Решение № 2281 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2009 г.

Решение № 2281 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1 от 12.06.2009 г., постановено по адм. д. № 67/2006 г., Кърджалийският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Юмюгюл Мехмед Халибрям, Гюрсел Хасан Темиз и Левен Асенов Латинов, всички в качеството им на наследници на Асен Асенов Латинов с последен адрес с. Ямино, обл. Кърджали, срещу решение № 37/27.12.2004 г. на директора на РУ "СО" гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Левен Асенов Латинов с оплакване, че е неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати съществени процесуални правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и спорът решен по същество, като бъдат отменени оспорените актове на директора на РУ "СО" - Кърджали. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В първоинстанционното решение подробно са изложени правните доводи на съда за законосъобразност на оспорените административни актове. С решение № 37/27.12.2004 г. на директора на РУ "СО" гр. Кърджали е потвърдено разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" гр. Кърджали, с което е отменено разпореждане № 0100444/17.02.98 г. и всички останали, отказана е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Асен Латинов, възобновена е личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 12.11.1997 г. и е разпоредено да се събере от лицето надвзетата сума заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. В настоящата касационна жалба не се оспорва установеното от първата съдебна инстанция, че по АНП № 254/2003 г. на РС - Кубрат е призната за виновна Джахаде Зюлкюфова Юсуфова за това, че в с. Божурово, като длъжностно лице - инспектор при АПОН, в кръга на служебните си задължения е съставила документи с невярно съдържание - 2 бр. удостоверение УП-2 № 120 и № 121/2000 г., които да бъдат използуване за удостоверяване на тези обстоятелства. УП-2 № 121/2000 г. съдържа данни за осигурителен доход на Латинов за периода 01.01.1985 г. - 31.12.1985 г. Спорен по делото е периодът от 01.01.1986 до 31.12.1987 г. във връзка с УП-2 № 157/07.05.1990 г. на Селскостопанска бригада с. Червен Брег, общ. Дупница за работата на Асен Латинов като строителен работник. В касационната жалба се твърди, че този документ не е отменен по съответния ред. Настоящата инстанция намира подробните възражения на касатора за неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че Кметство с. Червен брег е издало писмо изх. № 16 от 31.03.2004 г., с което се удостоверява отсъствието на Асен Латинов в съхраняващата се документацията на ТКЗС с. Червен брег като строителен работник за периода от 01.01.1986 до 31.12.1987 г. Този факт е установен в рамките на проведено контролно производство по оспорване първоначално представения от Латинов документ УП-2 № 157/07.05.1990 г. с отразен осигурителен доход за съответния период. В случая не е налице хипотеза, при която изцяло липсват писмени документи от архива на ТКЗС, за да бъдат допустими и да се даде вяра на свидетелски показания. Партидните книги за работещите в ТКЗС с. Червен брег строителни работници са били налични и предадени с приемателно-предавателен протокол от 24.04.1997 г. на Кметство с. Червен брег. В изпратеното писмо от кмета на с. Червен брег изх. № 16 от 31.03.2004 г. до директора на РУСО гр. Кърджали по повод нарочно запитване, изрично е отразено, че платено-разплащателните ведомости са разнесени в партидни книги, в които е направено поименно извлечение. Следователно, не може да има случаен пропуск за отразяване на осигурителен доход за процесния период на Латинов в съхраняващата се документация. В тази връзка правилен е доводът на съда, че се касае за опровергаване съдържанието на УП-2 № 157/07.05.1990 г. и неговата отмяна чрез последващи документи. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че при изключването на отразения осигурителен доход по УП-2 № 121/24.04.2000 г. и УП-2 № 157/07.05.1990 г., размерът на отпусната пенсия на Асен Латинов е правилно изчислен. Представеният образец УП - 3 № 2318/03.12.2003 г. като ново доказателство, е бил взет предвид при преизчисляване пенсията на Латинов. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде назначена допълнителна задача на вещото лице по делото. С основното заключение експертът е изяснил фактическата обстановка, а с допълнителните въпроси се излиза извън конкретния предмет на спора. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,