Решение № 617 от 6.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 256/2008 г.

Решение № 617 от 6.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 256/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отменен). Постъпили е молба от Е. Б. Ш. за отмяна на влязло в сила решение № 297/6.07.2007 г. на Варненски окръжен съд (ВОС) по в. т. д. № 597/2007 г., с което са оставени без уважение жалби на Е. Б. Ш. и "Б." А., срещу действия на съдия-изпълнител, изразяващи се в изготвяне на постановление за възлагане в полза на трето лице на недвижим имот. Молителката Е. Б. Ш. иска отмяна на решението на ВОС на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Твърди, че има нови обстоятелства, които не са били известни при постановяване на решението, а именно определение от 16.10.2006 г. за допускане обезпечение на бъдещ иск с налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, действията по своето са обжалвани пред ВОС. Ново обстоятелство е още и това, че длъжникът "Б." А. не бил уведомяван в изпълнителното производство, като съобщенията за него са изпратени и получени от а., който не е упълномощен от страната. Излагат се и съображения за недопустимост на обжалваното решение с оглед разглеждане жалбата на Е. Б. Ш. в закрито, а не в открито съдебно заседание. Ответниците: "Б." А. счита, че молбата е основателна и моли да се уважи; "А." Е. счита, че молбата е недопустима, а по същество - неоснователна, по съображения в писмени бележки; останалите страни не взимат становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е подадена в 1-годишния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите за недопустимост на същата с оглед депозирането й от А. Г. П. е назначен за особен представител на Е. Б. Ш. в изпълнителното производство, а в настоящото производство е депозирано и пълномощно от Е. Б. Ш. за А., чрез която Е. Б. Ш. потвърждава извършените действия по подадената молба и поддържа същата. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.) на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 231 ГПК (отм.) причини. С. разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Молителката сочи като основание за отмяна определение от 16.10.2006 г. на Софийски окръжен съд (СОС) по ч. гр. д. № 1056/2006 г., оставящо в сила определение на Е. районен съд (ЕРС) по гр. д. № 193/2006 г. за допускане обезпечение на бъдещ иск с налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 2* на частен съдебен изпълнител Л. Т., чиито действия са обжалвани от Е. Б. Ш. и "Б." А. пред ВОС, т. е. определението, което се сочи като ново обстоятелство е от 16.10.2006 г. и е съществувало към момента на постановяване на решението на ВОС от 6.07.2007 г. Изпълнителното дело, обезпечителните заповеди и спирането на изпълнителното дело са били основания за обжалване действията на съдия-изпълнителя по реда на чл. 332 и сл. ГПК (отменен) пред ВОС и предмет на обсъждане от ВОС - видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, поради което няма основание да се приеме, че едно от определенията във връзка с обезпечителните заповеди, съществувало към постановяване на решението, чиято отмяна се иска представлява ново обстоятелство, или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, срещу която решението е постановено, респ. основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Настоящата молителка Е. Б. Ш. е собственик на ипотекиран в полза на взискател недвижим имот и в този смисъл жалбата й е разгледана в закрито заседание, а тя е била в известност за хода на изпълнителното дело и съдебните актове за допуснатите обезпечения по него, част от които актове е искала и представила пред ВОС с депозираната жалба по чл. 332 и следв. ГПК (отм.). Колкото до доводите за недопустимост на решението, чиято отмяна се иска независимо от неоснователността им по същество, следва да се посочи, че същите и не съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Нередовното призоваване на "Б." А. - длъжник в изпълнителното производство също не е основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) по молбата на друга страна в изпълнителното производство - Е. Б. Ш. в качеството й на трето задължено лице и собственик на ипотекирания имот. Друг е въпросът, че длъжникът "Б." А., въпреки нередовното според Ш., уведомяване, е депозирало жалба срещу действията на съдия-изпълнителя пред ВОС, позовавайки се именно на определенията за спиране на изпълнителното производство, с които не се е съобразил съдебният изпълнител, според него, и на които се позовава и настоящата молителка. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на Е. Б. Ш. е неоснователна и следва да се оставят без уважение. Мотивиран от горното, съдът: