Решение № 6946 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (ОПОС) срещу Решение №736 от 09.03.2026 г. на Административен съд (АС) – Плевен по адм. дело № 99/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № N-7 от 13.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., с което на Община Плевен е определена финансова корекция в общ размер на 25 % от стойността на допустимите разходи, по сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № ИРО-2527/21.01.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“, на стойност 9642814,38 лв. без ДДС, за допуснато нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл.112, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 115, ал. 5, т. 1-3 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) и нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че законът не изисква пълно съвпадение между съдържанието на уведомителното писмо и крайния административен акт, с който е определена финансовата корекция. Според него в уведомлението са били изложени ясно нарушенията и тяхната правна квалификация, а в решението мотивите единствено са развити и допълнени след обсъждане на направените възражения. Счита, че установените в акта нарушения са били достатъчно индивидуализирани. Първото нарушение е свързано със сключването на договора без предоставяне на изискуемата гаранция за изпълнение в законоустановената форма и размер, а второто – с начина на управление и контрол върху изпълнението на строителството през конкретно посочени периоди на спиране и удължаване на срока за изпълнение. По отношение на мотивите на административния акт касаторът твърди, че съдът неправилно е приел наличие на вътрешни противоречия и немотивираност. Излага, че същността на второто нарушение е ясно определена – липса на ефективно управление и контрол върху изпълнението на договора, довела до неоправдано удължаване на строителството и до нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективен вътрешен контрол. Според него изложените от административния орган различни аргументи не са противоречиви, а взаимно се допълват и обосновават извода за нарушаване на принципите на добро финансово управление. Поддържа, че фактът, че строителството е било завършено и прието, не изключва нарушение на принципите на добро финансово управление, тъй като тези принципи изискват не само постигане на крайния резултат, но и това да стане своевременно, при оптимално използване на ресурсите и при адекватен контрол върху изпълнението. По отношение на първото нарушение касаторът счита, че съдът неправилно е приел несъответствие на акта с материалния закон. Излага, че безспорно е установено, че към момента на сключване на договора изпълнителят не е представил гаранция за изпълнение в пълния изискуем размер и в някоя от допустимите форми по чл. 111, ал. 5 ЗОП. Представеният запис на заповед не е сред законово допустимите форми на обезпечение и не може да бъде приравнен на парична гаранция, банкова гаранция или застраховка. Поддържа, че последващото представяне на запис на заповед не отстранява вече осъщественото нарушение, тъй като законосъобразността на поведението на възложителя следва да се преценява към момента на сключване на договора. Според касатора възложителят е сключил договора при неизпълнение на задължително условие за това. Сочи, че допускането на обезпечение, което не е предвидено нито в закона, нито в документацията на обществената поръчка, представлява съществено изменение на първоначално обявените условия и поставя определения изпълнител в по-благоприятно положение спрямо останалите участници. Това, според касатора, е годно да повлияе върху конкуренцията и интереса на потенциалните участници и представлява нередност независимо от липсата на конкретно доказана имуществена вреда. Излага, че финансовият ефект при подобни нарушения не винаги може да бъде точно изчислен, поради което законодателят е предвидил прилагане на процентни финансови корекции. Поради това счита за неправилен извода на съда, че липсата на пряко установима вреда или размерът на непредставената част от гаранцията обуславят несъразмерност на финансовата корекция. Относно второто нарушение касаторът твърди, че е налице нарушение на принципите на добро финансово управление по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент (ЕС) 2018/1046). Сочи, че строителството е следвало да бъде изпълнено за 270 дни, но реално е приключило след 447 дни, като е отчетено удължаване от 177 дни. Излага, че макар строителството формално да е било спирано поради неблагоприятни метеорологични условия, извършеният анализ на метеорологичните данни, строителната документация и протоколите показва множество периоди без валежи и с положителни температури, през които е било възможно извършването поне на част от строително-монтажните работи. Според касатора липсват достатъчно доказателства, които да обосноват продължителността на част от спиранията, а в редица случаи строежът не е бил възобновяван въпреки наличието на благоприятни условия. Поддържа, че не е съществувал стандартизиран и обективен подход за преценка кога са налице условия за спиране и възобновяване на строителството, както и че възложителят не е упражнил необходимия контрол върху изпълнителя, строителния и авторския надзор. Сочи, че не са били предприети действия за търсене на договорни неустойки за забава, въпреки значителното удължаване на срока, както и че са били налице възможности за по-добра организация и реорганизация на строителните дейности, които биха позволили изпълнение в първоначално договорения срок. Излага, че тези изводи се подкрепят и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която е приела, че климатичните условия са били предвидими за района, че в рамките на всички периоди на спиране е имало дни, позволяващи извършването на строителни дейности, и че при по-ефективна организация строителството е могло да бъде завършено в договорения срок. Счита, че установените обстоятелства доказват нарушаване на принципите на икономичност и ефикасност, тъй като проектът е реализиран за значително по-дълъг период от предвидения без наличие на непреодолими обективни пречки, което е довело до неефективно управление на публичния ресурс и до риск за навременното постигане на целите на проекта. Поддържа, че правилно са квалифицирани и двете установени нарушения като нередности по Наредбата за посочване на нередности и правилно е определен размерът на финансовата корекция, като е спазено правилото за определяне само на най-високия приложим процент при наличие на повече от една нередност, засягащи едни и същи разходи. В заключение касаторът счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи, като е анализирал изолирано отделни части от административния акт, без да съобрази цялостно събраните доказателства, включително съдебно-техническата експертиза. Прави искане решението да бъде отменено като вместо с него да бъде постановено решение по същество на спора, с което жалбата на Община Плевен срещу Решение № N-7 от 13.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на размера на разноските, претендирани от ответната страна по основание и размер, предвид в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 г. и решение от 23.11.2017 г. на СЕС по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 г. Моли размерът на претендираното адвокатско възнаграждение да бъде определен под минимума предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът по касационната жалба – Община Плевен, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения по същество на оспорването в подкрепа на мотивите изложени от първоинстанционния съд. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни съображения по същество на оспорването. Ответникът се представлява от адв. Д. Стоянов – Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови съдебния си акт съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 13.05.2020 г. между УО на ОПОС 2014-2020 г. и Община Плевен като бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №Д-34-31 (АДПБФП) в максимален размер до 12 241 909,84 лв. по процедура № BG16М1ОР002-2.010 “Рекултивация на дела за закриване, предмет на процедура по нарушение правото на ЕС по дело С-145/14“, по приоритетна ос 2 “Отпадъци” на ОПОС 2014-2020 г., съфинансирана в размер до 85 % от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС за изпълнение на проект ИСУН № BG16М1ОР002-2.010 „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за битови отпадъци на територията на Община Плевен“. Сключено е и допълнително споразумение към АДПБФП № 1 от 24.09.2021 г. Във връзка с административния договор от Община Плевен е обявена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на СМР за „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на територията на община Плевен“. В раздел III. 2.2. от обявлението за поръчката, точка 5.1, раздел 3 от указанията за подготовка на офертите и чл. 13, ал. 1 от проекта на договор е посочено, че избраният изпълнител следва да представи гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС. Договорът за възлагане на обществена поръчка се сключва след представяне от страна на избрания изпълнител на гаранция за изпълнение. Изискването за гаранция за изпълнение е част от първоначално обявените условия на възложителя. Същото е оповестено чрез обявлението за обществена поръчка по силата на чл. 111, ал. 4 ЗОП. Ако е необходима промяна в условията на поръчката, включително относно размерите на изискуемите гаранции, същата се извършва по реда на чл. 100 ЗОП. Сключеният договор е на стойност 9 642 814,38 лв. без ДДС, следователно изискуемият размер на гаранцията за изпълнение съгласно условията при откриване на процедурата е 482 140.72 лв. (5 % от 9 642 814,38 лв.). Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договор, № ИРО-2527/21.01.2021 г. срокът за извършване на техническа рекултивация е 270 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол обр. 2 за определяне на строителна линия и ниво на строежа. Срокът за изпълнение на дейностите е до предаване на обекта с Протокол обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа без забележки. В чл. 5, ал. 3 от договора е предвидено, че срокът спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение №10) по Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Срокът по договора продължава да тече след съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение №11). Видно от проведената процедура за избор на изпълнител, участниците са били оценявани чрез критерий за възлагане - оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка, съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП. Според методиката за оценка на възложителя критериите са били „Срок за изпълнение“ (СИ) с тежест: 40 % и Цена с тежест: 60 %. С Решение № РД-10-1209 от 25.09.2020 г. на кмета на Община Плевен, на първо място е класиран и е определен за изпълнител на обществената поръчка, участникът ДЗЗД "Плевен 2020". На 21.01.2021 г. между Община Плевен като възложител и ДЗЗД "Плевен 2020"- изпълнител е сключен Договор № ИРО-2527 на стойност 9 642 814, 38 лв. без ДДС, или 11 571 377, 26 лева с ДДС. До УО е изпратен доклад за представяне на резултатите от проверка на проект, изпратен с писмо от 08.12.2022 г. В доклада се твърдят четири нередности. Община Плевен е уведомена с Писмо, изх. № 2-010-0012-4-30 от 23.01.2023 г. На 07.02.2023 г. бенефициерът е депозирал възражение. Въз основа на този доклад е издадено предходно решение за определяне на финансова корекция от 09.05.2023 г., от ръководителя на УО на ОПОС, с което на Община Плевен е определена финансова корекция (ФК) в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по Договор № ИРО-2527/21.01.