Решение № 3424 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2013 г.

Решение № 3424 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Тодорова Михайлова и Стоил Венев Ботев, гр. София, против Решение № 4163/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 7250/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Цветанка Тодорова Михайлова и Стоил Венев Ботев против заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на ИД на АГКК, в частта за поземлени имоти с идентификатори 68134.1504.2366, 68134.1504.908 и 68134.1504.2281 като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Извършена е в пълнота проверка на обжалваната заповед за одобряване на КК и КР за землището на гр. София (части от Слатина Горубляне), в частта за процесния имот в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилен е изводът на съда, че заповедта е законосъобразна в оспорената част като издадена при спазване на разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Обосновано е прието от съда, че е неоснователна претенцията на жалбоподателите за нанасяне на процесните имоти. Установено е, че имотът на жалбоподателите с площ от 1212 кв. м., възстановен с решението на СРС и представляващ част от бившия имот № 77065 по комбинирания план на Горубляне, не е бил попълван като самостоятелен имот в действащия КП за местността или РП, т. е. не е фигурирал в регистрите на предходния кадастрален и регулационен план. От доказателствения материал по делото се налага извода, за наличие на спор за материално право по отношение на процесните имоти с търговското дружество "Топливо"АД, записано в КК и КР като собственик на имота въз основа документи за собственост. Този спор не може да се реши в административното производство по оспорване на настоящата заповед, а по общия исков ред. Липсват доказателства, че процесният имот - част от имот № 77065 е бил означен по реда и условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съобразявайки се приоритетите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, административният орган правилно не е нанесъл в оспорената КК и КР процесния имот. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав