Решение № 5096 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), подадена чрез процесуален представител юрк. Милева, срещу Решение 309/10.10.2023 г., постановено по адм. дело 124/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на М. Видинска е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6695#2/15.02.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че информация за проверката на място се намира в сектор на ОД на МВР, гр. Кърджали, като изрично било поискано от съда служебно да изиска съответната информация, но това доказателственото искане било оставено без уважение. Излага аргументи относно наличието на основания за издаване на процесния АУПДВ. По подробни съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесния индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът М. Видинска-Янева, не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кърджали е бил АУПДВ 01-6500/6695#2/15.02.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 41 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба 15/31.10.2016 г., т. 4.17 и т. 4.20 (1), т. 1 и т. 2 от сключения с Фонда договор 3681/14.03.2019 г., както и чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, по отношение на М. Видинска-Янева е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 642.20 лв., представляващо размера на изплатената финансова помощ по Мярка Д, Дейност 1 Закупуване на кошери и Дейност 2 Закупуване на отводки по договор 3681/14.03.2019 година. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е установил следната фактическа обстановка: на 25.10.2022 г. при съвместна проверка на място от експерти от отдел РТИ при ОД на ДФ Земеделие, гр. Кърджали и служители на сектор Противодействие на икономическата престъпност при ОД на МВР, гр. Кърджали в пчелин с регистрационен номер 6660-0070, находящ се в [населено място], община Черноочене, обл. Кърджали, е установено нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба 15/31.10.2016 г., тъй като 26 бр. пчелни кошери от закупените по НПП, прием 2019 г., не били заселени. Посочено е и нарушение на чл.41 от Наредба 15/31.10.2016 г., поради това че не бил представен ветеринарномедицински дневник на пчелина, фактури за закупени активи, приемо-предавателни протоколи, договори и други съпътстващи документи. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-ветеринаромедицинска експертиза и е разпитан свидетел. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, административният съд го е отменил като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон. Решаващият съдебен състав е счел, че не са събрани доказателства за издадена заповед със съдържанието по чл.26б, ал.3 от ЗПЗП относно извършване на проверката на място, на 25.10.2022 г., в която да са определени обекта и обхвата на проверката, както и проверяващите лица. Липсват доказателства за изготвен и подписан от проверяващите доклад за извършена проверка на място, нито са посочени данни, установяващи доклада да е представян на проверяваното лице или негов представител, каквито са изискванията на чл.26б, ал.4 от ЗПЗП. Според съда не било ясно и кога е събран снимковия материал. В допълнение е посочено, че е неясен механизмът, по който административният орган е преценил, че на възстановяване подлежи изплатена за 2019 г. помощ за 41 бр. отводки, както и подходът при формиране на определената за възстановяване сума. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за посоченото основание недопустимост на решението. Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че решението е постановено при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не е засегнато от релевираните в касационна жалба основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни и обосновани мотиви, които касационният съдебен състав изцяло споделя и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Необосновано е възражението, че изрично било поискано от съда да изиска съответната проверка, (вероятно става въпрос за доказателствата за извършените проверки на място, включително и на 25.10.2022 г., които съдът е указал на ответника в първоинстанционното производство да представи), но доказателственото искане било оставено без уважение. С Разпореждане от 24.03.2023 г., (л. 209) съдът е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че не представя Писмо изх. 01-6500/3460/05.08.2022 г. и доказателства за извършени проверки на място в периодите: 18.05.2022 г. 23.05.2022 г.; 06.07.2022 г.- 07.07.2022 г. и 25.10.2022 година. Представена е докладна записка от 09.11.2022 г., Приложение 1 към нея и регистър животни и пчелини (л. 215 - 220). В съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г., съдът е дал възможност на ответника в седемдневен срок да представи писмените доказателства, указани с Разпореждане от 24.03.2023 година. В съдебно заседание на 20.06.2023 г., съдът е приел и приложил като доказателства по делото депозираните документи от процесуалния представител на ответника. След разпита на свидетеля М. Янев, процесуалният представител на ответника е заявил, че няма доказателствени искания, (л.664). В последното съдебно заседание по делото отново не са направени доказателствени искания (л. 676). В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на фактическите основания за издаване на процесния АУПДВ, както и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване. Както правилно е установил съдът, по делото не е събрана заповед със съдържанието по чл.26б, ал.3 от ЗПЗП за извършване на проверка на място на 25.10.2022 г., в която да са определени мястото, обекта и обхвата на проверката, както и проверяващите органи. Липсват доказателства за изготвен и подписан от проверяващите доклад за извършена проверка на място, нито данни такъв да е представян на проверяваното лице или негов представител, каквито са изискванията на чл.26б, ал.4 от ЗПЗП. Обосновано административният съд е счел за нарушена процедурата по чл. 26б, ал.3 и ал. 4 от ЗПЗП. По делото не са налични доказателства за възложена проверка на място. На второ място, предвид съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП, проверявано лице е трябвало да бъде запознато с доклада, което да се е удостовери с неговподпис или с подпис на упълномощено лице. Задължителността на условието за запознаване на кандидата със съдържанието на доклада се потвърждава и от изречение второ на цитирания текст, предвиждащо, че в случай на отказ от страна на лицето да подпише доклада това обстоятелство следва да се удостовери с отбелязване, направено от проверяващите. В този смисъл са мотивите на Решение 5298 от 18.05.2023 г. по адм. дело 6287/2022 г. на ВАС. Доказателства за изготвен доклад/представянето му на Янева или на неин представител, не са ангажирани по делото. Правилен е изводът на съда, че допуснатите нарушения на процесуалните правила имат в случая за последица ограничаване на правото на защита, участие и информация на ползвателя на помощта, като нарушенията са от категорията на съществените. В допълнение следва да се посочи, че при липсата на съответната заповед за извършване на проверка на място не може да се приеме, че фактите, изложени в обстоятелствената част на оспорения акт, са установени по надлежния ред и от орган, компетентен да извърши проверката. При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и след повторно осигурена възможност на ответника в първоинстанционното производство, (сега касатор), да представи доказателствата по административната преписка, същият не може да черпи благоприятни за себе си правни последици от своето процесуално бездействие. Съответно, отменяйки процесния АУПДВ, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,