Решение № 10001 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1799/2020 г.

Решение № 10001 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1799/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адвокат, против решение № 500 от 05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 353/2019 г. по описа на Административен съд – Перник (АС-Перник). С оспореното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № 3-0459/19.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИА "ГИТ"/, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – Перник към ИА "ГИТ", с ранг III младши, считано от 19.04.2019 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Т. Т. В съдебно заседание възраженията и исканията на касаторката се поддържат чрез процесуалния й представител. Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото, за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на ИА "ГИТ", оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в депозиран отговор и писмени бележки, чрез процесуален представител служител с юридическо образование. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, въз основа на наведените в касационната жалба основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, и с оглед изискванията на чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Перник е била заповед № 3-0459/19.04.2019 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5 от същия закон, чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 19 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – КПСДА (в редакцията преди отм., бр. 33 от 7.04.2020 г., в сила от 8.05.2020 г.), на Т. Т. – главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за посочената длъжност. Административнонаказващият орган е приел, че с поведението си на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г., описано в заповедта и предхождащите издаването й материали по преписката, служителката е извършила нарушение на служебните си задължения, изразяващо се в неспазване на правилата на КПСДА, за което нарушение органът е преценил, че следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Изборът на същото е мотивирал със съображения относно прилагане на критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, като е достигнал до крайния извод, че единственият начин да бъде отнета възможността за продължаване на действията на служителката е чрез прекратяване на служебното й правоотношение. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдебният състав е приел, че е сезиран с допустима жалба срещу индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на изискванията за реквизити и мотивираност на акт, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От фактическа страна, след преценка на приобщените с административната преписка доказателства и допълнително събраните такива в хода на съдебното производството, административният съд е възприел като безспорно изяснена установената от административния орган фактическа обстановка във връзка с вменените на Т. Т. деяния, квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Въз основа на същите, и след проверка относно реда и условията, при които е протекло дисциплинарното производство срещу служителката, съдът е обосновал крайния извод за липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на Т. Т., както и че дисциплинарното наказание й е наложено при правилно приложение на материалноправните норми, посочени като правно основание за издаване на процесната заповед. В рамките на дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, наред с останалите основания по чл. 146 от АПК, съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателката относно неспазване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, приемане на решение от дисциплинарния съвет по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл в нелегитимен състав, провеждане на дисциплинарното производство в нарушение на относимите правилата за образуване и водене на същото, както и неосъществяване от нейна страна на посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Съдът е отхвърлил като неоснователни всички възражения на жалбоподателката, като е изложил мотиви относно законосъобразния характер на проведената срещу Т. процедура, както и за доказано осъществяване на вменените й дисциплинарни нарушения, които приема, че са били правилно квалифицирани и преценени от административния орган като обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Така постановеното решение на АС-Перник е неправилно. Необосновани и незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за издаване на процесната заповед при липса на допуснато съществено нарушение в процедурата, както и за налагане на дисциплинарното наказание при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 19 от КПСДА, които дисциплинарнонаказващият орган е приел за осъществени. На първо място, неправилна е преценката на административния съд, че решение № ДОК19002828/11.03.2019 г. на дисциплинарния съвет на ИА "ГИТ", е прието от легитимен състав на помощния орган в рамките на образуваното срещу Т. Т. дисциплинарно дело. В мотивите на своето решение, съдът е описал по номера съдържащите се в административната преписка заповеди за определяне /изменение/ състава на дисциплинарния съвет при ИА "ГИТ" и за заместване на един член на състава с друг в рамките на воденото срещу служителката дисциплинарно производство, но не е обсъдил по същество разпореденото с тези заповеди, съответно – не е направил изводи относно установените с тях факти от значение за определяне законосъобразността на цялостната процедура пред дисциплинарния съвет. Съгласно чл. 95, ал. 4 от ЗДСл дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. Към датата на възлагане на дисциплинарния съвет при ИА "ГИТ" да образува дисциплинарно дело срещу Т. Т. – 08.08.2018 г., за редовни членове на дисциплинарния съвет са определени Г. М. /председател/, Т. Д. /зам.-председател/, Т. С., Д. И., Ц. Ф. и М. А. /членове/, съгласно заповед № 3-1271/30.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" /л. 100 от делото/. На същата дата, със заповед № 3-0834/08.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" е наредено в заседанията на дисциплинарния съвет по делото срещу Т. Т. на мястото на председателя Г. М. да вземе участие резервният член В. К. В проведеното на следващия ден заседание на дисциплинарния съвет действително на мястото на Г. М. участва резервният член В. К., видно от приложения протокол от заседанието. От текста на последно цитираната заповед следва по недвусмислен начин, че заместването на Г. М. от В. К. не е ограничено с определен срок или разпоредено с оглед провеждането на конкретно заседание, напротив - изрично се сочи, че Г. М. ще бъде заместен от В. К. "В заседанията на Дисциплинарния съвет при ИА "Главна инспекция по труда" по образуваното дисциплинарно дело срещу Т. С.... ". Впоследствие, със заповед № 3-0872/21.08.2018 г. е наредено, че за времето на ползване на платен годишен отпуск редовният член Т. С. ще бъде заместван в заседанията на дисциплинарния съвет от Г. М. Същевременно, не се споменава нищо за служителката В. К., която е била определена да замества Г. М. в заседанията на дисциплинарния съвет, без посочване на причините и срока на заместването. Съгласно отразеното в протокол от заседание на дисциплинарния съвет, проведено на 06.02.2019 г. /л. 158-169 от делото/, в него са взели участие както Г. М., така и Т. С., без участието на В. К. При тези обстоятелства, остава неизяснено от материалите по делото на какво основание редовният член Г. М. е участвал в заседанието на 06.02.2019 г. и впоследствие е подписал решението на дисциплинарния съвет, прието по реда на чл. 96, ал. 3 от ЗДСл. Този извод се обуславя на първо място от факта, че няма данни заместването на Г. М. от В. К. да е било разпоредено за определен срок или конкретно заседание на дисциплинарния съвет, с оглед на което същото следва да се счита за валидно до приключване на дисциплинарното дело срещу Т. Т. На следващо място, ако със заповед № 3-0872/21.08.2018 г. Г. М. е определен да замества Т. С. само за времето на ползван от последния годишен отпуск, то от момента на връщането си от отпуск Т. С. поема отново функциите на член на дисциплинарния съвет по делото срещу Т. Т., при което автоматично отпада основанието за участие на Г. М. в заседанията на дисциплинарния съвет в условията на заместване. Въпреки това обаче, в последното заседание по дисциплинарното дело, проведено на 06.02.2019 г, са участвали както Г. М., така и Т. С., като отново двамата са сред членовете на състава, приел и подписал решението по реда на чл. 96, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДСл. Очевидно е, че на датите 06.02.2019 г. и 11.03.2019 г. (на която е прието решението на дисциплинарния съвет), Т. С. не се е намирал в законоустановен отпуск. Предвид това обстоятелство и липсата на доказателства за легитимното участие на Г. М. в посоченото заседание, както и в процеса по формиране на становището на дисциплинарния съвет, обективирано в решение № ДОК19002828/11.03.2019 г., с което е направено предложение за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя Т. Т. на основание чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, така взетото решение се явява постановено от нелегитимен състав. Опорочена е волята на дисциплинарния съвет по отношение на формираните в хода на дисциплинарното дело срещу Т. Т. фактически и правни установявания. Законът, в разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, възлага на дисциплинарния съвет функции по изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като съгласно чл. 96, ал. 1, във вр. с ал. 3 от с. з. преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказа. Оттук следва, че крайното решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя (което несъмнено принадлежи на дисциплинарно наказващия орган), следва задължително да бъде взето след подробно запознаване и мотивирано обсъждане на констатациите, направени от дисциплинарния съвет в рамките на образуваното дисциплинарно дело и по-конкретно – на изводите, обективирани в становището на дисциплинарния съвет, съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл. Доказаното наличие на нелегитимен състав на дисциплинарния съвет, провел последното заседание по дисциплинарното дело срещу Т. Т. /на което тя е била изслушана/ и приел решение № ДОК19002828/11.03.2019 г., въз основа на което е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, съставлява тежък порок в производството по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Поради това, настоящият касационен състав констатира наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо постановения от административния орган материалноправен резултат, доколкото последният е формиран въз основа на фактическите и правни изводи на нелегитимен състав на помощния орган по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, овластен от закона с функциите да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства, като съобразно тях отправи мотивирано предложение за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Като не е установил горното, а само бланкетно е изброил представените с преписката заповеди за определяне състав на дисциплинарния съвет и заместване на негови членове, административният съд е достигнал до погрешен извод за постановяване на процесната заповед в съответствие с приложимите процедурни правила. Дори само на това основание решението на АС-Перник се явява незаконосъобразно поради противоречие с доказателствата по делото и приложимия материален закон и като такова следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество с отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Т. Т. поради наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Същевременно, след проверка на всички доказателства по делото, приобщени с административната преписка и събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство, настоящият касационен състав намира за неправилен и извода на съда за издаване на процесната заповед в съответствие с приложимия материален закон. Не се доказва извършването на деяние, което да отговаря на характеристиките за неправомерно поведение, противоречащо на правилата по чл. 13, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и чл. 19 от КПСДА (в приложимата редакция) и обуславящо налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. С издаването на процесната заповед дисциплинарно наказващият орган е приел за установено от фактическа страна, че на 24.07.2018 г. в рамките на работното си време Т. Т. се е намирала в обект "Fast food" на адрес: гр. Перник, ул. "Търновска" № 38, в който отишли двама инспектори от РЗИ – Перник с цел съставяне на АУАН на един от служителите в обекта - Д. Б., работеща като "барман-сервитьор"; прието е, че Т. Т. се е представила пред инспекторите като собственик на обекта и инспектор в Инспекцията по труда – Перник; предприела е действия като представител на собственика, опитвайки се да разясни на проверяващите създалата се ситуация по повод здравната книжка на служителката Д. Б.; започнала е словесни атака и заплахи – професионални и лични, срещу служителките на РЗИ – Перник в момента на изпълнение от тяхна страна на служебните им задължения; настоявала е да напуснат заведението и е скъсала демонстративно съставения АУАН. Установено е още, че на 08.08.2018 г., по време на извършена съвместна проверка между представители на ИА "ГИТ" и на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ в горепосочения обект, Т. Т. отново се е представила като собственик на заведението и главен инспектор от ДИТ – Перник. Впоследствие Т. пояснила, че представлява собственика, след което заявила, че е консултант на въпросния обект по граждански договор. На служителите на ГДНП не били представени изисканите документи за извършване на търговска дейност, в това число и трудови договори на работещите в обекта лица, както и гражданският договор за извършване на консултантски услуги от страна на Т. Т. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с тези свои действия, обективирани на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г., Т. Т. е афиширала служебното си положение и финансовите си взаимоотношения (макар и неформални) със собственика на проверявания обект ("Ариа – И. Алексиева" ЕООД с едноличен собственик на капитала И. Д.), като го е представлявала в проверките, извършени от контролните органи. Поведението й е възприето от органа на дисциплинарна власт като нарушаващо законовите правила за поведение на представител на търговец (скъсване на екземпляра на АУАН, предназначен за нарушителя, словесни атаки и заплахи срещу контролен орган), като форма на осъществена защита пред държавни контролни органи на работодател, който грубо нарушава трудовото право (чието спазване тя като инспектор по труда следва да контролира), както и като опит за осуетяване и предотвратяване извършването на проверки от ИА "ГИТ" и ГДНП, разчитайки на обстоятелството, че е служител на Инспекцията по труда. С тези мотиви дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал деянията на Т. като уронващи престижа на държавната служба (нарушение на чл. 17, ал. 1 от КПСДА), създаващи конфликта ситуация в противоречие с изискването на чл. 17, ал. 3 от КПСДА и нарушаващи забраните, установени в чл. 19 и чл. 13, ал. 1 от КПСДА. Според касационния състав, действията, описани в заповедта и придружаващите издаването й материали по дисциплинарното дело, не осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 19 от КПСДА. Нещо повече, спрямо част от деянията, вменени на Т. Т. и посочени като фактическо основание за прилагане на цитираните материалноправни разпоредби, не са представени достатъчно доказателства, установяващи действителното им извършване от служителката, по описания начин, в посоченото време и място. Извън факта на присъствието на Т. Т. на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г. в обекта на адрес: гр. Перник, ул. "Търновска" № 38 и факта, че същата се е представила първоначално като негов собственик, не могат да бъдат приети за доказани сочените от органа обстоятелства във връзка с демонстрираното от страна на Т. поведение спрямо контролните органи на РЗИ на 24.07.2018 г. (отправянето на словесни атаки и заплахи, скъсване на съставен АУАН, грубо и арогантно поведение), както и твърденията за осъществена защита на собственика на заведението и опити за осуетяване и предотвратяване извършването на проверки от ИА "ГИТ" и ГДНП на 08.08.2018 г., разчитайки на това, че е служител на Инспекцията по труда. Твърдението за грубо и арогантно държание на Т. Т., включващо отправяне на словесни атаки и заплахи към служителите на РЗИ – Перник по време на извършената проверка на 24.07.2018 г. в посочения обект, почива единствено на данните, съдържащи се в изготвената докладна записка от една от тези служителки. Описаните в докладната обстоятелства във връзка с твърдяното непристойно поведение на Т. са буквално възпроизведени в справка № 328600-50403/17.08.2018 г. по описа на ГДНП, съставена по искане на ИА "ГИТ" за предоставяне на информация по повод извършената на 08.08.2018 г. съвместна проверка на случая от 24.07.2018 г. Същите обстоятелства биват безусловно и безкритично възприети от проверяващия помощен орган в образуваното срещу Т. Т. дисциплинарно дело по реда на ЗДСл, без да бъдат подложени на проверка с оглед събраните писмени и гласни доказателства в хода на административното производство. Фактите, изложени от служителката на РЗИ – Перник инж. И. В. в подадения от нея сигнал, не се потвърждават от нито едно от останалите доказателства по преписката. Снети са писмени сведения от лицата, за които е установено, че полагат труд в заведението, намиращо се на адрес: гр. Перник, ул. "Търновска" № 38 – В. М. и Г. В., като в сведенията не се съдържа информация, относима към правнорелевантните за случая факти относно поведението на Т. Т. към инспекторите от РЗИ – Перник. Именно сведенията на присъствали на проверката на 24.07.2018 г. служители на заведението, както и евентуално на други лица, станали преки свидетели на случката, са от съществено значение за установяване на конкретните фактически обстоятелства, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като виновно нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от КПСДА. В случая, тези фактически обстоятелства са свързани с твърдяното в хода на дисциплинарното производство грубо и арогантно поведение на Т. Т. спрямо контролните органи от РЗИ – Перник, извършили проверката на 24.07.2018 г. Ясни и категорични данни за обективирано подобно поведение не се съдържат в материалите по преписката. Разпитаните служители на заведението не представят сведения в тази насока. В хода на дисциплинарната проверка не са предприети други действия с оглед установяване достоверността на постъпилите първоначални данни за неправомерно поведение от страна на Т. Т. Не може да бъде прието като логично и обосновано заключението на първоинстанционния състав, че легитимирането/представянето й като инспектор на ДИТ – Перник /какъвто Т. действително е/, без това да е по повод и при осъществяване на служебните й задължения, представлява само по себе си уронване на престижа на службата. Липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи данните, изнесени в изготвената докладна записка от инж. И. В., води до обоснования извод за недоказано извършване на вменените на служителката деяния на датата 24.07.2018 г. Безспорно доказано е единствено присъствието й в заведението на посочената дата, както и фактът, че при първоначалния контакт с проверяващите лица от РЗИ – Перник Т. се е представила като собственик. Последният факт се подкрепя от обстоятелството, че информация за това, че Т. се представя като собственик на заведението, се съдържа и в изготвената от ГДИН справка № 328600-50403/17.08.2018 г. относно извършената на 08.08.2018 г. съвместна проверка между служители на ГДИН и ИА "ГИТ" по случая от 24.07.2018 г. Независимо от това обаче, неизяснени от дисциплинарно наказващия орган остават причините, намеренията, мотивите, поради които Т. Т. се е представила като собственик на заведението. Легитимирането й като такъв, а също и като инспектор в ДИТ – Перник, без това да е придружено с последващи действия, свързани с проявено явно неуважение към конкретни лица, към изпълняваната държавна служба и приложимите за нея етични правила за поведение, не обуславя състав на дисциплинарно нарушение, квалифицирано по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от КПСДА. Наред с това, не се доказва и чрез какви конкретни действия Т. Т. се е опитала да осуети проверката на 24.07.2018 г., а също и тази на 08.08.2018 г. Както бе посочено по-горе, единственото безспорно доказано обстоятелство е, че Т. се е намирала в обекта в момента, когато са пристигнали контролните органи на 24.07.2018 г. и тези на 08.08.2018 г., като от дадените от самите тях сведения (представени независимо един от друг) се извежда заключението, че служителката се е идентифицирала било като собственик на обекта, било като представител на собственика на обекта. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се заключи по категоричен начин, че Т. Т. е имала явното намерение, демонстрирано чрез конкретно външно обективирано поведение, да осуети извършването на която и да е от проверките, предприети в обекта. Независимо от заявеното от самата нея, че е собственик или представител на собственика на заведението, безспорен факт по делото е, че Т. Т. не е юридически обвързана с посочения обект – видно от направена служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружество "Ариа – И. Алексиева" ЕООД, Т. не е едноличен собственик на капитала на същото, нито е определена за негов управител по силата на обявения дружествен договор, нито се установява да е формално обвързана по какъвто и да е друг начин с дейността на дружеството. Действително, предвид данните за честото й посещение там и за помощта, която оказва на собственичката на заведението, както и на служителите, наети на работа в него, остават съмнения за това на какво основание Т. оказва тази помощ, в какво конкретно се изразява помощта и представлява ли тя незаконна дейност, предвид установените в законодателството като несъвместими с държавната служба дейности. Тези въпроси не са били предмет на изследване и проверка от страна на дисциплинарно наказващия орган, в това число посредством дейността на помощния в производството по ЗДСл дисциплинарен съвет, действащ на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДСл. Налице са данни, че Т. Т. вероятно работи на граждански договор в посоченото заведение. Такъв обаче не е бил представен на контролните органи, извършили проверките на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г. Наличието му не е установено и впоследствие в хода на образуваното срещу Т. Т. дисциплинарно производство. От всички събрани по преписката сведения и данни, действително би могло да се приеме, че жалбоподателката е ангажирана по някакъв начин с дейността на заведението. Обстоятелствата около съпричастността й към тази дейност обаче не са изяснени докрай и не позволяват самото присъствие на служителката в обекта, първоначално дадените от нея обяснения /в смисъла, че работи допълнително, за да издържа детето си и че работи при своя приятелка/, както и сведенията на лицето собственик и управител на "Ариа – И. Алексиева" ЕООД /съгласно които Т. работи на граждански договор/ да бъдат ценени като доказателства, уличаващи пряко и непосредствено Т. в извършването на дейния от категорията на тези, визирани в хипотезиса на материалноправните норми на чл. 13, ал. 1 и чл. 19 от КПСДА. Не е налице състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 13, ал. 1 от КПСДА, доколкото неизяснен остава въпросът по какъв начин Т. е използвала служебното си положение по време на проверките на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г. /освен че е заявила, че е служител на Инспекцията по труда, което само по себе си е един достоверен факт/. От фактическа страна не се доказват други действия на Т., които обективно да могат да бъдат възприети като насочени към възпрепятстване работата на съответните контролни органи. Напротив – и двете проверки са се осъществили и приключили със съставянето на съответните актове: на лицето Д. Б. е издаден АУАН за нарушение на приложимите спрямо нея здравни изисквания при работа в обекти, които произвеждат или търгуват с храни, /АУАН връчен в условията на отказ/, а на "Ариа – И. Алексиева" ЕООД са наложени пет принудителни административни мерки и са издадени три наказателни постановления за допуснати нарушения на трудовото законодателство, две от които свързани с полагане на труд без трудови договори. Не се установява и Т. Т. да се е намирала във въпросния обект в служебно качество, при или по повод изпълнение на служебните си задължения, които да е използвала по неправомерен начин с оглед осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Макар и в работно време, служителката се е намирала в обекта в лично качество, а вероятно и по силата на формална /но недоказана/ или неформална уговорка със собственичката на заведението. Доколкото последното не съставлява безспорно доказан факт по делото, то същото не би могло да послужи като законно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. В тази връзка, следва да се отбележи, че дори и да бе доказан, фактът, че Т. работи на граждански договор във въпросното заведение не съставлява сам по себе си нарушение на забраната по чл. 13, ал. 1 от КПСДА. За да е налице визираното нарушение при тези обстоятелства, следва да се докаже, че участието си в дейността на предприятието Т. осъществява посредством неправомерно използване на служебното си положение, каквито твърдения и доводи в настоящия случай не са наведени. Не на последно място, следва да се посочи и че евентуално участие на Т. в дейността на заведението на основата на сключен граждански договор не съставлява случай на несъвместима дейност по смисъла на чл. 19 от КПСДА, във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. В последната разпоредба лимитативно са изброени отрицателните материалноправни предпоставки, т. е. тези, които не следва да са налице при назначаването на държавен служител на длъжност, респ. – тези, при чието настъпване възниква недопустимата от закона хипотеза на несъвместимост, която, в случай че не бъде отстранена, влече след себе си неблагоприятната правна последица – налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 19 от КПСДА. В случая на Т. Т. не се доказва нито едно от обстоятелствата, визирани в т. т. 1-8 на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, поради което при неправилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон дисциплинарно наказващият орган е достигнал до грешен извод за допуснато нарушение на чл. 19 от КПСДА. Предвид всичко гореизложено, основателен е касационният довод за издаване на процесната заповед в противоречие с доказателствата по делото. Необосновани и несъответни на приетите за приложими в случая материалноправни норми са решаващите изводи на административния орган за допуснати нарушения на етичните правила за поведение, закрепени в чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 19 от КПСДА. Установените по дисциплинарната преписка факти и обстоятелства, свързани с действията на Т. Т. на 24.07.2018 г. и 08.08.2018 г., квалифицирани от органа като дисциплинарни нарушения, не кореспондират със съдържанието на основанието по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката, поради което наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяването на служебното й правоотношение се явяват извършени при липса на законно основание и в несъответствие с целта на закона. Налице са пороци по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК на процесната заповед № 3-0459/19.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "ГИТ", с оглед на което същата е следвало да бъде отменена като незаконосъобразна. Вместо това, като е достигнал до противоположни изводи и въз основа на тях е отхвърлил жалбата на Т. Т. и е присъдил разноски за ответната страна – издател на акта, първоинстанционният състав е постановил неправилен правен резултат. Обжалваното решение противоречи на материалния закон и доказателствата по делото, поради което следва да бъде отменено, като вместо него касационният състав постанови друго по съществото на спора с отмяна на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Т. Т. като държавен служител в ДИТ – Перник. При този изход на делото основателна е претенцията на касаторката за присъждане на сторените по делото разноски. Такива се доказват единствено по отношение на платената дължима държавна такса за касационна жалба в размер на 70. 00 /седемдесет/ лева и съпътстващ подаването й допълнителен разход в размер на 1 /един/ лев и 63 стотинки /такса за превод по банкова сметка/. Поради това, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена да заплати на Т. Т. сумата от 71. 63 лева, разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение