Решение № 4004 от 12.4.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение12.04.2023 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 1903/28.10.2022 г. постановено по адм. дело 775/2022 г. на Административен съд-Пловдив и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ш. Бензеш срещу Решение 16/112/10213/3/01/04/02 от 03.02.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ Плводив с изх. 01-163-6500/32 от 03.02.2022г.

ОСЪЖДА Ш. Бензеш да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Пловдив сумата общо 200 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

Мотиви

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Пловдив, чрез пълномощника си П. Маршавелска, срещу решение 1903/28.10.2022г., постановено по адм.дело 775/2022 г. на Административен съдПловдив, с което е отменено негово Решение 16/112/10213/3/01/04/02 от 03.02.2022 г.за налагане на финансова корекция с изх. 01-163-6500/32 от 03.02.2022г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон , при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения, моли да се отмени съдебния акт и да остави в сила оспорения административен акт. Претендира присъждане разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба Ш. Бензеш чрез процесуалния си представител адм. А. Проданова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Неоснователен е релевирания от ответника довод за просрочие на касационната жалба. Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Пловдив е получили съобщение за решението на 31.10.2022г. Същия е депозирал касационна жалба пред Административен съд - Пловдив с вх. 21564/16.11.2022г. Срокът за обжалване с касационна жалба е 14- дневен, считано от датата на съобщаване на решението съгласно чл. 211, ал. 1 АПК. Този срок е изтича на 14.11.2022 г. Касационната жалба е подадена на 14.11.2022 г. (присъствен ден) видно от направеното отбелязване върху пратка, следователно същата е подадена в законоустановения срок и не е просрочена. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Ш. Бензеш, против Решение 16/112/10213/3/01/04/02 от 03.02.2022 г.за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ Плводив с изх. 01-163-6500/03.02.2022г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но същия е постановен при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд е приел, че разглеждания спор е бил решен със сила на присъдено нещо, с влязло в законна сила съдебно решение 10414 от 14.10.2021г., по адм. дело 3857/2021г. по описа на ВАС, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ и съгласно чл. 299, ал.1 и ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Съдът е приел, че между отменения АУПДВ и решението за налагане на финансова корекция е налице обективна и субективна тъждественост. На следващо място административния съд след като е установил относимите факти, съпоставяйки ги с приложимата правна разпоредба е обосновал извода, че е изпълнено заложеното в бизнес плана икономическо нарастване на стопанството, тъй като към момента на получаване на второто плащане икономическия размер на стопанството е бил 11.93 икономически единици. Това е така защото е приел, че според §1, т. 3 от ДР на Наредба 9/2008г. е определено, че икономическия размер на стопанството е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, който според §2 от ДР на Наредбата се изчисляват таблицата съгласно Приложение 5, в което според код 3094 Гъби е посочена мерна единица в кв.м. Съдът е приел, че в случая, определящо за икономическия размер на стопанството при култивирането на гъбите е площта измерена в кв.м., върху която са разположени мицеларни трупчета, а не наличието на прорасли гъби. Приел е, че административния орган в обжалвания акт неправилно е определил мерната единица, тъй като същия е посочил, че няма гъби в процес на плододаване. Административния съд се е позовал на приетата съдебно-счетоводно експертиза, според която е посочено, че при изчисление на икономическия размер на стопанството се приеме заявената площ, декларирана в анкетните формуляри за 2019г., без да се взема предвид наличието или не гъба кладница, отглеждана върху пънчета, то икономическия размер на стопанството е в размер на 11.93ИЕ. От приетата Съдебно-агротехническа експертиза е установено, че след заразяване на трупчетата с мицел същите плододават до самото унищожаване на дървесината. Въз основа на гореустановеното административния съд е приел, че изводите на административния орган не съответстват на действителната фактическа обстановка, тъй като неправилно е било прието, че Ш. Бензеш не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно установеното нормативно и договорно задължение. На последно място съдът е приел, че административния орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Съобразно доказателствата по делото се установява, че Ш. Бензеш е подала в ДФЗ проект по мярка Създаване на стопанство на млади фермери, като в таблица Обща информация, Характеристика на земеделското стопанство е вписано, че: общата обработваема площ е 3.100 дка, начален икономически размер на стопанството е 4.35ИЕ, както и че икономическия размер на стопанството, съгласно петата година посочена в бизнес плана е 12.26 ИЕ. В раздел Описание на намеренията и целите за развитие на стопанството е предвидено, че към периода на проверка на бизнес плана кандидатът ще отглежда само гъби кладница -1100 кв.м., както и че ще отглежда 2.000 дка люцерна, като икономическия размер на стопанството ще се увеличи с 12.26 ИЕ. Със заповед 03-160-РД/63 от 12.05.2014 г. директорът на ОД на ДФЗ-Пловдив е одобрил за финансиране заявлението за подпомагане с размер на финансовата помощ от 48 892.00 лв. Последвало е подписване на договор 16/112/10213 от 14.05.2014г. между ДФЗ и Ш. Бензеш, съгласно който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. помощта е в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, залегнали в бизнес плана по проекта. Последвало е подписване на анекс към договора. На 29.05.2017г. Ш.Бензеш е подала заявка за окончателно плащане. На 31.07.2017г. е извършена проверка на място в стопанството и е изплатена сумата от 24 446 лева. На 22.11.2018г. е извършено посещение на място в стопанството на ползвателката, съставен е контролен лист, в който изрично е посочено, че към момента на проверката на място е установено, че няма гъби кладница на пънчетата. Контролният лист е подписан от ползвателката със забележка за несъгласие с констатациите. В периода от 09.04.2019г. 16.04.2019г. е извършена проверка на място, за която е съставен контролен лист. Направено е отбелязване, че в имота има поставени дървени пънчета, няма плододаване на гъба кладница и че в парцела са разположени 1320 дървени трупчета на площ 0.1128ха, като не може да се установи схема на поставянето им, като на 10% от тях има външни белези от развитие на мицел. Ползвателката е представила в допълнение документи за закупен гъбен мицел, за закупен дървен материал заразен с мицел от гъби-кладница и протоколи за покупко-продажба на гъби за 2016г., 2017г. и 2018г. и е посочила забележки в контролния лист от проверката. Представила е възражение относно извършената проверка. С писмо от 25.04.2019г. на основание чл. 26, ал.1 от АПК административния орган е уведомил ползвателката за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, както и че е последвало издаване на такова, с което на Бензеш е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, представляваща сумите от първо и второ плащане по договор от 14.05.2014г. , ведно със законната лихва върху тази сума. С решение по адм. дело 3857/2021г. на Върховния административен съд е отменен АУПДВ 16/112/10213/3/01/04/01. След отмяната на този административен акт директора на ОД на ДФЗ Пловдив е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и последващо издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за неправилен извода на административния съд, че разглеждания спор е бил решен със сила на присъдено нещо, с влязло в законна сила съдебно решение 10414 от 14.10.2021г., по адм. дело 3857/2021г. по описа на ВАС, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на присъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на присъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на присъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо силата на присъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. На следващо място е основателен довода на касатора, че са налице материалноправни предпоставки за издаване на административния акт, достигайки до обратния извод административния съд е постановил неправилно решение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес- плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесната хипотеза, противно на приетото от съда, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана, тъй като бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството. Наред с горното и основното в случая е, че изискването на относимата за случая, препращаща норма по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба 9/2008 г., поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, е обективно и неизпълнението му съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Следва да се посочи, че методът на изчисление на икономическия размер на стопанството е предвиден § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м. "При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел, но в настоящия случай проверките, извършени на 22.11.2018г. е посочено, че няма гъби кладница, а от проверката направена в периода 09.04.2019г. 16.04.2019г. е направено отбелязване, че в имота има поставени дървени пънчета, няма плододаване на гъба кладница и че в парцела са разположени 1320 дървени трупчета на площ 0.1128ха, като не може да се установи схема на постанявето им, като на 10% от тях има външни белези от развитие на мицел. Поради което следва да се обоснове извода, че въз основа на извършените установявания от административния орган правилно е установил, че икономическия размер на стопанството е в размер на 0.00ИЕ. Видно от представената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза в отговор на въпрос четвърти, вещото лице не е дало едностранен отговор на поставения въпрос, тъй като е приел, че не е от компетенцията му да определя кое е определящо при изчисляване на икономическия размер на стопанството при култивирането на гъби, поради което е посочил два варианта, а именно: първи вариант - в случай на приемане констатациите на ДФЗ и се счита, че към момента на проверката 19.04.2019г. няма налична гъба кладница, то тогава не е налице увеличаване на икономическия размер на стопанството и втори вариант е посочено, че при изчисление се вземат предвид, декларираните площи от бенефициента съгласно анкетни карти 0.1077ха обработваема площ, то тогава икономическия размер на стопанството би бил в размер на 11.93 и е налице увеличение на същото, поради което неправилно административния съд възприема за меродавен един от вариантите без да е съпоставил същия с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 33, ал. 1 от Наредба 9/2008 г., поради което и като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание е поискал възстановяването на изплатената финансова помощ, и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв., по договор и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на Ш. Бензеш срещу Решение 16/112/10213/3/01/04/02 от 03.02.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ Плводив с изх. 01-163-6500/03.02.2022г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв., от които по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение