Решение № 14509 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2020 г.

Решение № 14509 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Бургас против решение № 353/4.03.2020 година, постановено по административно дело № 2906/2019 година по описа на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, ал. 5, т. 5 ДР на КСО, чл. 10 КСО и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, А. Хасан, от [населено място], чрез адв. И. Иванов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 353/4.03.2020 година, по административно дело № 2906/2019 година Административен съд – Бургас е отменил Решение № 1040 – 02 – 140/06.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него Задължително предписание изх. № Г-02-000-00-01340235/3.10.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас, с което на А. Хасан, от [населено място] е разпоредено да подаде декларация ОКД-5 в НАП за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 1.10.2018 г. и да се заличат данните в регистъра на осигурените лица за периода от 01.10.2018 г. до датата на задължителните предписания. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 31.07.2019 г. А. Хасан е подала до директора на ТП на НОИ гр. Бургас удостоверение приложение № 11 за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст по чл. 53 КСО с вх. № Р14-02-000-00-0005730588/31.07.2019 г., считано от 20.10.2018 г. Представила е регистрационна карта на земеделски стопанин вх. № 1030-02-1624/06.08.2019 г., с последна регистрация - 13.03.2018 г. за стопанската 2017-2018 г., приключваща на 30.09.2018 г. След извършена проверка на осигурителния статус на лицето, контролен орган на ТП на НОИ гр. Бургас е преценил, че то е загубило правото си на земеделски стопанин и не е осигурено лице, защото не е извършило регистрация в срок до 17.06.2019 г. На основание чл. 108, ал. 3 КСО са издадени две задължителни предписания № Г-02-000-00-01340235/03.10.2019, връчени на А. Хасан на 07.10.2019 г., с които и е било указано да подаде декларация ОКД-5 в НАП за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2018 г. и да поиска заличаване на данните в регистъра на осигурените лица за периода от 1.10.2018 г. до датата на задължителните предписания. С Решение № 1040- 02- 140/06.11.2019 г., директорът на ТП на НОИ гр. Бургас е потвърдил предписанията. Органите на ТП на НОИ са приели, че не са били изпълнени условията на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, тъй като не е била предоставена актуална информация за дейността на земеделския стопанин чрез анкетна карта с анкетни формуляри, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 10 КСО. Приели са, че А. Хасан след 30.09.2018 г. няма качеството на осигурено лице и следва да подаде декларация за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 1.10.2018 г. и заличи данните в регистъра на осигурените лица след тази дата. Съгласно представена по делото справка от персоналния регистър за осигурителни периоди от 1.01.2017 г. до 31.12.2019 г. А. Хасан е внасяла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице – земеделски производител за месеците август 2017 до юни 2019 г. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Наредбата) сочи, че задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица са длъжни да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на НОИ образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност. Възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО (времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение). Доказателствата по делото сочат, че от октомври 2018 г. А. Хасан е започнала да ползва отпуск поради бременност и раждане, за което обстоятелство декларация за прекъсване на дейност не се подава. Не е подавана и декларация за прекратяване на дейност като земеделски производител. Регистрационната карта на А. последно е била заверена на 13.03.2018 г. и е със срок на действие до 17.06.2019 г. За този период лицето е с права на регистриран земеделски производител и като осигурено лице дължи осигурителни вноски. Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО регистриран земеделски производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по установения ред. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице ежегодно, в нормативно определен срок, да подава информация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 в съответната Областната дирекция "Земеделие", но при неизпълнение на това задължение санкцията е единствено загуба на правата по чл. 6, не и служебно отписване от регистъра или прекратяване на дейност. Ако се пропусне срокът за пререгистрация земеделския производител губи възможността да се ползва от правата си по чл. 6 от Наредба № 3. Разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3 сочи, че при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Доказателства по делото А. Хасан да е отписана от регистъра на земеделските производители служебно или по нейно искане липсват. Достигайки до същите изводи, административният съд законосъобразно е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение