Решение № 10067 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2018 г.

Решение № 10067 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Садово срещу Решение № 2247 от 14.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2322/2017 г. от Административен съд Пловдив, с което са отменени разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в Община Садово и Общински съвет-Садово е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Пловдив сумата в размер 20 лв., представляваща заплатени разноски по делото. Касаторът Общински съвет Садово чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съображения, които настоящата инстанция квалифицира като такива за необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдение за спазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗНА и постановяване на решението при непълнота на доказателствата и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на съдебния акт и отхвърляне на протеста, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - прокурор при ОП Пловдив не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, при действието на чл. 61, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, първоинстанционният съд е отменил разпоредбите на чл. 29, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в Община Садово. Административният съд е счел, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет при нарушения на чл. 26 и 28 от ЗНА - не е проведена процедурата по обществено обсъждане и липсват мотиви. Доводите на протестиращия прокурор за незаконосъобразност на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт по същество не са обсъдени от съда. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Процесната Наредба е приета с Решение № 594 от протокол № 51 от 29.04.2015 г. на Общински съвет Садово. Към преписката е представено предложение от кмета на община Садово от 16.04.2015 г., в което, противно на възприетото от първоинстанционния съд, са изложени мотиви за приемането на наредбата. На касатора - ответник в първоинстанционното производство са дадени подробни и конкретни указания за представяне на доказателства за спазване на административно-производствените правила при приемане на оспорените текстове. С придружителното писмо, с което е представена преписката, изрично е заявено, че в общината не се съхраняват доказателства за публикуването на проекта за наредбата за публично обсъждане, тъй като, макар че проектите на нормативни административни актове се публикуват за публично обсъждане в официалната интернет страница на общината, за конкретния период страницата е в архив, до който общинският съвет няма достъп, защото лицата, които са поддържали страницата, вече нямат отношения с общината. С касационната жалба все пак е представена разпечатка от интернет страницата на общината – архив обявления 2014/2016 г., съдържаща списък с обявления, включително обявление за проект на нова Наредба № 4 на Общински съвет гр. Садово, публикуван на 30.03.2015 г. и мотиви за приемане на нова Наредба № 4, публикувани на същата дата, като и към двата документа има линк "вижте повече". Административен съд Пловдив, макар първоначално да е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неизяснена фактическа обстановка и съответно неправилност на решението. След като ответникът в първоинстанционното производство е ангажирал твърдения, че е в невъзможност да представи писмени доказателства за публикуване на наредбата, поради липса на достъп до тях, е следвало да му бъдат дадени указания, че доказването на съответните обстоятелства в конкретния случай е допустимо с всички доказателствени средства. Отделен въпрос е, че, както подсказва наличието на представената към касационната жалба разпечатка, достъпът до архивирани файлове принципно е винаги възможен, макар да е въпрос на специални знания, които общинският съвет е следвало да ангажира, след като му бъде дадена възможност и указания за това. Извършените действия по отваряне на архивните файлове могат да се обективират в протокол, който да отразява точно и съдържанието на страницата и данни за това кога е извършено архивирането и дали съдържанието е било същото при архивирането. Касационната инстанция не може да променя фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд, нито да извършва преценка на доказателства от значение за спора, представени за пръв път с касационната жалба. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на административния съд, който следва да даде възможност на подателя на протеста да заяви становище по представения с касационната жалба документ и при необходимост служебно да назначи експертиза за съдържанието, верността и действителната дата на която е осъществена процесната интернет публикация и съответствието на разпечатката с действителното съдържание на интернет страницата на Общински съвет Садово към дата 30.03.2015 г. В резултат на така събраните доказателства съдът следва да формира изводи за това спазена ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА в относимата редакция. Касационната инстанция обръща внимание на първоинстанционния съд, че независимо от резултата на проверката за спазване на административно-производствените правила, съдът дължи служебно произнасяне по всички основания за незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт, с протест срещу който е сезиран. Впрочем, в мотивите на първоинстанционното решение изобщо не са обсъдени и изтъкнатите в протеста доводи по същество, което може да е самостоятелно основание за касиране. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АС-Пловдив за ново произнасяне, при спазване на дадените указания и произнасяне по разноските, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение