Решение № 7444 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР Бургас, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Г. Владимирова, против решение 4307 от 09.02.2025г., постановено по адм. дело 8275/2024г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Развити са подробни съображения, че са изпълнени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ отнемане на право на пребиваване, поради безспорно отпадане на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 19, на което чужденецът е получил разрешение за продължително пребиваване. Направено е искане за отмяна на постановеното решение и произнасяне с решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Т. Й., гражданин на Република Турция, срещу заповед 251-з-3687/28.06.2024г. на директора на ОД на МВР Бургас за налагане на ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Ответникът Т. Й., гражданин на Република Турция, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Т. Й., гражданин на Република Турция, против заповед 251-з-3687/28.06.2024г. на директора на ОД на МВР Бургас, с която на чужденеца е отнето правото на пребиваване в Република България, с разрешено право за продължително пребиваване в Република България до 24.01.2025г. Заповедта е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а от фактическа страна е мотивирана с изнесени данни в предложение рег. 5382р-4141/26.06.2024г. на началник сектор Миграция към ОДМВР-Бургас, сочещи за отпаднало основание по чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ за предоставяне на право за продължително пребиваване на турския гражданин в Република България, поради факта, че придобитото от него имущество е в режим на семейна имуществена общност и чужденецът не доказва надлежно самостоятелно да е вложил сума от 600 000 лева за придобиване на право на собственост на недвижими имоти на територията на Република България. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед 251-з-3687/28.06.2024г. на директора на ОД на МВР Бургас, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. След подробен анализ на фактическата установеност по делото и приложимата нормативна уредба съдът е счел, че не са налице визираните в нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ предпоставки за издаване на ПАМ от вида на наложената, тъй като не е отпаднало основанието, на което чужденецът е получил право за продължително пребиваване, а именно не е спорно, че той е закупил недвижими имоти на територията на Република България на стойност 600 000 лв., като не се твърди и не са представени доказателства за промяна на тези обстоятелства към датата на издаване на процесната заповед. Наред с това решаващият състав е посочил, че в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ не е предвидено вложените средства да са изключителна собственост на чужденеца, от което да следва задължение за компетентния орган да установява какъв е техният произход. Развити са и съображения, че в случая се касае за имущество, придобито в режим на СИО, и като такова, представляващо бездялова собственост, при което не може да се изследва, още по-малко в рамките на административно производство по ЗЧРБ, чий е приносът за придобиване на имуществото. Въпросът кой съпруг има по-голям или изключителен принос за придобиване на имот, закупен по време на брака, е такъв единствено между съпрузите /след евентуален развод между двамата, или уговаряне на разделна собственост, например/ и е ирелевантен при преценка за наличие на предпоставките за предоставяне /отнемане/ на право на продължително пребиваване. По тези съображения съдът е счел за необоснован извода на органа, че е отпаднало правното основание по чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, тъй като придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност и чужденецът не е доказал надлежно самостоятелно да е вложил 600 000 лв. за придобиване на собственост на недвижими имоти на територията на Република България. При това, изложените мотиви в процесната заповед са в пълно противоречие с издаденото от същия орган разрешение за продължително пребиваване при идентични факти. Постановеното решение е правилно. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е заповед за налагане на ПАМ отнемане на право на пребиваване, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ. Последната разпоредба, в относимата й за случая хипотеза, предвижда, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България. Съответно, отпадане на основанията по чл. 24 ЗЧРБ, вкл. това по ал. 1, т. 19, е въведено с нормата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ като предпоставка за отнемане на предоставеното право на пребиваване. В случая при точно направени фактически установявания, изведени въз основа на приобщените по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ материалноправни предпоставки за отнемане на правото на пребиваване, предоставено на турския гражданин на основание чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ. Между страните не е спорно, а и това се установява от приетите по делото доказателства, че чужденецът е получил разрешение за продължително пребиваване със срок до 24.01.2025г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ поради това, че е придобил на свое име недвижимо имущество на територията на Република България на стойност 600 000 лв. Не се твърди и не се установява наличието на новостъпили правопогасяващи факти, а именно загубване/разпореждане със собствеността върху имотите, обуславящо произнасяне с правопрекратяващ акт. Следователно обстоятелствата, при които административният орган е намерил наличие на основание по чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ по отношение на чуждия гражданин да издаде разрешение за продължително пребиваване, и тези, наложили отнемане на това разрешение с издаване на ПАМ по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, са идентични. Не е налице промяна във фактите и обстоятелствата, при реализирането на които е отпаднало основанието за издаване на разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ. В заповедта е посочено, че след като турският гражданин има сключен брак с Й. Д. С. от 2006г., придобитите от него недвижими имоти на територията на Република България са в режим на съпружеска имуществена общност, а не в режим на разделност, поради което той не е надлежно доказал внасянето на сумата от 600 000 лв. в лично качество. Но наличието на сключен брак през 2006г., по време на който турският гражданин е придобил на свое име имоти на територията на Република България на стойност 600 000 лв., очевидно не е новонастъпило обстоятелство. Това че последното не е изследвано от органа и не е преценена неговата относимост към преценката за предоставяне на право на продължително пребиваване в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, не е основание за отнемане на предоставеното право. С постановената заповед по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ на практика административният орган е преразгледал издаденото от него разрешение от 30.01.2024г. по реда на чл. 99, т. 1 АПК, без да съобрази приложимия процесуален ред и да изследва наличието на предпоставките на визираната разпоредба. С оглед на изложеното, като е отменил оспорения административен акт, тъй като е издаден при липса на материалноправните предпоставки по чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,