Решение № 9434 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2014 г.

Решение № 9434 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниела Николаева Димитрова от гр. София против решение № 7591/04.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5482/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-269/07.05.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-1919-3/29.01.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е възприел основанието за прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката като напускане по собствено желание, тъй като "репатриране" не означава това. Касационната жалбоподателка моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил подадената жалба, като е приел, предвид събраните доказателства, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката е напускане по свое желание или съгласие и затова правилно е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отхвърлена жалбата на Даниела Николаева Димитрова против решение № РО-269/07.05.2013 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-1919-3/29.01.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. За да постанови това решение, съдът е приел, че с посоченото разпореждане правилно е определен размера на паричното обезщетение, което следва да получава Даниела Димитрова, тъй като от документите, получени от държавата членка, в която е упражнявана трудовата заетост, е видно, че трудовото правоотношение е прекратено по нейно желание или съгласие и затова е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Приел е, че в случая понятието "репатриране" е пояснено в документа като завръщане на лицето в Република България, поради което и предвид липсата на доказателства за прекратяване поради съкращение, се налага изводът, че прекратяването е по желание или със съгласие на лицето. Наред с това, съдът е обосновал извода, че приложената разпоредба от КСО не противоречи на разпоредби от Регламент № 883/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност, като в тази връзка се е позовал на разпоредбите на чл. 62 и чл. 65 от този регламент, както и на § 4 и 41 от Преамбюла на същия регламент. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че от Даниела Николова Димитрова, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадено заявление с вх. 214-2919/19.04.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е посочила, че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 31.03.2012 г., а последната й трудова заетост е била в Република Кипър. Въз основа на писмо изх. № 66-69-96/26.04.2012 г. от СУСО до дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ е получен отговор с писмо изх. № 94Д1-2689-1#1/17.01.2013 г. /вх. № 66-69-96/18.01.2013 г./, в което е посочено, че в дирекцията е получен отговор с вх. № 94Д1-2689/15.01.2013 - формуляр Е301, с който е удостоверен период на осигурена и трудова заетост по законодателството на Република Кипър за времето от 02.03.2009 г. до 30.03.3012 г., като причина за прекратяване на последната заетост е посочено "връщане в България", а дохода от посочения период е посочен в размер на 1215 евро или 2376,30 лв. По повод повторно запитване относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение е получено писмо от компетентната институция на Кипър /Реф. № 4.02.03.05.1.1. от 04.04.2013 г./, заведено в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" с вх. № 94Д1-2889-3/15.04.2013 г., за което от дирекцията е изпратено уведомително писмо до СУСО с изх. № 94Д1-2689-3#1/15.05.2013 г. /вх. № 66-69-96#3/16.04.2013 г./, в което е изложено, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена като "връщане в България". В хода на съдебното производство пред първата инстанция, от жалбоподателката е представен превод на посоченото писмо от компетентната институция на Кипър, извършен от преводаческа агенция. В този превод е посочено следното: "...причината за прекратяване на трудовото правоотношение към 30.03.2012 г. /на Даниела Николаева Димитрова/ е репатриране /Г-ца Димитрова се върна в своята държава България/, както беше обявено във формуляр Е301CY /от дата 18.12.2012 г./, изпратен до Вашите служби." С разпореждане № 214-00-1919-3/29.01.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО е отпусната парично обезщетение за безработица на Даниела Николаева Димитрова за периода от 17.04.2012 г. до 09.08.2012 г. в размер на 7,20 лв. дневно. След получаване на отговора по повторното запитване от дирекция "Европейски регламенти и международни договори", това разпореждане е потвърдено от директора на СУСО с решение № РО-269/07.05.2013 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Между страните не се спори, че Даниела Димитрова има право на парично обезщетение за безработица, спорът е свързан с размера на паричното обезщетение. Правилата за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица са регламентирани в разпоредбите на чл. 54б КСО. В ал. 1 на този чл. е предвидено, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, който според ал. 2 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В чл. 54б, ал. 3 КСО е предвидено, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на същия чл. за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини /не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие/, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност /поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие/, оправдано е от икономическа и социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение. В конкретния случай разпоредбата на чл. 54д, ал. 3 КСО правилно е приложена, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че прекратяването на трудовото правоотношение на касационната жалбоподателя Даниела Димитрова /последната й трудова заетост/ в Република Кипър е с нейно съгласие. Жалбоподателката по същество не изразява конкретно и ясно становище относно причината на прекратяване на трудовото й правоотношение, а само оспорва интерпретацията на използваното понятие "репатриране", което не означавало "по нейно желание", като същевременно твърди, че е напуснала работа поради предупреждение от страна на работодателя, че поради съкращения в бюджета, наложени от икономическата криза фирмата няма да преподпише трудовия й договор. Общоприетият смисъл на думата "репатриране" е "завръщане в родината". В случая няма твърдения за принудително репатриране, поради което думата очевидно не е изпълвана в този смисъл. Както се посочи по-горе, в писмо Реф. № 4.02.03.05.1.1. от 04.04.2013 г. от компетентната институция на Република Кипър до дирекция "Европейски регламенти и международни договори", изпратен в отговор на второто запитване от дирекцията, е направено допълнително пояснение в скоби след израза "...причината за прекратяване на трудовото правоотношение ...е репатриране" в следния смисъл: "Г-ца Димитрова се върна в своята държава България". Това допълнително пояснение недвусмислено налага извода, че думата "репатриране" е използвана в общоприетия й смисъл като "завръщане в родината". Същевременно, в обясненията на жалбоподателката за причините за прекратяване на трудовото й правоотношение не се съдържа твърдение за осъществено съкращаване в щата или намаляване на обема на работа или друга причина, която да не зависи от нейната воля. Дори и да се приеме твърдението й, че е напуснала поради предупреждение за намаляване на бюджета на фирмата, то това напускане представлява обективиран израз на нейното съгласие, след като липсват данни за уволнение поради съкращаване в щата или намаляване на обема на работа или други подобни обективни причини. Жалбоподателката не е представила доказателства, от които да се установява, че трудовият й договор е прекратен поради изтичане на уговорения в него срок, както е посочила в подаденото заявление за отпускане на обезщетението за безработица, а в съдебното производство дори и не поддържа такова твърдение. В този смисъл, правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е поради нейно съгласие, както и че на това основание размерът на паричното обезщетение за безработица следва да бъде определен съгласно чл. 54б, ал. 3 КСО. Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО не противоречи на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 г., който предвижда, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, регламентът създава правила за координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки. В регламента не се съдържа забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината /основанието/ за прекратяване на трудовото правоотношение /трудовата заетост/, каквото ограничение е създадено с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. В хипотезите, които са предвидени в чл. 54б, ал. 3 КСО размерът на паричното обезщетение за безработица не се определя в зависимост от /не се основава на/ предишното трудово възнаграждение, затова разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламента не намира приложение за тези случаи. В самата разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 КСО. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационния основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение