Решение № 15172 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2020 г.

Решение № 15172 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 3576/06.07.2020 г. по адм. д. № 919/2020 г. на Административен съд София-град с което е обявено за нищожно нейно решение по протокол № 8/03.09.2019 г. и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадени указания със съдебното решене. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, сочи, че същият е издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Б. Димитрова, чрез адв. Драгиева в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение по Протокол № 8/03.09.2019 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО - Наредбата). С оспорения административен акт, на основание чл. 6, ал. 2, т. 2 и чл. 8 от Наредбата, е отказано включване в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" на семейството (домакинството) на Б. Димитрова. За да обяви за нищожен административния акт на осн. чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Решението е правилно. С влязло в сила решение № 5427/19.09.2018 г. постановено по адм. д. № 3481/2018 г. Административен съд София-град е решил материално-правния въпрос – предмет на спора, като е отменил първоначално издаденото решение по протокол № 1/08.02.2018 г. на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, с което Димитрова е картотекирана като нуждаеща се и на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата и е определена пета група-степен на жилищна нужда, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебния акт – при новото произнасяне административният орган следва да третира лицата като такива без дом, т. е. с най-висока степен на жилищна нужда. С повторно постановения административен акт - решение по Протокол № 8/03.09.2020 г., което е следвало да се издаде в изпълнение на съдебното решение, не само не е определена най-висока степен на жилищна нужда на лицето, съобразно дадените указания на съда, а положението й е влошено като на процедурно основание е отказано включването й на нея и нейното семейство в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика". В касационната жалба се твърди, че при новото произнасяне Комисията е дължала излагане на правни съображения за определяне на жилищната нужда на Димитрова след отмяната на първоначалния административен акт, позовавайки се на чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата. Съобразно текста включените в картотеката лица са длъжни да подават декларация по чл. 6, ежегодно между 1 и 31 декември; при промяна на обстоятелствата по чл. 5 те следва да уведомят в едномесечен срок писмено съответната районна администрация чрез попълване на нова декларация, придружена с необходимите документи; След заличаване на постоянния адрес на Димитрова същата не е подала информация за установения чрез регистър НБД население различен настоящ адрес, актуализиран през 2011 г., поради което като единствена правна възможност (на процедурно основание) й е отказано включване в картотеката на жилищно нуждаещите се. Тези доводи настоящата инстанция приема за неоснователни. Изначалното ново провеждане на процедурата по реда на Глава втора, раздел I на Наредбата би било законосъобразно само в случай, че първоначалният административен е обявен за нищожен и с влязъл в сила съдебен акт той е заличен в правния мир, поради което фактическите и правните основания за издаването на нов акт по спорния въпрос следва да бъдат повторно изложени. В настоящия случай решение по протокол № 1/08.02.2018 г. е отменено като унищожаемо и с връщане преписката на органа за ново произнасяне само в определена част, съобразно дадени указания на съда, е обусловена висящност на административното производство, която не подлежи на преуреждане, освен в случай че са налице нови обстоятелства за отпаднала жилищна нужда (отново съобразно мотивите в това решение). По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. По делото не са налични доказателства, които към момента на издаване на решение по Протокол № 8/03.09.2019 г. на Комисията да сочат на извод, че е отпаднала жилищната нужда на Димитрова и семейството.. В решение № РСР18-ГР-94-419/17/19.12.2019 г., постановено по повод административно обжалване на решение по Протокол № 8/03.09.2019 г., органът по чл. 93, ал. 1 от АПК е изложил мотиви, че предходният постоянен и настоящ адрес на Димитрова е заличен и невалиден. Твърдяното ново обстоятелство - фигуриращ в регистър НБД население настоящ адрес на Димитрова, различен от заличения постоянен адрес, не е "ново", защото тази регистрация датира от 2011 г. По делото е приобщена декларация от Димитрова и членовете на нейното семейство от по-късна дата 24.10.2017 г. (подадена при първоначалното искане за картотекиране), в която са изложени твърдения, че лицата не притежават годен за обитаване имот. Т. е. и към този момент е съществувала адресната регистрация за настоящ адрес, но лицата не обитават този адрес или друг, на който да се намира жилище, годно за обитаване. Твърдението че съгл. чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и и настоящ адрес е вярно, но е неотносимо към спора, тъй като не променя факта, че за лицата не е отпаднала жилищната нужда. След като не е установена отпаднала жилищна нужда административният орган е следвало да определи най-висока степен на жилищна нужда на лицето съобразно дадените указания на съда. След като е постановил акт с друго съдържание, то същият правилно е обявен за нищожен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да се присъдят направените и доказани по размер разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платими от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение