Решение № 5885 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2018 г.

Решение № 5885 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново (ОД на МВР - Велико Търново), чрез процесуален представител, срещу решение № 88 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 879/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Търново), с което ОД на МВР - Велико Търново е осъдена да заплати на Б. Пирард определените суми представляващи претърпените от лицето имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен акт, ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. до датата на заплащането им. В касационната жалба се поддържа становище, че съдебното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който изцяло да се отхвърли претенцията на Б. Пирард. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Пирард, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Пред първоинстанционния съд Б. Пирард е предявил срещу ОД на МВР - Велико Търново обективно и субективно съединени искове с цена на иска 160 лв., представляващи претърпени от лицето имуществени вреди и 1 000 лв. неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, оттеглени от административния орган. Съдът е приел, че на 12.02.2017 г. в 02. 30 часа на първокласен път 1-4 в посока гр. София Б. Пирард е спрян от органи на полицията, като при извършената проверка е установено употребата на алкохол от водача. Издадено е Наказателно постановление № 17-1275-000276/27.02.2017 г. от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Велико Търново за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - управлява МПС под въздействието на алкохол с концентрация от 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Велико Търново и е отменено. Съдът е приел, че са издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Със заповед № 17-1275-000076/13.02.2017 г. на Б. Пирард е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и със заповед № 17-1275-000077/13.02.2017 г. е разпоредено прекратяване регистрацията на лек автомобил Форд Фокус с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 12.02.2017 г. Двете заповеди са обжалвани пред Административен съд - Велико Търново и са образувани адм. д. № 265/2017 г. и адм. д. № 264/2017 г. След отмяната на наказателното постановление органът със заповед № 366 з-1597 07.06.2017 г. и 366 з - 1598/7.06.2017 г. е отменил заповедите за налагане на ПАМ. Съдът е установил незаконосъобразност на отменените заповеди и след анализ на събраните доказателства е приел, че предявените от Б. Пикард искове са основателни. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата. Като е съобразил характера на деянието и вредата, естеството и степента на претърпените морални страдания и периода на понасяне на неблагоприятните последици, АС е осъдил ОД на МВР - Велико Търново да заплати на ищеца сумата от 160 лв., представляваща претърпени имуществени вреди и сумата от 500 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. до датата на заплащането им, както и 460 лв. сторените в производството разноски. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че двете процесни заповеди за прилагане на ПАМ са незаконосъобразни, тъй като към момента на извършената полицейска проверка и установяване на нарушението не е бил осигурен превод на френски език на проверявания водач на МПС, който е белгийски гражданин. Посочено е, че именно това процесуално нарушение е послужило за отмяна на наказателното постановление, издадено въз основа на съставения АУАН. Законосъобразността на процесните заповеди следва да се съобрази към момента на издаването им. Обстоятелството, че впоследствие с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление, с което на Б. Пирард е наложено административно наказание, е ирелевантно за настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език, като в тези случаи се назначава преводач. Неправилно съдът е обосновал извод, че извършването на превод на друг език, а не на родния на нарушителя не е достатъчно за охранение на правата му и за законосъобразното протичане на производството по издаване на заповедите за налагане на принудителни административни мерки. На следващо място самият Б. Пирард е заявил, че владее английски език. По този начин съдът от една страна е приел, че има извършен превод на разбираем език, а от друга - че въпреки това са нарушени правата на водача. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език. Нито в процесните заповеди, нито в АУАН чужденецът е посочил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български език или че желае да му се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че не владее български език или че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение. От разпитите на полицейските служители, извършили проверката става ясно, че те са разговаряли на български и английски език с нарушителя и той ги е разбирал, изрично е казал, че не се нуждае от преводач. В тази си част съдът не е кредитирал показанията им, но при положение, че кредитира тези на свидетелката З. Златева, чиито разпит е поискан от процесуалния представител на Б. Пирард, не става ясно откъде се извежда заключението, че не е имало възможност проверяваното лице да разбере какво нарушение е извършил, начина на установяването му и последиците от налаганите принудителни административни мерки. Свидетелката Златева изрично е посочила, че Б. Пирард има съседна къща на нейната от около 2012 – 2013 г., както и че двамата си говорят на български език и той всичко разбира. С оглед приложени по делото доказателства, че Б. Пирард е със статут на продължително пребиваващ, притежава къща в България от години, собствен автомобил с българска регистрация, регистрирана в България фирма, изводът на АС за нарушаване правото му на защита, поради липса на преводач, е необоснован. Съвкупният анализ на доказателствата сочи, че показанията на полицейските служители е следвало да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават напълно от други доказателства, сочещи, че Б. Пирард разбира български и английски език. Първоинстанционният съд не е съобразил, че самото административно производство по издаване на индивидуалните административни актове, с което на нарушителя е приложена административната мярка, в рамките на неговото провеждане, правото по чл. 14, ал. 2 от АПК - да ползва родния си или друг, посочен от него, език, не би могло да бъде нарушено, защото производството е проведено без участието му. В случая органът е издал заповедите въз основа на АУАН, като дори на по-късен етап Б. Пирард не отрича, че е бил употребил алкохол, извършена му е проверка и е бил запознат с показанията на техническото средство. При това положение административният орган, действайки при обвързана компетентност, установявайки наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух) и чл. 171, т. 2а от ЗДвП (прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда), е бил задължен да издаде процесните заповеди. Същите са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и са съобразени с целта на ЗДвП, поради което неправилно и необосновано съдът е установил незаконосъобразността им. В този смисъл, тъй като процесните заповеди не са и отменени по установения за това ред, не е налице един от кумулативните елементи на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (наличие на установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт) и следователно неправилно са уважени исковите претенции по този ред. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете по ЗОДОВ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение