Решение № 244 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1372/2011 г.

Решение № 244 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1372/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите И. С. И. и В. П. А. срещу присъда № 53 от 21.II.2011 г. по вход № 16/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата от Ив. С. И. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Присъдата се обжалва от В. П. А. като "необоснована, незаконосъобразна.. . постановена в нарушение на закона... и съществено нарушение на процесуалните правила" с искане да бъде отменена и А. - оправдан. В съдебно заседание служебният защитник на Ив. И., В. А. и упълномощеният от последния защитник поддържат жалбите с възражения срещу процесуалната издържаност на извършения от апелативния съд доказателствен анализ. Искането на В. А. и на двамата защитници е за отмяна на присъдата и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не намира да са налице твърдяните неправилности на обжалваната присъда и заключението му е тя да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 153 от 24.ХI.2010 г. по нохд № 166/2010 г. на Габровския окръжен съд И. С. И. и В. П. А. са признати за невиновни в това, действайки в съучастие като съизвършители, а И. и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, на 23.ХII.2009 г. в [населено място], Г. община да са откраднали от Д. Ц. Д. златен пръстен на стойност 472,26 лева, след като са приложили спрямо Д. сила и заплашване и са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говора, при което са оправдани по обвиненията в престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК за И. и по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК за А.. Предявените от Д. Ц. Д. граждански искове за възмездяване на причинените му имуществени вреди с 472,26 лева и с 10 000 лева за възмездяване на причинените му неимуществени такива, са отхвърлени. С обжалваната присъда първоинстанционната е отменена, двамата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатите и поддържани срещу им обвинения и са им наложени наказания лишаване от свобода: на И. - 5 години, търпими в затвор при строг първоначален режим и на А. - 3 години с отложено изтърпяване за срок от 5 години. Предявеният от Д. Д. иск за обезщетяване на причинените му имуществени вреди е уважен изцяло, а този за компенсиране на преживените вследствие телесното му увреждане страдания - до размера на 6 000 лева. Жалбите са неоснователни. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, чиято правилност изцяло се споделя, в подкрепа на взетото решение да ангажира отговорността на подсъдимите за извършен от тях в съучастие като съизвършители грабеж. С нужната задълбоченост са коментирани показанията на всички свидетели - на разпитваните от досъдебното разследване Д. Ц. Д. и П. В. И., както и на посочените от подсъдимите в първата инстанция А. Ил. А. и Т. Ив. П. - и обосновано е прието, че истинни са твърденията на Д. и П. И., а не тези на А. и Т. П.. А. впрочем, посочен за създаване алиби на подс. Ив. И., не сочи нищо конкретно освен, че според отразеното в тетрадката, която си водел, на инкриминираната дата И. е следвало да бъде на работа, но дали това е било така, свидетелят не се е ангажирал да твърди. Т. П. пък дава напълно основателно съмнение в правотата на изявленията си както със спомена - година по-късно - че точно на датата 23.ХII. 2007 г. е рязал дърва в двора на подс. В. А., така и със заявеното, че от дома на този подсъдим си е тръгнал точно "в 22.30 часа", целящи да изключват пребиваването на В. А. в дома на Д. изобщо и, в частност, около посочения в обвинителния акт час на престъплението. Съмнението за липса на обективност у Ат. А. и Т. П. се налага още от факта, че макар всички-подсъдими и свидетели-да живеят в едно село, където нападението над Д. Д. от двамата подсъдими широко се е коментирало /показания на св. Д. А.. Л./, и на подсъдимите, и на посочените от тях двама свидетели е била нужна близо година да се сетят, че на инкриминираната дата Ив. И. и В. А. са имали ангажименти, изключващи не само участието им в престъплението, но дори и доближаването им до дома на пострадалия. Твърдението /в жалбата от В. А./ за някакви противоречия в показанията на свидетеля П. В. И. "във всяка една от фазите на съдебния процес" е невярно, а това, че насилствено откраднатия от Д. пръстен било "невъзможно да бъде свален от ръката му" - голословно. Като доказано, но без това да е така, в жалбите си подсъдимите твърдят, че били изнудвани да дадат "доста големи суми" /цитат от допълнението към жалбата от Ив. И./, "суми в големи размери" /в жалбата от В. А./ за обезщетяването на Д. Д., което тяхно твърдение е категорично отхвърлено от "изнудвалия ги" свидетел М. П. Г.. Не са основателни изказаните в жалбите подозрения за манипулиране от страна на пострадалия на последиците от упражненото върху му физическо насилие. Твърдяното в писмената защита от адвоката на В. А., че пострадалият бил "конфликтна личност", каквато "личностова характеристика" /в писмените бележки от защитника на В. А./, му дала свидетелката Р. Р. К., няма нищо общо както с казаното от К. /показанията й са на л. 59, гърба от първ. д./, така и с показанията на който и да било от останалите свидетели. Изказаното пък след това твърдение предположение въз основа на неизвестно какви факти, че "конфликтният" Д. Д. е получил нараняванията при поредния скандал, в който е участвал, не се нуждае от коментар. Като съобрази казаното дотук и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение