Решение № 554 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2012 г.

Решение № 554 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Вивамед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 12, чрез процесуален представител адв. Галя Горанова, против Решение № 288/07.05.2012 г., постановено по адм. дело № 299/2012 г. на Административен съд Плевен. Развити са доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на административния акт, като се сочи, че същият е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 9, ал. 2, чл. 34, ал. 1, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" Плевен не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод за неоснователност на оспорването. Дружеството жалбоподател не е представило никакви доказателства, че обработва процесните земеделски земи на валидно правно основание. Административният орган правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 34, ал. 8 във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ, като постановената от него заповед е материално законосъобразна. Съдът правилно е приел, че допуснатото от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, не е от категорията на съществените, като не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС Плевен е образувано по жалба от "Вивамед" ЕООД, против Заповед № РД-15-30/06.03.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" Плевен, с която на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ и във връзка с констативни протоколи от 17.11.2011 г. и 22.11.2011 г. на общинска служба по земеделие Плевен е наредено да се изземат имоти - земеделска земя, находяща се в землищата на с. Гривица и с. Пелишат, община Плевен, представляваща имот № 096014 с площ 31.908 дка, нива, землище с. Гривица и имот № 058116 с площ 4 дка, нива, землище с. Пелишат, които се ползват без правно основание от "Вивамед" ЕООД. С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е също така, че в случая са налице визираните в закона материалноправни предпоставки за разпореденото изземване на земеделски земи, тъй като по отношение на имот № 096014 е налице отпаднало правно основание, а за имот № 058116 не е налице и не е било налице правно основание за ползване. Съдът е констатирал, че при издавена на процесната заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК "Вивамед" ЕООД не е било уведомено за започване на производството и не е имало възможност да участва в тази фаза на административния процес, но е счел, че същото не е съществено, тъй като не се е отразило върху съдържанието на акта. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се преповтарят доводите, поддържани пред първата инстанция. На първо място се твърди, че в оспорената заповед липсват всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като се сочи, че същата е издадена въз основа на констативни протоколи, които не са годно доказателствено средство. Във връзка със същите оплаквания първоинстанционният съд е развил правилни мотиви, че сочените протоколи представляват фактическото основание за постановяване на заповедта. Същите са изготвени от специално назначена комисия съгласно Заповед № РД-15-146/14.11.2011 г. на директора на ОД "Земеделие" Плевен, със задача да извърши проверка, на основание чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на състоянието и ползването на имотите от ДПФ. От тези протоколи е видно, че процесните земеделски земи - ниви са засадени с едногодишни култури и се ползват неправомерно от "Вивамед" ЕООД. Касае се за официални документи, съставени въз основа на правомощията на служителите по чл. 14, т. 47 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие". При проверките преди съставянето им не е необходимо да присъстват представители на лицата, които ползват съответните земеделски земи. Като официални удостоверителни документи те се ползват с материална доказателствена сила, която не е била оборена от жалбоподателя. Напротив, същият не е представил доказателства, нито твърди, че разполага с такива, че обработва съответните земи на правно основание. Не са представени документи за собственост или друго вещно право, или документи, доказващи облигационни права върху процесните имоти /договори за наем, аренда и др./. Жалбоподателят освен това не твърди, а и не сочи доказателства, че процесните земи са засадени с друг вид полски култури. С оглед на всичко изложено административният съд е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят не е оборил фактите, установени в констативните протоколи, послужили като фактическо основание за издаване на заповедта. По доводите, че не бил установен периода, за който е констатирано неправомерно ползване, съдът правилно е посочил, че заповедта касае периода към момента на издаването й - за стопанската 2011 - 2012 г., започнала на 01.10.2011 г., а определеното рентно плащане съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ се отнася за същата стопанска година. Административният съд правилно е констатирал, че при издаване на процесната заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като липсват доказателства, че "Вивамед" ЕООД е уведомено съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК в качеството му на заинтересовано лице за започване на административното производство. Това нарушение правилно е квалифицирано като несъществено, тъй като не е повлияло на съдържанието на акта. Съдът обосновано е приел, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено - в хода на съдебното производство му е предоставена възможност на направи всички доводи и възражения по издадения административен акт, както и да представи и да поиска събиране на доказателства, с които да обоснове твърденията си досежно липсата на материалноправни предпоставки за разпореденото изземване. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение