Решение № 4206 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2023 г.

ВАСШесто отделение08.04.2024 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Велевски от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влязлото в сила определение 2642 от 24.03.2023 г. по административно дело 505/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Велевски от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влязлото в сила определение 2642 от 24.03.2023 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ) по административно дело 505/2023 г. Искателят навежда доводи, че са налице обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били взети предвид, и че следствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможността да участва в делото. Прилага три броя свои жалби до директора на ТП на НОИ София-град, с които е обжалвал размера на определената му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че те са подадени преди да е почнал да тече срока за обжалване и неправилно е прието от административния орган и съда, че оспорването му е просрочено. Моли определението на съда да се отмени и делото да се върне в АССГ за ново разглеждане от друг състав. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, не изразява становище по искането. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение, като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, в производство по чл. 88, ал. 3 от АПК Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Велевски срещу определение 2153-21-413 от 23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което на основание чл. 88, ал. 2 във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалба вх. 1012-21-1306 от 29.09.2022 г. на Велевски срещу разпореждане [номер] от 01.07.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и образуваното по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) административно производство по жалбата на Велевски срещу разпореждането е прекратено. Съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Следователно редовното съдебно-административно производство по реда на тази разпоредба е едноинстанционно и е изчерпано с постановеното по казуса определение от 24.03.2023 г. на АССГ, което е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т.е. приложима при определените в този член основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, на която се е позовал искателят, допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт по искане на страна по делото, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Твърдените от искателя обстоятелства и представените от него три броя жалби до директора на ТП на НОИ София-град не покриват посочените критерии в горния абзац, за да се счете наличие на нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че цитираните три жалби са подадени преди постановяване на процесното разпореждане и няма как да са оспорване срещу него, а без разглеждане е оставена последвалата издаването на разпореждането жалба от 29.09.2022 г., която очевидно прескрибира. Т.е. нямат никакво значение за делото предвид конкретиката на казуса, защото не са относими към основния правнорелевантен факт, мотивирал съда да приеме сезиралата го жалба срещу процесния административен акт за неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която също се е позовал Велевски, допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В. Велевски е бил страна в редовното съдебно-административно производство по делото и по отношение на него не е било допуснато процесуално нарушение и правото му на защита не е било накърнено, поради което аргументите му за противното не могат да бъдат споделени. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже искателят в настоящото производство, не може да бъде кредитирана, поради което искането му за отмяна се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,