Решение № 7616 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3960/2021 г.

Решение № 7616 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3960/2021 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Еврохолд България" АД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43 срещу Решение № 141 от 16.02.2021 г. на Административен съд, София област, по административно дело № 1073/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Еврохолд България" АД срещу Решение № 724-ПД от 24.09.2020 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което е задължено да представи на обществеността коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2019 г. при конкретно посочени обстоятелства и да направи определени оповестявания в съответствие с Международния счетоводен стандарт 1 и с Международните стандарти за финансово отчитане 7, 12 и 13.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Еврохолд България" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема допуснати отчитания и липса на оповестявания в отчета на дружеството, породени от извършената инвестиция в асоциираното предприятие "Руско застрахователно дружество Евроинс", чрез прилагане на метод, различен от посочения в оповестената политика на дружеството и противоречащ на Международен счетоводен стандарт 28 (МСС 28). Счита, че от допуснатото отклонение при отчитането не произтичат всеобхватни и съществени по характера си последици за отчета. Съдът не е изложил собствени мотиви за определянето на инвестицията като съществена, в т. ч. без да е обвързал инвестицията с финансовите резултати. Излага фактите относно инвестицията и отчитането й и сочи, че допуснатото по технически причини отклонение следва да се разглежда съобразно цялостната информация в отчета. Съдът не е отчел как това отклонение е повлияло и би ли могло да повлияе на решението на потенциалните инвеститори, а това е елемент на фактическия състав на нарушението на чл. 100н, ал. 2 и 5 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 100ю, ал. 1, т. 9 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Счита, че съдът не е разгледал доводите му за незаконосъобразност на оспорения акт относно практическата неизпълнимост на принудителната мярка. Излага подробно процедурата за изготвяне на нов коригиран консолидиран финансов отчет.

Неправилен счита извода на съда, че фактически е задължен да изпълни две идентични по предмет принудителни мерки с Решение № 723-ПД и Решение № 724-ПД от 24.09.2020 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Т. Я., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е установил фактите по делото и е направил верни фактически и правни изводи. Излага подробно фактите по нарушението на § 16 МСС 28 и сочи, че органът подробно е обосновал как неправилното отчитане на инвестицията би могло да повлияе на потенциалните инвеститори.

За неоснователен счита довода за практическа неизпълнимост на мярката като излага разбирането си за процедурата по коригиране.

За правилен счита извода на съда за неоснователност на довода за прилагане на две идентични принудителни мерки като излага факти относно различната природа и цел на електронния портал e-Register и на информационна агенция или друга медия.

Правилен счита и извода на съда за съответствие на мярката с целта на закона.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Г.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

1. "Еврохолд България" АД е публично дружество, вписано под № РГ-05-0044 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

1. На 14.07.2020 г. одиторът заверява консолидирания годишен финансов отчет на "Еврохолд България" АД с квалифицирано мнение, в което сочи, че в приложение 31 "Инвестиции в асоциирани и други предприятия", групата, чрез дъщерното дружество "Евроинс Иншурънс Груп" АД, притежава 48, 61% в руското застрахователно дружество "Руско застрахователно дружество Евроинс" и представя в приложение 3 "Приходи от сегмент застраховане" към консолидирания финансов отчет към 31.12.2019 г., дял от печалбата на инвестиции в асоциирани предприятия, отчитани по метода на собствения капитал, в размер на 4 535 хил. лв. Инвестицията е квалифицирана като инвестиция в асоциирано предприятие и е отчетена в консолидирания финансов отчет на дъщерното дружество "Евроинс Иншурънс Груп" АД към 31.12.2019 г. по метода на собствения капитал. За целите на консолидирания финансов отчет на групата ("Еврохолд България" АД) инвестицията е оценена като е използван дела от справедливата стойност на собствения капитал на асоциираното дружество, която стойност е определена на база оценка на независим оценител. В резултат на това групата е увеличила стойността на инвестицията в асоциирани предприятия към 31.12.2019 г. допълнително с 5 526 хил. лв. като тази разлика е отчетена в друг всеобхватен доход в консолидирания финансов отчет към 31.12.2019 г. С оглед на това "Еврохолд България" АД е отчело инвестиция в асоциирано предприятие по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, а не по метода на собствения капитал, което е в нарушение на МСС 28 и приетата счетоводна политика на групата.

1. На 16.07.2020 г. чрез интернет портала "ХЗ News" на "Сервиз Финансови Пазари" ЕООД, достъпен на адрес http: //www. x3 news. com, "Еврохолд България" АД разкрива публично на обществеността консолидирания годишен финансов отчет за 2019 г.

1. На 29.07.2020 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", изисква от одитора и от "Еврохолд България" АД допълнителна информация относно квалифицираното мнение.

1. На 05.08.2020 г. одиторското дружество "Ейч Ел Би България" ООД представя информация.

1. На 06.08.2020 г. "Еврохолд България" АД представя информация.

1. На 15.09.2020 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", на основание чл. 26, ал. 1 АПК, уведомява "Еврохолд България" АД за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт – прилагане на принудителна административна мярка – представяне в 60-дневен срок на обществеността по реда на чл. 100 т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и ал. 3 ЗППЦК коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството за 2019 г. чрез прилагане на метода на собствения капитал в съответствие с МСС 28 и извършване на оповестявания в съответствие с § 34, 60, 61 и 134 – 136 МСС 1, § 91 – 99 МФСО 13, § 10, б. iii), § 12 и 18 МФСО 12, § 6 – 8 и 14 -15 МФСО 7.

1. В дадения срок "Еврохолд България" АД не представя отговор.

1. На 24.09.2020 г., с Решение № 724-ПД, издадено на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 100н, ал. 2 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", прилага на "Еврохолд България" АД принудителна административна мярка – в 60-дневен срок от получаване на решението да изготви и представи на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и ал. 3 ЗППЦК – посредством информационна агенция или друга медия, коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2019 г. по чл. 100н, ал. 2 във вр. с ал. 5 и 4 ЗППЦК, в който да бъде коригирана в посока намаление стойността към 31.12.2019 г. на инвестицията в асоциирано предприятие "Руско застрахователно дружество Евроинс" и съответно другият всеобхватен доход с 5 526 хил. лв. като за отчитането му се приложи методът на собствения капитал в съответствие с МСС 28 и приетата счетоводна политика на дружеството и се направят всички задължителни качествени и количествени оповестявания в съответствие с МСС 28 и приетата счетоводна политика на дружеството и се направят всички количествени и качествени оповестявания в съответствие с МСС и МФСО, както и да бъдат извършени оповестявания в съответствие с § 34, 60, 61 и 134 – 136 МСС 1, § 91 – 99 МФСО 13, § 10, б. iii), § 12 и 18 МФСО 12, § 6 – 8 и 14 -15 МФСО 7.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, в исканата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при издаването му органът е спазил административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен.

"Еврохолд България" АД е поднадзорно лице по смисъла на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, за което органът правилно е установил наличие на съществени неправилни отчитания и липса на оповестявания по конкретни параграфи на приложимите МСС и МСФО. Установеното е приел, че противоречи на чл. 100н, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗППЦК, на Закона за счетоводството и на приложимите стандарти – МСС и МСФО. Приел е, че наличието на неверни и непълни данни под формата на оповестяване на информация в отчетите на публичното дружество създава риск за интересите на инвеститорите, защото те са възпрепятствани да вземат обосновани и информирани инвестиционни решения.

За неоснователен приема довода на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради неустановено по надлежния ред нарушение на чл. 100н, ал. 2 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. 1 и 2 и ал. 4 във вр. с чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК, тъй като производството за прилагане на принудителна мярка има независим характер и не е обвързано с административнонаказателното производство.