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“ на стойност 9 642 814,38 лв. без ДДС, приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ. В това решение е посочено, че са налице три нарушения: 1. Избор на изпълнител, който не отговаря на установените изисквания по процедурата, в нарушение на разпоредбите на чл. 107, т. 2, буква „а“ ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т.14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, и за него се определя финансова корекция (ФК) в размер на 25 %.; 2.Непредставяне на гаранция за изпълнение при сключване на договор за обществена поръчка, в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП, във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3, чл. 111, ал. 5 и чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 17, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, и за него се определя ФК в размер на 25 %; 3.Недостатъчна одитна пътека при изпълнението на договора за обществена поръчка, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, и се квалифицира по т. 16, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, и за него се определя ФК в размер на 25 % Решението за определяне на финансова корекция от 09.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС е обжалвано по съдебен ред от Община Плевен, като с Решение № 395 от 08.08.2023 г. по адм.д. №453/2023 г. на АС - Плевен, съдът е отхвърлил жалбата на Община Плевен. С Решение №3477 от 21.03.2024 г. по адм.д. № 11228/2023 г. на ВАС е отменено решението на АС-Плевен по адм.д.№453/2023 г. и вместо него е постановено ново, с което е отменен административният акт. С Писмо, рег. № 2-010-0012-4-211 от 04.10.2024 г. от ръководителя на УО на ОПОС изпратено до Община Плевен е посочено, че с оглед на установените пороци/несъответствия на решение от 09.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС и след извършен обстоен анализ на постановеното от ВАС съдебно решение по адм.д. № 11228/2023 г. е налице правна възможност за УО на ОПОС за ново произнасяне по реда на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С това писмо Община Плевен е информирана за становището на УО на ОПОС, в контекста на окончателното решение на ВАС, че са налице две нарушения: 1. Нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП, във връзка с чл. 112. ал. 1, т. 3, чл. 111, ал. 5, т. 1-3 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14, от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности; 2. Нарушение на принципите за добро финансово управление - чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, § 1 от Регламент 2018/1046. Цитирани са чл. 33, §1 от Регламент 2018/1046, чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 и чл.70, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата. На 18.10.2024 г. Община Плевен е представила писмено възражение. С Решение № N-7 от 13.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на Община Плевен е определена финансова корекция в общ размер на 25 % от стойността на допустимите разходи, по сключен Договор за възлагане на обществена поръчка №ИРО-2527/21.01.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „Плевен 2020“, на стойност 9642814,38 лв. без ДДС, за допуснато нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП, във връзка с чл.112, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 115, ал. 5, т. 1-3 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и нарушение на чл.70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и принципа за добро финансово управление - чл.4, §8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент № 2018/1046, което е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата. Компетентността на органа е доказана със Заповед № РД-773 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда“ 2014 – 2020 г. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според която по време на изпълнението на строително-монтажните работи, строителството е било спирано пет пъти поради неблагоприятни метеорологични условия, довели до невъзможност за достъп на строителна техника до обекта. Общата продължителност на спиранията е 179 дни. Вещото лице приема, че спирането на строителството е било необходимо при периодите на силни валежи, тъй като преовлажняването на почвата е създавало риск от разместване и слягане на земните пластове и е възпрепятствало необходимото уплътняване. Изкопните и насипните работи, както и дейностите по уплътняване на почвата, са силно зависими от климатичните условия и не могат да бъдат извършвани качествено при проливни дъждове, снеговалежи, замръзване и други неблагоприятни атмосферни явления. Установено е и значително слягане на битови отпадъци в югозападната част на депото, вследствие на проливни дъждове, поради което е било разпоредено преустановяване на работата в тази зона до изготвяне на нова вертикална планировка. Според експертизата използваната за обекта почва представлява тежка песъчлива глина с висока порьозност и склонност към пропадане при овлажняване, което допълнително е налагало преустановяване на строителните дейности при неблагоприятни метеорологични условия. В същото време вещото лице установява, че през всеки от периодите на спиране са съществували последователни дни без валежи, които са позволявали извършване на част от строителните дейности при подходяща организация. Посочва се, че в строителната документация липсват мерки за планиране и реорганизация на работния процес съобразно краткосрочните и дългосрочните прогнози за времето, както и за адаптиране на графика на изпълнение към атмосферните условия. Експертът заключава, че е била възможна реорганизация на строителните дейности, особено предвид факта, че към 14.01.2022 г. са били изпълнени 88,78 % от възложените работи. Поради това счита, че при правилно планиране и съобразяване на строителния процес с метеорологичната обстановка изпълнението на строително-монтажните работи е могло да бъде завършено в договорения срок. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалния закон, съдът заключава, че същият не е приложен правилно. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт формално съдържа фактически и правни основания за определяне на финансова корекция, като преценката относно тяхната материална законосъобразност следва да се извърши с оглед наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдените нередности. Относно първото нарушение съдът е намерил, че макар гаранцията за изпълнение да не е била представена изцяло в предвидените от закона форми, обезпечаване на изпълнението на договора е било налице, поради което не може да се приеме, че е възникнала реална или потенциална вреда за средствата от европейските фондове. Приел е, че евентуалното нарушение има формален характер и не обосновава определянето на финансова корекция. В тази връзка съдът се е позовал и на относимата практика на Върховния административен съд, съгласно която неправилната правна квалификация на твърдяна нередност води до незаконосъобразност на акта. Съдът е приел още, че твърдението на управляващия орган, според което различен размер на гаранцията би довел до участие на други кандидати и до по-благоприятен резултат от процедурата, е останало недоказано. Отчетено е и обстоятелството, че договорът е бил изпълнен и приет без спор между страните относно качеството и резултатите от изпълнението. Наред с това съдът е посочил, че дори да се приеме наличие на нарушение на ЗОП, същото не попада в приложното поле на посочената от органа хипотеза от Наредбата в редакцията, приложима към програмния период 2014–2020 г., поради което не е налице нормативно основание за определяне на финансова корекция. Посочил е също, че определеният размер на корекцията е явно несъразмерен спрямо констатираното обстоятелство, доколкото между стойността на непокритата част от гаранцията и размера на финансовата корекция съществува очевидна несъизмеримост. Съдът е счел, че по отношение на второто нарушение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазено изискването на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ за предоставяне на възможност на бенефициера да вземе становище по всички фактически и правни основания, въз основа на които впоследствие е определена финансовата корекция. Приел е, че част от мотивите, послужили за обосноваване на нарушението, не са били посочени в предварителното уведомление, с което е ограничено правото на защита на Общината. Решаващият състав е изходил от разбирането, че за да бъде налице „нередност“ по смисъла на приложимото европейско право, следва кумулативно да са установени нарушение на правото на Съюза или националното право, свързано с неговото прилагане, вреда или потенциална вреда за бюджета на Европейския съюз и причинна връзка между нарушението и вредоносния резултат. Съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки лежи върху административния орган. По отношение на второто нарушение съдът е приел, че актът страда от съществени пороци във формата и мотивите си. Приел е, че изложените съображения са непълни, вътрешно противоречиви и не позволяват да се установи по какъв начин удължаването на строителството представлява нарушение на принципите на добро финансово управление. Съдът е отбелязал, че част от изложените фактически констатации касаят различен вид нередности от тези, за които е определена финансовата корекция, както и че липсват конкретни данни относно твърдените по-благоприятни времеви, финансови и качествени резултати, които биха могли да бъдат постигнати. Съдът е намерил за необосновано и противоречиво твърдението за липса на контрол при изпълнение на строителството, при положение че строежът е изпълнен и приет, без да са установени недостатъци в качеството на извършените дейности. Отчетено е и обстоятелството, че не са обсъдени релевантни административни и съдебни актове, свързани с проведената обществена поръчка. Макар да е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза относно възможността строителните дейности да бъдат организирани по различен начин, съдът е приел, че управляващият орган не е изяснил дали подобна реорганизация е била допустима съобразно условията на обществената поръчка и одобрения календарен график. Поради липсата на мотиви в тази насока е счел, че не е възможно да бъде извършена съдебна преценка за съответствието на акта с материалния закон. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че по отношение на първото нарушение актът е постановен в противоречие с материалния закон, а по отношение на второто нарушение страда от съществени процесуални нарушения и липса на достатъчни мотиви, препятстващи проверката за материална законосъобразност. Приел е също, че решението противоречи на целта на закона, тъй като финансова корекция може да бъде определяна единствено при надлежно установени и мотивирани нередности. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Следва изрично да се обърне внимание, че в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се "налага", както неправилно приема първоинстанционният съд, като в практиката на Върховния административен съд многократно е отбелязвано, че финансовата корекция няма "санкционен характер". Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Изложеното не се отразява на правилността на изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Основанието на финансовата корекция е нередността, а фактическият състав на нередността, с оглед на дефиницията на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. включва кумулативно: 1) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Безспорно Община Плевен има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2