Решение № 838 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Е. Кабаши, гражданин на Сърбия, чрез процесуален представител, срещу решение 2962 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 1905/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не e осъдил всички събрани в хода на производството доказателства. Кабаши представил всички изискуеми по закона документи, в това число и нотариално заверена декларация от собственика на имота по посочения адрес за пребиваване. Не били налице доказателства за декларирани неверни данни. Декларацията относно адреса на пребиваване била попълнена от лице с имена В. Венков, а не от Кабаши, като последния не следвало задължително да се намира в жилището и да очаква проверка от компетентните органи. Трудов договор не се изисквал от чужденеца когато информацията е отразена в съответния Регистър. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът Директор на дирекция Миграция при МВР, чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Е. Кабаши, гражданин на Сърбия срещу отказ на Директор на Дирекция Миграция МВР 5364р 3139/07.02.2023г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. С оспореното съдебно решение жалбата на Кабаши е оставена без уважение. При произнасянето си съдът е приел за установено, че Кабаши е подал на 15.09.2022г. заявление по образец, за предоставяне на право на постоянно пребиваване на осн. чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, към което са приложени изискуемите по чл.34, ал.1, чл.35 и чл.11, ал.5 от ППЗЧРБ документи. Установено е, че приложения към заявлението трудов договор 003/11.09.2022г., сключен между заявителя и Пекара Бурек Югославия ЕООД е актуален и регистриран в НАП. При извършена на 06.01.2023г. проверка, служители на дирекция Миграция констатирали, че Кабаши не пребивава на декларирания от него адрес. Същия е бил посочен и от други чужденци, подали заявления за разрешаване право на пребиваване в Р България. Собственика на имота заявил пред служителите на дирекция Миграция МВР, че е заверил нотариално подписа си в приложената декларация, срещу сумата от 500 лева и единствено с цел да съдейства на петима чужденци в процедурата по придобиване на българско гражданство. Потвърдил, че лицата не живеят на адреса и никога не са го посещавали и заявил пред служителите на дирекция Миграция , че оттегля съгласието си чужденците да бъдат регистрирани на неговия адрес. Установено е, че чужденецът е влизал еднократно на територията на РБългария, след подаване на заявление на 16.11.2022г. за еднодневен престой. Не са регистрирани други влизания. При така установеното е формулиран извод за законосъобразност на постановения отказ. Акта бил издаден от компетентен орган и при липса на допуснати нарушения на приложимите материално и процесуално правни норми. Бил съобразен със събраните в хода на административното производство данни за невярно деклариране за изпълнение от страна на молителя на изискуемите по закон изисквания за предоставяне на право на постоянно пребиваване на територията на Р България. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При съобразяване със събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателства, съдът е достигнал до правилен и основан извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. Правилно е установено, че отказа за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като основанията за това са, че Кабаши е представил документ с невярно съдържание и е декларирал неверни данни. В хода на извършените съобразно разписаните от законодателя правомощия от административния орган проверки е установено, че нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на сръбския гражданин е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Собственика на имота в [населено място], изрично е заявил, че чужденеца не е пребивавал и не пребивава в жилището, както и че декларацията е изготвено от него срещу парично възнаграждение единствено с цел осигуряване на необходимите документи за получаване на право на пребиваване в страната на петима чужди граждани, в това число и касационният жалбоподател. Това е дало основание на административния орган, а в последствие и на съда да обективират в актовете си извод за наличието на неверни данни в представените от Кабаши и изискуеми от закона документи. Правилно е съобразено от първоинстанционният съдебен състав, че по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. По делото не е било спорно, че подаденото от сръбския гражданин заявление е за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - поради българския му произход, при условията на чл. 11, ал. 5, предл. посл. от ППЗЧРБ, т.е. при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. Представени са и всички, посочени в чл. 34 от ППЗЧРБ документи, включително и такива за адрес на пребиваване. Основанието, послужило на директора на Дирекция Миграция МВР да откаже на лицето предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България е чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, поради представяне на документ с невярно съдържание или е деклариране на неверни данни. Според чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ към заявлението за постоянно пребиваване се прилагат доказателства за осигурено жилище. В изпълнение на това изискване заявителят е представил нотариално заверена декларация от В. Ванков, според която той осигурява жилище и адресна регистрация на чужденеца в [населено място], Столична община, [улица]. Видно от обстоятелствата, отразени в докладна записка 5364р-588/09.01.2023г., изготвена от инспектор в дирекция Миграция МВР, във връзка с извършена адресна проверка на декларирания адрес [населено място], [улица], на място е бил установен собственикът на имота В. Венков, който заявил, че е заверил декларацията пред нотариус срещу сумата от 500 лв, както и че в имота му не живеят чужденци и не са живели такива до момента. Заявил също и че оттегля съгласието си чужденци да бъдат регистрирани на неговия адрес.Докладната записка има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, като при липса на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, се ползва с материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. В контекста на изложеното, съдът е правилно съобразил приобщените по делото доказателства - докладна записка 5364р-588/109.01.2022г. за извършена проверка на декларирания адрес, както и справка за пътуване на лице чужд гражданин, от която е видно, че Е. Кабаши, гражданин на Република Сърбия за периода 01.01.2022 г. 02.02.2023 г. има последно регистрирано влизане на територията на страната на 16.11.2022 г. през ГКПП Гюешево и излизане на същата дата, през ГКПП Видин Дунав Мост. Изложеното обосновава извод, че чужденецът не пребивава и не е имал намерение да пребивава на посочения със заявлението адрес в страната. Следователно оспорващият е декларирал неверни данни, като е заявил адрес, на който не пребивава. Това че чужденецът формално е представил всички изискуеми документи, вкл. доказателства за осигурено жилище, не означава че не е декларирал неверни данни, свързани с пребиваването му на адреса на това жилище. Действително ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да се установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. В случая е установено само формалното изпълнение на посоченото изискване, тъй като заявителят не само че не е пребивавал в жилището, но не е пребивавал и на територията на Република България. С оглед на горното, настоящият състав преценява като правилни изводите на съда и на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ ЗЧРБ, а именно - че чужденецът е заявил неверни данни, че има осигурено жилище. Данните по делото действително сочат на извод, че представената декларация за осигуряване на жилище и адрес в Република България цели чужденецът да получи право на постоянно пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока, предвидени в чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 5 във връзка с чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. Съдът правилно съобразил, че за да се възползва от облекчената процедура по чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, чужденецът, на когото не е издадена виза за дългосрочно пребиваване, следва да представи регистриран в Националната агенция за приходите трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Видно от представения от чужденеца трудов договор от 11.09.2022 г., сключен с Пекара Бурек Югославия ЕООД, същият е бил назначен на длъжност майстор производство на тестени изделия , с месторабота в гр. София и е следвало да постъпи на работа на 12.09.2022г. При съобразяване с данните от справката за пътуванията на чужденеца се установява, той не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, тъй като физически не е пребивавал на територията на страната в периода, следващ сключването на трудовия договор. От всичко изложено следва извод, че при подаването на заявлението за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, Е. Кабаши е декларирал неверни обстоятелства, а именно, че има адрес, на който да пребивава, както и че работи по трудов договор, а тона е дало основание на решаващия орган да постанови оспорения пред съда отказ за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Предвид описаното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че директора на дирекция Миграция са били налице материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ ЗЧРБ за постановяване на отказ. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,