Решение № 14501 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2012 г.

Решение № 14501 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Владимир Александров Ламбев от гр. София против решение № 2971/4.06.2012 г. по адм. д. № 11391/2011 г. по описа на Административен съд София- град. с твърдение за необоснованост и незаконосъобразност. Наказателното постановление не му е връчено и следователно не е влязло в сила, поради което не са му отнети точки. Ответната страна началник група на "АНД" при отдел "Пътна полиция" на СДВР оспорва касационната жалба. Защитната теза е, че доказателствата по делото установяват връчване на наказателно постановление № 120340 на 12.05.2011 г., а наказателно постановление № 69653 на 26.06.2006 г. Твърди, че е спазен чл. 171, т. 4 от ЗДП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Владимир Александров Ламбев против заповед № 120340 от 13.12.2011 г. на Началник "АНД" отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДП е иззето свидетелство за управление на МПС № 270705750 поради неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДП. С решение № 2971 от 4.06.2012 г. по адм. д. № 11391/2011 г. при описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата като неоснователна. Развити са правни изводи за законосъобразност, като са обсъдени приложените наказателни постановления, правните последици от тяхното издаване и влизане в сила и отнемането на общо 48 контролни точки. Прието е, че издателят е оправомощено по надлежния ред длъжностно лице, предвид заповед № Iз-1393 от 9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, спазена е формата и процедурата. Развити са изводи за характера на отнемането на контролни точки като вид действие с контролно- отчетен характер, последица от влезли в сила шест наказателни постановления. Взети са предвид възстановените контролни точки с два протокола № 2 от 6.08.2005 г. и № 19 от 24.02.2007 г. Развити са съображения са спазване на материално-правната разпоредба на чл. 171, т. 4 от ЗДП и целта на закона, предвид данните за трайно поведение на жалбоподателя в посока нарушаване на правилата за движение по пътищата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая единствените конкретни оплаквания на касационния жалбоподател са за невлезли в сила две наказателни постановления - НП № 120340/2011 г. и НП № 69653/2006 г. и незаконосъобразност на НП № 9753/2004 г. С касационната жалба е представено удостоверение за преминато допълнително обучение на 24.02.2007 г., което не представлява писмено доказателство свързано с касационно основание по смисъла на чл. 219 от АПК, тъй като е приложено на л. 6 от адм. д. № 11391/2011 г. по описа на АССГ и е обсъждано от административния съд. Пред първоинстанционния съд е представено наказателно постановление № 120340 от 24.01.2011 г. ( л. 53 от делото), което е връчено лично на жалбоподателя на 12.05.2011 г. и е влязло в сила. Наказателно постановление № 69653 от 14.06.2006 г. е връчено лично на жалбоподателя на 26.06.2006 г. и е влязло в сила, предвид разпореждане по НАХД № 9903/2006 г. по описа на СРС, с което жалбата срещу наказателното постановление е върната като нередовна. В настоящото съдебно производство е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол на НП № № 9753/2004 г. Последиците от него не са и от съществено значение за делото, тъй като впоследствие от отнетите след влизането му в сила 7 к. т. са възстановени 6 к. т. Съгласно чл. 2 от НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат и чл. 157, ал. 1 от ЗДП, водачът на МПС получава първоначално 39 к. т. за отчет за извършените от него нарушения на ЗДП. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи- чл. 157, ал. 4 от ЗДП. Неизпълнението на това законово задължение има за правна последица издаване на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДП, с която се прилага принудителна административна мярка имаща за цел да обезпечи пряко изпълнение на задължение произтичащо от диспозицията на правната норма. При отнети 51 контролни точки и установено неизпълнение на задължение за връщането му в съответната служба на МВР, е налице материалноправното основание за издаване на заповед за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение