Решение № 8434 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2010 г.

Решение № 8434 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на областен управител на област Бургас срещу решение № 1067 от 16.09.2010 г. по адм. дело № 951/2010 г. на Административният съд - Бургас. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът прогласил нищожността на Заповед № РД 19-51/19.03.2010 г. на областен управител на област с административен център Бургас, с която е била изменена друга Заповед № РД 19-19/9.03.2009 г. за признаване право на обезщетение в размера на 12 928 лв. на Наталия Теофанова Пичахчи по реда на ЗПГРРЛ, като й е било определено ново обезщетение в размер на 1 850 лв. и задължена да върне сумата 11 078 лв. на държавата като недължимо изплатена. Съдът приел, че първата заповедта безспорно е влязъл в сила административен акт, но за да се възобнови производството по нея от административния орган, по реда на чл. 99, т 2 от АПК е следвало да бъде спазен преклузивният срок по чл. 103 АПК. Уведомлението, с което е постановено началото на производството по чл. 103 АПК е съставено на 22.02.2010 г., а заповедта издадена на 19.03.2010 г. след изтичане на нормативно регламентирания 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което представлява основание за изменение на административния акт. А основанието за изменение на първоначалния акт се съдържа в писмо № 06-02-187/5.06.2009 г. на секретаря на община Бургас. Това писмо е било получено в областната управа на 9.06.2009 г. и срокът е изтекъл на 9.09.2009 г., съобразно чл. 102, ал. 2 АПК. Така обжалваният административен акт, като издаден извън повременната компетентност на областния управител е прогласен за нищожен. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. По реда на ЗПГРРЛ на лицето Наталия Теофанова Пичахчи като "правоимащо лице" на осн. чл. 6 ЗПГРРЛ е изплатено еднократно обезщетение със Заповед № РД 19-19/9.03.2009 г. Заповедта е влязла в сила и няма данни да е била обжалвана пред съд. Община Бургас с писмо вх. № 0802/9.06.2009 г. е уведомила областния управител, че в архивните регистри за населението на града са записани бащата и членовете на семейството на Наталия Пичахчи като изселени от града и преселени в с. Дъскотина за период 25.01.1950 г. до 29.01.1995 г. По повод подадени заявления и от другите членове на семейството на Наталия Пичахчи за присъждане на обезщетение, областният управител констатирал, че периода на сочената репресия не е безспорно доказан, поради което назначил комисия със заповед за установяване на времетраенето. Тя от своя страна изискала служебно от Централната комисия произнасяне. С решение по протокол от 18.01.2010 г. Централната комисия постановила решение, с което приела за установено, че Теофан Пичахчи и членовете на неговото семейство, вкл. и Наталия Пичахчи са били изселени за период от 25.01.1950 г. до 29.01.1955 г. Това решение не подлежи на обжалване и е окончателно. Съпоставяйки предишния период на изселване на семейството, който е бил посочен от 01.08.1949 г. до 12.01.1969 г. или общо за 233 месеца и 11 дни и по който е било изчислено и определено първото обезщетение за Наталия Пичахчи. Областният управител възобновил административното по Заповед № РД 19-19/9.03.2009 г. и я изменил със сега обжалваната Заповед № РД 19-51/19.03.2010 г., като я изменил в частта й с която на Наталия Пичахчи е признато право на допълнително еднократно парично обезщетение в размер на 12 928 лв. и вместо нея признал правото на обезщетение в размера на 1 850 лв., като намалил и периода на изтърпяната репресия считано за 60 месеца и 4 дни. Задължил същата да внесе и сумата 11 078 лв. на държавата като недължимо платена. Първоинстанционния съд неправилно е приел, че към момента на възобновяване на административното производство от областния управител вече е бил изтекъл 3-месечния срок, посочен в чл. 102, ал. 2 АПК, приемайки че срокът е започнал да тече, считано от писмо № 06-02-187/5.06.2009 г. на секретаря на община Бургас с данни за извлечение от регистъра на населението, който бил получен в областната управа на 9.06.2009 г. и следователно срока е бил изтекъл на 9.09.2009 г. При наличието на тези данни само е констатирано различие в сочения период на репресия, но не е бил безспорно доказан. Категорично периода е бил установен с решението на Централната комисия, за което областния управител е бил известен на 12.02.2010 г. и от тази дата следва да се счита, че е вече е открито ново писмено доказателство, а обжалваната сега заповед е издадена на 19.03.2010 г. и е в рамките на 3-месечния срок, визиран в чл. 102, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено неправилно и незаконосъобразно, следва да се отмени и да се постанови решение по същество, като се отхвърли жалбата на Наталия Теофанова Пичахчи като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,