Решение № 650 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 592/2008 г.

Решение № 650 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 592/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият А. О. Мехмед обжалва по касационен ред въззивно решение № 139/18.VII.2008 г. по внохд 138/2008 г. на АС - В. Търново с доводи за всички касационни основания по съображения, които почти буквално повтарят въззивната жалба. И искането на жалбоподателя повтаря това до апелативния съд - да се преквалифицира деянието му по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и наложеното наказание намали по размер с прилагане на условното осъждане по чл. 66 от Наказателния кодекс. В допълнение по чл. 351, ал. 3 НПК новите защитници на подсъдимия поддържат наведените касационни основания и с нови съображения - допуснати са нарушения на процесуалните правила на досъдебното и съдебното производство, които ограничават правото на защита на подсъдимия. Твърдят, че в нарушение на чл. 219 НПК е извършено привличането към наказателна отговорност на подс. М., че е нарушен и чл. 118, ал. 1 и ал. 2 НПК като Ц. И. е разпитан като свидетел, макар че е заявил, че той е извършил обиск на подсъдимия, че не е доказано по надлежния начин подсъдимият да е държал наркотичното вещество с цел разпространение и че се касае до големи количества, поради което и е нарушен закона - касае се евентуално за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на установения значителен превес на смекчаващите обстоятелства, на реалната степен на обществена опасност на деянието, поради което и алтернативно искат да се намали по размер и приложи условното осъждане по чл. 66 НК. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна изцяло и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. намира: Подсъдимият А. О. М. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че на 7.III.2008 г. в Плевен без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в голямо количество - 50,539 гр. к. и 0,95 гр. м., всичко на обща стойност 4364,21 лв. Както е посочено по-горе, доводите по жалбата са същите като тези пред въззивната инстанция. Обсъдени са и е посочено на какво основание не са възприети, така че решението съответства на изискванията по чл. 339 НПК. Тези изводи не променят и наведените в настоящето производство съображения. Твърденията за нарушение на чл. 219 и чл. 118, ал. 1 и ал. 2 НПК не намират опора в доказателствата по делото. Развитата хипотеза е дала основание за добра теоретична разработка, но не позволява извод, че на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, което ограничава процесуални права на привлечения към наказателна отговорност М. На л. 1 от досъдебното производство е приложено уведомителното писмо до Окръжна прокуратура - Плевен и на него като уведомен се е подписал прокурор от тази прокуратура, който по-късно е изготвил и внесъл обвинителния акт в съда. А на протокола за обиск и изземване - л. 2 от досъдебното производство, като извършител на това процесуално-следствено действие е посочено друго лице, поради което и ако Ц. И. е действал по Закона за МВР, това не го изключва от лицата, които могат да свидетелстват. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. След като у подсъдимия са намерени 50,539 гр. к., от които се изготвят множество дози за употреба от ползващи това наркотично вещество, както и 0,95 гр. м., изводът на съда, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество в големи количества съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. "Количество" и "размери" не са еднозначни понятия, поради което и аналогията на защитата на подсъдимия с критериите по ТР 1/1998 г. ОСНК е неправилно тълкуване на закона и не следва да се възприема. Неоснователно, по съображенията на въззивния съд защитата поддържа и че държаното наркотично вещество не е с цел разпространение. Количеството му и липсата на лична нужда от него за подсъдимия, обосновава по категоричен начин направения извод в обжалваното по касационен ред решение. Между впрочем това обстоятелство, не е от признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 2 НК. Достатъчно е от обективна страна наркотичните вещества или техните аналози да са в голямо количество. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, защото не е налице очевидното несъответствие между наложеното на подс. М. наказание и извършеното от него престъпление. И второ - при определянето му са съобразени високата степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на личността на подсъдимия, независимо от проявите му в обществото до извършване на престъплението. Взети са предвид и користните подбуди за извършването му, както и възможността да се осъществят целите на наказанието. По размер наказанието лишаване от свобода е в размер на минимума на санкцията по чл. 354а, ал. 2, изр. I-во НК, т.е. при превес на смекчаващите обстоятелства. Правилен е и извода, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото по закон наказание несъразмерно тежко, поради което и законосъобразно не се прилагат правилата по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Като констатация само, поради липса на протест следва да се отбележи, че въззивният съд не е провел до край правилото, защото е оставил в сила приложението на чл. 55, ал. 3 НК - на подсъдимия да не се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът