Решение № 425 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2012 г.

Решение № 425 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Дончев председател на Федерацията на Съобщенията при КТ "Подкрепа" чрез процесуалния му представител адв. Лилия Станчева, срещу решение № 3130 от 11.06.2012 г. постановено по адм. дело № 366/2012 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено решение № 217 от 12.12.2011 г., постановено по преписка № 143/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗДискр). Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и делото да бъде решено по същество. Претендират се направените деловодни разноски. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация не взима отношение по жалбата. Ответниците Бернар Жан Люк Москени и Александър Василев Димитров в отговора на касационната жалба изразяват становище относно неоснователността й, молят същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК същата е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало пред Комисията за защита от дискриминация по сигнал от Федерацията на Съобщенията при КТ "Подкрепа" представлявана от председателя Пламен Дончев, против "Кимимпикс- търговия и лизинг" ЕООД, представлявано от управителя Александър Василев Димитров, за допусната дискриминация по отношение на служители в дружеството. Комисията за защита от дискриминация е постановила решение по преписка № 143/2009 г., с което е приела, че в съответствие с изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. от събраните доказателства по преписката се установява, че с издаването на заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и прекратявайки трудовите правоотношения единствено на служителките Валентина Юлиянова Безовска, Йорданка Любчова Миткова и Елена Стоева Димитрова, които са формирали ръководството на СС към ФС на КТ "Подкрепа" в дружеството-работодател управителят Александър Василев Димитров е извършил по-неблагоприятно третиране на засегнатите лица във връзка с признака "синдикална принадлежност", посочен в чл. 8, ал. 3 от КТ, което е забранено и представлява пряка дискриминация и нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. За така установеното нарушение КЗД е наложила на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на извършителят на нарушението Александър Василев Димитров глоба в максимален размер от 2000 (две хиляди) лв., тъй като с нарушението са засегнати правата на повече от едно лице, а глобата в този размер ще изиграе своята превъзпитателна роля и ще има възпиращ ефект за предотвратяване на други нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. за допускане извършването на нарушение е наложена глоба и на ръководителя на юридическо лице-работодател, Бернар Жан Люк Москени, в максимален размер от 2000 (две хиляди) лв., тъй като с допуснатото нарушение са засегнати правата на повече от едно лице, а глобата в този размер ще има превъзпитателна и възпираща роля за предотвратяване на нови нарушения. За да отмени процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че КЗД е постановила решението си в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно производствените правила. С издадения от КЗД акт на Бернар Жан Люк Москени, в качеството му на ръководител и изпълнителен директор на "БТК" АД е наложена глоба в размер на 2000 лв., на осн. чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр за допускане извършването на нарушение представляващо пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност", без същия изобщо да е бил конституиран като страна в рамките на производството пред административния орган. Независимо от качеството му на физическо лице и по специално ролята му на управляващ и изпълнителен директор на дружеството на същия е наложена глоба в качеството му на физическо лице и следователно е трябвало той да бъде конституиран в производството пред административния орган. По този начин са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като не е дадена възможност на лице пряко засегнато от административния акт да участва в производството пред административния орган и е нарушено правото му на защита. Видно от материалите по делото е установено, че към датата на прекратяване на трудовите правоотношения на Валентина Юлиянова Безовска, Йорданка Любчова Миткова и Елена Стоева Димитрова- 10.06.2009 г. работодател на лицата е бил "Кимимпикс- търговия и лизинг" ЕООД, а ръководител на юридическото лице работодател е бил Александър Димитров. Обстоятелството, че за същия период дружеството "БТК" АД е едноличен собственик на капитала не прави неговия изпълнителен директор ръководител на дружеството работодател на посочените по горе лица. По отношение на Александър Димитров в качеството му на управител на "Кимимпикс- търговия и лизинг" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства обуславящи причинно следствена връзка, която да доказва, че прекратяването на трудовите правоотношения на служителките Валентина Юлиянова Безовска, Йорданка Любчова Миткова и Елена Стоева Димитрова е във връзка с тяхната синдикална принадлежност. Решаващият съд е приел, че видно от представените доказателства и обясненията на свидетелите дадени в производството пред КЗД правоотношенията и на други лица работещи в дружеството са били прекратени. Хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ дава възможност на ръководителя да прецени с кой служител от ръководството на предприятието иска да работи за постигане на максимална ефективност в дейността на повереното му дружество. Това управленско решение е израз на свободна преценка на този орган. В тази връзка имуществената санкция наложена на Александър Димитров се явява незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение, според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор по който република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерния диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по- неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно- следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Липсват доказателства относно това служителките да са поставени в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица при подобни обстоятелства и това по-неблагоприятно положение да е именно във връзка със защитения признак "Синдикална принадлежност". В случая са уволнени и други лица, които не са в ръководството на синдикалната организация, нито са членове на синдикалната организация. Т. е в конкретния случай уволненията на Йорданка Миткова, Елена Димитрова и Валентина Безовска не са свързани със защитен от закона признак. Видно от изложеното по-горе, правилно е заключението на първоинстанционният съд, че от представените по делото доказателства не може да бъде обоснован извода за наличието на неблагоприятно третиране на засегнатите лица и прекратяване на трудовите им правоотношения във връзка с признака "синдикална принадлежност", посочен в чл. 8, ал. 3 КТ, което е забранено и представлява пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. С оглед на гореизложеното постановеното от АССГ решение е правилно и законосъобразно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва същото да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на жалбоподателя Пламен Дончев председател на Федерацията на Съобщенията при КТ "Подкрепа"е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,