Решение № 138 от 6.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Х. Аминуллах, гражданин на Афганистан, подадена чрез пълномощник адв.М. Митева. Жалбата е против решение 490 от 14.07.2022г., постановено по адм. дело 590/2022г. по описа на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационния жалбоподател поддържа жалбата си. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова, в съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че съдебният акт е правилен и законосъобразен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.84, ал.3 във връзка с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Х. Аминуллах, гражданин на Афганистан, срещу решение 4268 от 25.05.2022г. на заместник-председателя на ДАБ при МС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Аминуллах срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него. Съдът е разгледал разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ за наличие на основание за предоставяне на статут на бежанец и е приела, че следва да са налице две кумулативно изисквания кандидата за закрила да спада към определена социална група и да съществуват основателни опасения, че именно зареди тази си принадлежност ще бъде преследван. Анализирайки израза "основателни опасания", съдът е приел, че не са доказани субективни опасения от евентуално преследване на кандидата за закрила да се основават на обективни факти. От друга страна съдът е съпоставил фактите изложени от чуждия гражданин в проведението със същия интервюта, ведно с представените писмени доказателства и е установил, че представената бежанска история е недостоверна. Въз основа на което първоинстанционния съд е приел, че искането в частта за предоставяне на бежански статут правилно е отхвърлено. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история макар и недостоверна, и актуалните данни за обществената обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че обжалваният съдебен акт е постановен при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, фактическите установявания правилно са подведени под приложимата разпоредба на закона. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатото от чужденеца основателно опасение от преследване поради обстоятелството, че е работил за международни военни сили /италиански контингент на НАТО/ в Афганистан срещу талибаните е анализирано от административния орган и впоследствие от съда и напълно обосновано е прието за недостоверно и съчинено за целите на конкретното производство. Така е, защото от представеното по делото доказателство, на което се позовава чуждия гражданин и неоспорено от страните, се установява единствено, че същия е завършил курс на полицията за поддържане на обществения ред в Ислямска република Афганистан, ръководен от италианската държава. Но не и че той е бил част от италианския контингент на НАТО. Съдържанието на това доказателство опровергава и изложеното и в касационната жалба възражение, като по този начин не може да се възприеме тезата на оспорващия за наличие на изложени от него данни, които да могат да се възприемат за достоверни по смисъла на цитираните в жалбата съображения от "Наръчника по процедури и критерии за определяне на бежански статут". Същото се отнася за представеното доказателство за отправени заплахи от муджахидините. То е анализирано от административния орган и впоследствие от съда, и напълно обосновано е прието за недостоверно и съчинено за целите на конкретното производство. Впрочем оспорващият един път вече се е позовавал на тези обстоятелства и доказателства, като с решение на административния орган, решение 940 от 9.01.2018г. по адм.дело 1055/2017г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с решение 8417/21.06.2018г. по адм. д. 6601/2018г. на Върховния административен съд, са формирани идентични изводи. Настоящият касационен съдебен състав не намира основание по същите обстоятелства и доказателства да формира различни фактически и правни изводи. На следващо място ирлевантно е позоваването на Резолюцията на Европейския парламент от 16 септмеври 2021г. относно положението в Афганистан и в частност т.Ц, както и на Доклад на Генералния секретар на Общото събрание на ООН от 15 юни 2022г., тъй като по-горе безспорно се установи, че представената бежанска история е недостоверна, както и че не се подкрепя и с твърдяното от касатора доказателство. Неоснователен е довода на касатора, отнасящ се до установените от съда противоречия, тъй като същите били необосновани и несъобразени с причините, поради които същия е поискал международна закрила. Правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, следователно е спазена разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че е спазена разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът правилно е преценил всички относими факти относно развилото се пред административния орган производството по предоставяне на международна закрила, поради което правилно е установил противоречие във възрастта и датата на раждане на чуждия гражданин, както и противоречия в годината на напускане на Афганистан и кога е починала майка му. От така установените противоречия може да се направи обоснован извод, че чужденецът дори и за тези обстоятелства съзнателно предоставя неверни данни с цел доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства и получаване на международна закрила. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. Аминуллах за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан при спазване на разпоредбата на чл.10, ал.3, б.б от Директива 2013/32/ЕС и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не се е съобразил с изложеното в справката, предоставена от Дирекция международна дейност. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е взел предвид обстоятелствата и вътрешнополитическата обстановка в Афганистан към 2022г. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са ценени при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,