Решение № 11030 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от ЕТ Г. П., чрез упълномощен адвокат Е. Белев, срещу решение 960 от 21.05.2024 г. по адм. д. 256/2023 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ Г. П. срещу решение 11/311/01178/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8604#15 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С касационната жалба са изложени твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез упълномощен гл. юрк. И. Зарева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 11/311/01178/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8604#15 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на ЕТ Г. П., определена финансова корекция в размер 38 375,45 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи въз основа на т. 30, от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките на ПРСР 2007-2013 г. За да отхвърли жалбата на ЕТ Г. П., срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ административният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти, че при извършената в периода 20.06.2019 г. 28.06.2019 г. проверка на място след плащане по проект 11/311/01178 от 29.05.2013г., е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения с договор 11/311/01178 от 06.10.2014 г. бизнес план, изразяващо се в непостигане на заложените в плана показатели за приходите от продажбата за всяка от следните три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи от дейността /нощувки/ в размер 35 831,44 лв. при заложените 52 000,00 лева, за 2017 г. в размер 39 598,45 лева при заложени в бизнес плана приходи от дейността /нощувки/ 104 000,00 лева, а за 2018 г. в размер 49 100,51 лева, при заложени в бизнес плана 104 000,00 лева приходи от дейността /нощувки/, което като реално изпълнение на приходната част на одобрения бизнес план за трите последователни пълни финансови години е 47,90 %, т. е. под 50 % от заложените приходи. При изрично посочена правна уредба и анализирана съдебна практика съдът е изложил изчерпателни мотиви, че така определената от административния орган финансова корекция е по повод на установеното след проверка продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок 5 години от сключването на договор 11/311/01178 от 06.10.2014 г. мониторингов период. Съдът е приел, че са касае за "продължаваща нередност" по смисъла чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламент 2988/95 на Съвета, като срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В тази връзка са развити мотиви по аргумент от решение по дело C-465/10 на СЕС, че давността започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, а именно от края на мониторинговия период - така давността е започнала да тече от 06.10.2019 г. На следващо място, за пълнота на мотивите относно твърденията на жалбоподателя, решаващият съд е обсъдил, че независимо от липсата на спиране и прекъсване на давността във връзка с издаването и оспорването на АУПДВ за същата сума по отношение на ЕТ Г. П., от края на мониторинговия период 06.10.2019 г., до нотифициране на лицето на първото действие в административното производство по определяне на финансовата корекция 12.08.2022 г., четиригодишният давностен срок не е изтекъл. Съдът още е приел за неоснователни и оплакванията за незначителност на неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели, както и че размерът на финансовата корекция е определен правилно на 10% от получената субсидия по основание от т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна и е присъдил разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 960 от 21.05.2024 г. по адм. д. 256/2023 г. на Административен съд Ловеч. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 11/311/01178/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8604#15 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни и напълно погрешни се явяват развитите доводи в касационната жалба относно давността. Тези оплаквания са обсъдени подробно от решаващия първоинстанционен съд и правилно са отхвърлени като несъстоятелни, поради което касационната инстанция ги споделя напълно като отбелязва, че с изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през съответния мониторингов период. Съгласно заключителната част на контролния лист от проверката на място тя е била извършена в периода 20.06.2019 г. 28.06.2019 г., т. е. в рамките на мониторинговия период, който както правилно е посочен в акта, е приключил на 06.10.2019 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не имал възможност да разбере какви са констатираните нередности и така е бил лишен да участта в производството. Видно от контролния лист се установява, че ползвателят на помощта е информиран на 25.06.2019г. за предстоящата проверка. В графа забележки е отбелязано, че на проверката на място ползвателя на помощта бил извън населеното място, но присъствал негов пълномощник С. К. П., с нотариално заверено пълномощно с рег. 7984/2013г., който работел на трудово правоотношение при ЕТ Г. П.. Отразено е че ползвателя на помощта е уведомен по телефона за резултата от проверката на място. На следващо място с писмо изх. 01-6500/8604 от 30.10.2019г. издадено на основание чл.26 във вр. с чл.34, ал.3 АПК, ДФЗ е уведомил лицето Г. С. П. в качеството му на управител на ЕТ Г. П. за констатациите от извършената проверка на място, като е предоставен срок за писмени възражения по тях. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2, б. б от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., предоставя на ползвателя/упълномощеното лице правна възможност да напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации от проверката, като тази възможност не се преклудира с представения контролен лист. Съгласно чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ преди издаването на решението за финансова корекция, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, което е осъществено от ЕТ Г. П. с писмо вх. 01-6500/8604#14 от 24.08.2022 г. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета имплементират се в нормативно заложеното понятие за "нередност" - "всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход". Правилно е преценено като законосъобразно оспореното решение на ДФЗ за налагане на финансова корекция, за което съдът е постановил, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнесплана показатели представлява "продължаваща нередност" по смисъла чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламент 2988/95 и срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Само за изчерпателност на мотивите на окончателния съдебен акт може да се посочи решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05, съгласно което по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността (така и в решение 2238/2.03.2023 г. по адм. д. 10468/2022 г. на ВАС, четвърто отделение). Съгласно решение по дело C-465/10 на СЕС, четиригодишният давностен срок, предвиден в регламента, за възстановяването на недължимо платената на бенефициера помощ, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор и обуславящ преклузията на мониторинговия период спрямо бенефициера. Изводите на административния орган за наличието на неизпълнение на показателите в бизнес плана се потвърждава както от събраните в административното производство доказателства, които съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК имат сила пред съда, така и от събраните в съдебното производство допълнителни доказателства, в частност приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводната експертиза. Посочените от вещото лице проценти на изпълнение на бизнес плана- 47,90%, средно аритметично за трите пълни финансови години, безспорно обуславят определяне на финансова корекция в размер на 10 % от получената субсидия представляваща 38 375,45 лева. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,