За неоснователни приема доводите, че от допуснатото отклонение не могат да произтекат всеобхватни и съществени по характера си последици за отчета, като отклонението касае единствено въпросната инвестиция, която не е съществена спрямо дейността му. Инвестицията е определена на база независим оценител, а не по метода на собствения капитал, съгласно МСС 28. В резултат на това е отчетена увеличена инвестиция в размер на 5 526 хил. лв., което е съществена част от дохода, представен в консолидирания годишен финансов отчет за печалба и загуба на другия всеобхватен доход за годината.

За неоснователен приема и довода за прилагане на две идентични принудителни мерки, тъй като става въпрос за две отделни задължения, дължими към различни субекти, осъществявани по различен начин и преследващи различни цели.

Съдът приема, че мярката е съответна и на целта на закона.

Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила са за неправилно установена по делото фактическа обстановка – в противоречие с доказателствата, необсъждане на доводите му и в частност на тези за практическа неизпълнимост на мярката.

Безспорно е, че за да постанови правилно съдебно решение съдът трябва да установи правилно, т. е. въз основа на допустими и относими доказателства, релевантните за предмета на спора факти, както и трябва правилно да тълкува закона като правилно подведе доказаните факти към приложимата правна норма. Но за да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е свързано с доказателствата по делото, е необходимо съдът да е нарушил съществено процесуално правило относно допускането, събирането и цененето на доказателствата. Касаторът не сочи такова нарушено от първоинстанционния съд правило. Единственото, което сочи, е че съдът не е установил правилно фактическата обстановка. Но неправилно установената фактическа обстановка, когато не се дължи на нарушено процесуално правило относно доказателствата, би могла да бъде резултат на неправилни фактически изводи на съда, направени на основата на надлежно събраните и ценени в съответствие с процесуалните правила доказателства. Това значи, че неправилно установената фактическа обстановка би могла да бъде резултат на фактически изводи, направени от съда поради грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са регламентирани от закона. Това обаче е същността на порока необоснованост, не и на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на горното доводът на касатора за неправилно установена от съда фактическа обстановка не обосновава порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът счита, че съдът не е разгледал доводите му относно практическата неизпълнимост на диспозитива на постановената принудителна мярка. Безспорно е, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Безспорно е също, че необсъждането от съда на релевантни за предмета на спора факти и доводи на страните е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Но, първо, доводите на касатора не са относно законосъобразността на оспорения акт, а относно начина на неговото изпълнение като тези доводи не обосновават пълна невъзможност от неизпълнение на мярката, т. е. не я правят лишена от предмет. И второ. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил доводите на касатора и изрично е посочил, че става въпрос за задължения към различни субекти, осъществявани по различен начин и преследващи различни цели – стр. 9, абзац 2 от мотивите.

С оглед на горното доводите на касатора за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

1. По пороците противоречие с материалния закон и необоснованост:

По делото не е спорно, че касаторът е субект, който е задължен да изготвя финансовия си отчет на базата на Международните счетоводни стандарти – чл. 34, ал. 2, т. 9 от Закона за счетоводството (ЗСч), както и че е субект, задължен да изготвя консолидиран финансов отчет по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 33 ЗСч във вр. с § 3 "Определения" на МСС 28.

По делото не е спорно, че в обявения на 16.07.2020 г. на обществеността годишен консолидиран финансов отчет касаторът е обявил инвестиция в асоциирано предприятие - 48, 61% от руската застрахователна компания "Руско застрахователно дружество Евроинс" чрез дъщерното си дружество – "Евроинс Иншурънс Груп" АД (приложение 31, л. 85 от приложенията към годишния консолидиран финансов отчет за 2019 г.), определена по метода на собствения капитал и отчетена в консолидирания финансов отчет на "Евроинс Иншурънс Груп" АД към 31.12.2019 г. в размер на 4 535 хил. лв. (приложение 3 "Приходи от сегмент застраховане", л. 71 от приложенията към годишния консолидиран финансов отчет за 2019 г.). В годишния консолидиран финансов отчет на "Еврохолд България" АД (Групата) инвестицията е оценена като е използван дела от справедливата стойност на собствения капитал на асоциираното дружество, която стойност е определена на база оценка на независим оценител. В резултат на това "Еврохолд България" АД (Групата) е увеличило стойността на инвестицията в асоциирани предприятия допълнително с 5 526 хил. лв. като разликата е отчетена в друг всеобхватен доход (забележка в приложение 31).

По делото не е спорно също, че в годишния консолидиран финансов отчет на касатора липсват изискуеми съгласно МСС 1, МСФО 7, 12 и 13 конкретни оповестявания.

При така установените по делото безспорно факти, спорен е въпросът приложената на касатора принудителна мярка законосъобразна ли е?

За да е законосъобразна приложената на касатора принудителна мярка е необходимо да са налице предпоставките за прилагане на мярката и самата мярка да е законосъобразна. Органът е приел, че в случая са налице две основания за прилагане на мярката – осъществено от касатора нарушение, което при това създава опасност за интересите на инвеститорите.

Безспорно е, че касаторът е поднадзорно лице по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗКФН, тъй като е публично дружество, вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗКФН, поради което може да бъде адресат на принудителна мярка по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК.

Безспорно е също, с оглед на гореизложеното, че в оповестения на 16.07.2020 г. на обществеността годишен консолидиран финансов отчет касаторът е допуснал нарушение на чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, тъй като инвестицията в асоциирано предприятие не е отчетена по регламентирания в § 16 МСС 28 и оповестен метод и липсват оповестявания, установени като задължителни съгласно МСС 1, МСФО 7, 12, 13. Както обосновано приема и първоинстанционния съд, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо нарушението да е установено с акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съответно с влязло в сила наказателно постановление по смисъла на чл. 53 ЗАНН, тъй като целта на принудителната мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, е не да накаже лицето, а да отстрани вредните последици от нарушението.

Макар в касационната жалба касаторът да твърди, че "не е допуснал нарушение на ЗСч, МСС и МСФО", фактически не отрича, че установеното е "отклонение при отчитането на инвестицията", което значи, че обективно не отрича факта на осъществяване на нарушението, независимо дали го нарича нарушение или отклонение. По отношение на установените неоповестявания не изразява становище, което значи, че също не ги оспорва като обективен факт.

Следователно една от двете, приети за осъществени предпоставки за прилагане на принудителната мярка, е налице.

Касаторът счита, че осъщественото не създава опасност за интересите на инвеститорите. За да обоснове липсата на този елемент на фактическия състав на принудителната мярка касаторът се позовава на дефиницията на "съществена сделка" по смисъла на § 1, т. 8 ЗППЦК. Съгласно дефиницията съществена е сделка, която води или може основателно да се предположи, че ще доведе до промяна (благоприятна или не) в размер на 5 или повече на сто от приходите, печалбата или друг финансов показател на емитента и/или е вероятно да повлияе на инвеститорите при вземане на инвестиционно решение. Касаторът сочи, че процесната сума – 5 526 хил. лв., е несъществена на база на общия актив на групата към 31.12.2019 г., тъй като представлява само 0, 37% от него.

Доводите на касатора са неоснователни.

Първо, в случая не става въпрос за съществена сделка, осъществена в рамките на процесния период, по смисъла на чл. 100н, ал. 4, т. 3, б. б) ЗППЦК, а за нарушение на изискванията на МСС и МСФО, т. е. за начин на отчитане. Сочената от касатора липса на "всеобхватни и съществени по характера си последици за отчета" не е задължителен елемент на преценката за наличие на опасност за интересите на инвеститорите. Законодателят не е поставил изискване опасността да е в резултат на нарушение, което кумулативно има всеобхватни и съществени последици за самия отчет. Опасността за интересите на инвеститорите се преценява с оглед на значимостта на нарушението за целите на закона – чл. 1, ал. 2 ЗППЦК.

Второ. Дори и да се приеме приложимост на дефиницията на § 1, т. 8 ЗППЦК то неоснователен е доводът на касатора, че преценката трябва да бъде направена спрямо общия актив на групата към 31.12.2019 г., а не спрямо стойността на другия всеобхватен доход, към който процесната сума е отнесена. Стойностите на другия всеобхватен доход и на общия актив са носители на различна информация за публичното дружество като промяната е на другия всеобхватен доход по смисъла на МСС 1.

И трето. Задължението за спазване на изискванията на Международните счетоводни стандарти и на Международните стандарти за финансово отчитане е задължение на публичното дружество, което само по себе си пряко гарантира постигане на целите на закона – осигуряване на защита на инвеститорите чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и на общественото доверие в този пазар. Спазването на стандартите е гаранция за прозрачност и предвидимост в дейността на публичното дружество, което значи за интересите на инвеститорите. Нарушаването на изискванията на Международните счетоводни стандарти и на Международните стандарти за финансово отчитане в хипотеза като процесната, когато е довело до неправилно отчитане на инвестиция в асоциирано предприятие, има потенциала да застраши интересите на инвеститорите, независимо от изразените резерви на одитора, защото най-малкото разколебава доверието и не спомага за информираността на инвеститорите.

С оглед на горното доводите на касатора за липса на елемент от фактическия състав на принудителната мярка са неоснователни.

Сама по себе си приложената на касатора принудителна мярка е законосъобразна, тъй като възлага изпълнението на негово законово задължение – да изготви и да представи на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 ЗППЦК коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за 2019 г. Законосъобразно е и указанието за начина на коригиране на отчета - в посока намаление стойността на инвестицията в асоциираното предприятие и съответно другия всеобхватен доход като приложи установения в МСС 28 и в приетата счетоводна политика на касатора метод, както и да извърши оповестявания в съответствие с § 34, 60, 61 и 134 – 136 МСС 1, § 91 – 99 МФСО 13, § 10, б. iii), § 12 и 18 МФСО 12, § 6 – 8 и 14 -15 МФСО 7.

Що се отнася до соченото от органа правно основание по чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК то визираното в разпоредбата правомощие на органа да задължи касатора да отстрани в достатъчен срок допуснати несъответствия във финансовите отчети, в т. ч. и с Международните счетоводни стандарти, фактически е част от възложеното му задължение – изготвянето на коригирания одитиран годишен консолидиран финансов отчет, но за задължението за представяне на този отчет на обществеността в съответния срок и по съответния начин разпоредбата не съдържа правомощие, поради което и органът се е позовал на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, за да приложи мярката.

Неоснователен е и доводът на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно довода за практическа неизпълнимост на приложената мярка. От самия довод е видно, че той е относим не към законосъобразността на мярката, а към нейното изпълнение. Ако касаторът счита, че определеният от органа срок за изпълнение на мярката е недостатъчен по определени причини би могъл да иска отсрочване на изпълнението с оглед на чл. 278, ал. 1 АПК.

Аналогично относим към начина на изпълнение на принудителната мярка е и доводът на касатора, че обективно е бил задължен да изпълни две идентични по предмет принудителни мерки – да представи на органа и на обществеността коригиран годишен консолидиран финансов отчет за 2019 г. Както обосновано приема и първоинстанционният съд в случая става въпрос за две самостоятелни задължения на публичното дружество, имащи за адресат различни правни субекти и преследващи различни цели, поради което фактът, че самият отчет е един и същ не води до извод за прилагане на "две идентични по предмет принудителни административни мерки".

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил закона, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за финансов надзор – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя 150, 00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд