Решение № 6792 от 7.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ против Решение 479 от 28.01.2022 г. по адм. дело 7292/2021 г. на Административен съд София град, с което е обявена за нищожна заповед РД-15-741/01.07.2021г. на директора на СЗОК по жалбата на ЕТД-р Т. Конов-АСМПИПСМП-вътрешни болести и кардиология и осъдена Столична здравноосигурителна каса да заплати разноски. Касаторът поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че компетентността на Зам.директора на СЗОК произтича от Устройствения правилник на НЗОК. Искането му е решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който да бъде оставена в сила заповедта на директора на СЗОК. Ответникът ЕТД-р Т. Конов-АСМПИПСМП-вътрешни болести и кардиология в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, излагайки подробни доводи. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Заповед за налагане на санкции РД-15-741/01.07.2021г. на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, с която е наложена на основание чл.59, ал.11, т.1, б.а, пр. първо от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.412, ал.1, т.2 във вр. чл.421, ал.1, б.а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 година, санкция: "Частично прекратяване на договор 22-0423/2020г., сключен между НЗОК/СЗОК и жалбоподателя по пакет Кардиология, относно д-р Т. Конов. Заповедта за налагане на санкция е издадена на изпълнителя на медицинската помощ поради отчитане на медицински дейности, които не са реално извършени и който факт първоинстанционният съд правилно е установил и приел за безспорен и в съответствие с проверката извършена по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. За да обяви нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган, при нарушаване на процесуалните правила. Съдът е констатирал в хода на задължителната служебна проверка, че оспорената заповед за налагане принудителна мярка на лечебното заведение страда от съществен процесуален порок и не поражда правни последици. В мотивите на съдебното решение е извършен анализ на разпоредбите относно сключването и прекратяване на договори между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и изпълнителите на медицинска помощ. Съдът при излагане на правните си изводи относно констатираното съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения акт, се е аргументирал с Тълкувателно решение 3 от 16.04.2013 г. по т. д. 1/2012 г., ОСК на ВАС. Акцентирано е на разпоредбата на чл.59, ал. 11 на ЗЗО, съгласно която директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случай на отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 13, предл. първо от ЗЗО, която разписва правомощието на управителят на НЗОК, съответно на директора на РЗОК да прекрати изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 да наложи финансова санкция съгласно действащия НРД. По делото не е имало спор, че между НЗОК, чрез директора на СЗОК и жалбоподателя на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО е бил сключен договор 22-0423/14.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица. Съдът е обосновал правен извод, че директорът на СЗОК, предвид разпоредбата на чл.59, ал.13 от ЗЗО е компетентният административен орган, който може да издаде заповедта за частично прекратяване на договора. Видно от оспорения акт, Заповед РД-15-741/01.07.2021г. е подписана със запетайка, пред името и означената длъжност директор на СЗОК. По делото не са събрани доказателства, че актът е подписан от зам. директора на СЗОК в условията на заместване, както и не са представени писмени доказателства, от които да се установява, че директор на СЗОК отсъства, поради ползването на отпуск, командировка или друга причина и за периода на своето отсъствие ще бъде замествана от зам. директора на СЗОК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед РД-15-741/01.07.2021г. на директора на СЗОК е издадена на осн. чл.59, ал.13 от ЗЗО и чл.408, чл.412, ал.1, т.2 вр. с чл.421, ал.1,ба от НРД, но подписана със запетая, без да е отбелязано лицето положило подписа си, нито основанието за това. Първоинстанционният съд законосъобразно е упражнил правомощията си в съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК и извършил цялостна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по валидността на акта, без да е направено възражение от страните. Проверката, която съдът дължи е в изпълнение на служебното начало в административния процес. Съдът е разпределил доказателствената тежест с нарочно разпореждане по реда на чл.163 от АПК и указал необходимостта от събиране на доказателства по реда на чл.170 от АПК. В разпореждането изрично е посочено доказателствената тежест на административния орган за установяване компетентност на издателя на акта. Административният орган не е реализирал тази доказателствена тежест, т.к. по делото липсват доказателства за компетентност на издателя на акта. Действително в Устройствения правилник на НЗОК е посочено изрично, че Директорът на РЗОК при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник директор, който замества директора при негово отсъствие, в това число и подписва индивидуални административни актове. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълни, но в конкретния случай не са представени доказателства за отсъствието на титуляра, за да може заместващия да реализира своите правомощия по смисъла на Устройствения правилник на НЗОК. Установяването на обстоятелството отсъствие на компетентния административен орган, в случая Директор РЗОК, съгласно чл.59, ал.13 от ЗЗО, е било от съществено процесуално значение за преценка валидността на акта. Той е подписан със запетая, без да е изяснен момента и основанието за встъпване в правомощията му от другото лице положило подпис на издател на акта. Възприемането на друг подход при разпределение на административната тежест, би създало хаос при определяне валидност на актовете по отношение на компетентност при издаването им. Като е приел необходимост от изрично установяване с писмени доказателства, че действително титулярът компетентен да издаде процесната заповед при упражняване на правомощието си по чл.59, ал.13 от ЗЗО, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Липсата на доказателства за компетентност на лицето издало оспорения акт, въпреки указаната доказателствена тежест, определя неговата нищожност, както правилно и законосъобразно е приел АССГ. Касационният съд споделя тези правни изводи, което му дава основание да приеме оспореното решение на АССГ като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответника следва да бъде уважена, в доказан размер от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,