Решение № 12226 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12708/2011 г.

Решение № 12226 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12708/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Варненска област против решение № 1802 от 14.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1729/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условия на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С решението, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на Областния управител на област Варна по т. 3 от заявление № 92-00-919/12.08.2009 г. да предостави достъп до обществена информация относно всички документи, използвани при съставянето на договора за продажба на 117.7 дка от Морската градината на гр. Варна и конкретно - пълномощно с рег. № 4942, том II, акт 30 на нотариус Светлана Димитрова с район на действие Районен съд гр. Варна. Обжалваното решение е допустимо. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по нередовна жалба, тъй като по делото не са ангажирани доказателства сдружението с нестопанска цел да е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност в министерството на правосъдието. По делото е представено съдебно решение за вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Варненския окръжен съд, с което се установява съществуването и представителството на сдружението. Касаторът не оспорва актуалността на съдебното решение относно съществуването и представителството на юридическото лице с нестопанска цел, като в писмена молба от 26.09.2012 г. изрично заявява, че след справка в информационната система на Окръжен съд Варна се установило, че след вписването на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не са вписвани промени във вписани обстоятелства. Следователно приложеното по делото решение за вписване на сдружението удостоверява актуалното му състояние. Фактът дали сдружението, като осъществяващо дейност в обществена полза, е вписано в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност е ирелевантен в настоящия случай, тъй като това вписване не влияе върху правосубектността на сдружението при подаване на заявление за достъп до обществена информация. Вписването в Централния регистър, воден от министерството на правосъдието няма конститутивно действие, а придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона (чл. 45, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). От изложеното следва, че по несъмнен и безспорен начин по делото е установено съществуването и представителството на юридическото лице с нестопанска цел - жалбоподател в първоинстанционното производство, поради което първоинстанционния съд се е произнесъл по редовна жалба и е постановил допустимо решение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 3 от заявление № 92-00-919/12.08.2009 г. относно всички документи, използвани при съставянето на договора за продажба на 117.7 дка от Морската градината на гр. Варна и конкретно пълномощно с рег. № 4942, том II, акт 30 на нотариус Светлана Димитрова с район на действие Районен съд гр. Варна. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация, което в случая не е сторено. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е законосъобразен. Доводите в касационната жалба, че исканата информация е предоставена с предходно решение, като е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ за отказ за достъп до обществена информация са неоснователни, тъй като такива съображения не са изложени в обжалвания административен акт. Посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация с акт, постановен по предвидената за това форма и ред в закона. Излагането на мотиви за издаване на административния акт едва в касационната жалба е недопустимо. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областната администрация на област с административен център Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна сумата 400 лв., представляваща направени разноски в касационната производство. Видно от приложения договор за правна помощ, е че посочената сума е изплатена изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,