Решение № 12944 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 155/11.04.2023г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 91/2023г. С него се отменя Решение 2153-08-39/2.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2113-08-771#5/15.12.2022г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на З. Юсеин от [населено място], община Ардино, област Кърджали за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО като незаконосъобразни. Със същото решение е изпратено делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество при спазване на мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за нарушения при постановяване на решението, съставляващо касационно основание нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Поддържат се доводи, относими към спора по същество пред първа инстанция, и твърдения, че неправилно съдът приложил материалния закон. Ответникът, З. Юсеин чрез процесуален представител адвокат Д. Кръпова от АК Кърджали взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Постъпило е становище в писмен вид от касатора в подкрепа на жалбата. Постъпило е становище в писмен вид от ответника в подкрепа на отговора в смисъл за неоснователност на жалбата и посочване на съдебна практика. Представителят на Върховна административна прокуратура е изложил становище, включително и в писмен вид за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба от З. Юсеин чрез процесуален представител адвокат Д. Кръпова от АК Кърджали срещу разпореждане и Решение 2153-08-39/2.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали, с което отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Спорът е относно наличието на действителен осигурителен стаж, като органът е приел наличие на такъв от 13г.10м. и 25 дни, като не е признал периодите на майчинство от 18.08.1970г. до 18.08.1971г. и от 27.02.1979г. до 27.08.1980г. с обща продължителност от 2г.6м. за действителен осигурителен стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Разгледал, тълкувал и приложил правните норми към момента на полагане на стажа и към момента на упражняване на правото на пенсия, като от законовата уредба и цитираната многобройна съдебна практика по този въпрос е извел правен извод за незаконосъобразност на решението и разпореждането и ги отменил и върнал делото като преписка на органа да разреши въпроса по същество като приеме периода на майчинството за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорът е правен по приложението на материалния закон относно признаване, респективно не признаване на майчинството за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1 , т. 12 от ДР на КСО. Съдът е правилно е постъпил като е анализирал нормативната уредба преди 2000г. и сега действащата, като е извел правен извод, че периода на майчинството следва да бъде зачитан за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО при упражняване правото на пенсия. Без значение е дали майките са работещи или не. Този въпрос е разработен чрез анализ на правната уредба по сходни казуси в непротиворечива съдебна практика на Върховен административен съд, част от която е цитираната в обжалваното съдебно решение. С оглед на това, не се налага отново излагане на мотиви и съображения по този въпрос, относим към настоящия случай, като настоящата инстанция споделя напълно изводите от фактическа и правна страна в мотивите към обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 750 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение