Решение № 881 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2010 г.

Решение № 881 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 443 от 19.04.2010 г. по адм. дело № 83/2010 г. на Бургаския административен съд, ХI състав, с което е отменен АПВ № 912471/19.11.2009 г. на ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-318/19.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърден АПВ. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът - "Чики" ЕООД не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния АПВ, АС-Бургас е установил, че с процесния АПВ на дружеството е отказано възстановяване на лихвите, определени с РА № 800918/29.12.2008 г. - влязъл в сила, с който е доначислен ДДС в размер на 41463,59 лв. и лихва за забава - 7971,65 лв. За периода 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. - по осъществено ВОП на влекач и полуремарке от "Волво Трак Корпорейшън" - Швеция. На основание § 18 от ПЗР на ЗДДС жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на доначисления данък - за данъчен период м. 01.2009 г. С АПВ № 903008/04.03.2009 г. От декларирания ДДС за възстановяване органите по приходите са прихванали други изискуеми задължения на жалбоподателя. Възстановяването на лихвите определени с РА № 800918/29.12.2008 г. е отказано с мотив, че РА не е обжалван, влязъл е в сила, а § 18 от ПЗР на ЗДДС не предвижда възстановяване на начислените лихви. В случая съобразно разпоредбата на § 18 от ПЗР на ЗДДС дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, а органите по приходите са признали това упражняване с издаването на АПВ № 903008/04.03.2009 г. След като липсва изискуема главница /задължение на ревизирания субект към бюджета за съответния период/, липсва и задължение за заплащане на начислените лихви. Тъй като задължението за лихви е акцесорно, то същото не може да съществува самостоятелно. Съобразно горното, АС-Бургас е обосновал извода, че процесния АПВ следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на § 18, ал. 4 ЗДДС регистрирано лице, спрямо което е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, за които данъкът е изискуем от получателя (вносителя и за които би се приложил чл. 73а ЗДДС, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период м. 1.2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато данъкът е начислен от регистрираното лице или от органа по приходите за предходен данъчен период. Съгласно чл. 73а ЗДДС при доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчния кредит е налице и когато, получателят не е спазил изискванията на чл. 72 ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. С издадения ревизионен акт данъкът е начислен и след като е влязъл в сила дружеството има право на основание § 18, ал. 4 ЗДДС да включи протоколите за начисляване на данъка в дневника си за покупки и в справката-декларация и да упражни правото си на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Основателно е прието от АС-Бургас, че след като данъкът е начислен с ревизионният акт, поради законодателната промяна, лихви за него не следва да се начисляват. С факта на признаване правото на данъчен кредит за ДЗЛ се налага извода, че данъка не е дължим, за да се начислява върху него лихва за забава, поради което е неоснователен довода в жалбата, че анализът на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС въвежда облекчен режим на упражняване правото на данъчен кредит, чрез удължаване законоустановения срок за това, но не касае дължимостта за лихва за периода от начисляването му от органа по приходите до момента в който ревизираното лице по свой избор упражни правото си на данъчен кредит. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-Бургас не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,