични цели, а именно - превантивна, възстановителна или преустановителна, които са различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен вид наказателна отговорност спрямо дееца. Като не разграничава наказанието от принудителната административна мярка, касаторът неправилно прилага института на абсолютната погасителна давност по НК по отношение на ПАМ. В тази насока, изводите на първоинстанционния съд са правилни, като не е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно АС В. е приел, че водач, чиито контролни точки са изчерпани, губи своята правоспособност. Връщането на свидетелството за правоуправление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение. Възстановяването на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност. В противоречие с института на "принудителната административна мярка", без правна и житейска логика е становището на касатора, че с изтичането на абсолютната давност, в конкретната хипотеза се погасява правото на държавата да наложи процесната ПАМ. В случая началник група към ОД МВР В., сектор "Пътна полиция" В., действа като орган на изпълнителната власт, а не като наказващ орган. Изтичането на абсолютната давност по НК би имала значение при преценка налагането/изпълнението на наказанията, наложени със самите наказателни постановления. Отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на чл. 171, т. 4 ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Изтичането на определен времеви период в тези случаи законът не свърза с възстановяването на правоспособността на водача. Същата може да бъде възстановена единствено след полагане на изпит. СУМПС е документ удостоверяващ правоспособността на водача. Загубата на такава задължава лицето да върне притежаваното от него СУМПС. Н. се издава на правоспособния вод след полагане на изпит и предприемане на съответните административни действия. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд