Решение № 5591 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 5613 от 19.09.2023г., постановено по адм.д. 10741/2021г. Административен съд София град, трето отделение, 71-ви състав, е изменил ревизионен акт Р 22221320002524 091 001/25.05.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1522/01.10.2021г. на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, в частта, касаеща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018г., като е определил данък в размер на 3 708,00лв. вместо 5 463,87лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Дебрелиев, [ЕГН], чрез пълномощника му адв.М. Ангелов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в оспорената му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез своя процесуален представител гл.юрисконсулт И. Кирова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна, но не по съображенията изложени в нея. От данните по делото е видно, че с решение 5179 от 16.05.2023г., постановено по адм.д. 9039/22г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение 3974 от 14.06.2022г., постановено по адм.д. 10741/2021г. на Административен съд София град, трето отделение, 71-ви състав, е отхвърлена жалбата на П. Дебрелиев , [ЕГН], чрез адвокат М. Ангелов, срещу ревизионен акт Р 22221320002524 091 001/25.05.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1522/01.10.2021г. на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както следва за 2015г. за сумата 6 249,32лв. главница и лихви за забава в размер на 3 213,56лв. за 2017г. за сумата 7 511,13лв. главница и лихви за забава в размер на 2 339,07лв. и за 2019г. за сумата от 22 161,22лв. главница и лихви за забава в размер на 2 400,99лв., както и в осъдителната му част за разноските над 816,81лв., като вместо него е постановил друго такова, с което е отменил ревизионен акт Р 22221320002524 091 001/25.05.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1522/01.10.2021г. на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, в частта му, с която на П. Дебрелиев , [ЕГН], са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ както следва за 2015г. за сумата 6 249,32лв. главница и лихви за забава в размер на 3 213,56лв. за 2017г. за сумата 7 511,13лв. главница и лихви за забава в размер на 2 339,07лв. и за 2019г. за сумата от 22 161,22лв. главница и лихви за забава в размер на 2 400,99лв. С решението си ВАС е оставил в сила решение 3974 от 14.06.2022г., постановено по адм.д. 10741/2021г. на Административен съд София град, трето отделение, 71-ви състав, в останалата му част и е върнал делото постановяване на допълнително решение по отношение на определените с ревизионни акт задължения за 2018г. С оспореното решение първоинстанционният съд е изменил ревизионен акт Р 22221320002524 091 001/25.05.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1522/01.10.2021г. на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, в частта, касаеща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2018г., като е определил данък в размер на 3 708,00лв. вместо 5 463,87лв. Принципно диспозитивът на решението е неправилен, тъй като от една страна в него са изложени мотиви, а от друга, ревизионният акт е бил изменен в тази си част още при административното оспорване и правилният диспозитив би следвало да е отхвърляне на жалбата в тази й част. От данните по делото е видно, че с оспорения ревизионен акт за въпросната 2018г. е определена данъчна основа в размер на 54 638,70лв. С решението си по административното оспорване директорът на Д ОДОП София е изменил ревизионния акт в тази му част, като е определил такава в размер на 37 080лв., формирана както следва : доход от продажба на МПС в размер на 180лв.; доход от предоставени суми от трети лица в размер на 36 900лв. , като дължимият данък е бил намален от 5 463,87лв. на 3 708,00лв. и съответните лихви. Пред първоинстанционният съд жалбоподателят е правил възражения по отношение на сумата от 35 000лв. предоставена сума от трето лице Д. Узунски, като е навеждал доводи, че въпросната сума е била внесена по грешка по сметка на задълженото лице от посоченото лице, поради което му е била възстановена още на същия ден, за което с жалбата по съдебен ред е представена разписка. Решаващият съд е приел възражението за неоснователно с мотиви, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля М. Дебрелиев, брат на жалбоподателя, относно връщането на сумата, тъй като те не се подкрепят от събрания доказателствен материал и в случая става въпрос за защитна теза на страната. Решението на административния съд е частично недопустимо, а в останалата си част е правилно. Както бе посочено по-горе, с решението на директора на Д ОДОП София ревизионният акт е бил изменен в частта му за установени задължения за данъчен период 2018г., като същите са били намалени от 5 463,87лв. на 3 708,00лв. със съответното изменение и на дължимите върху посочените суми лихви. Съгласно чл. 156,ал.1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Следователно в изменителната част от 5 463,87лв. на 3 708,00лв. решението на Административен съд София град се явява недопустимо и като такова при условията на чл.221,ал.3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази му част. По същество в потвърдителната му част за сумата от 3 708,00лв. установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчен период 2018г. решението на първоинстанционния съд се явява правилно. В касационната жалба се поддържат оплаквания единствено по отношение на определените задължения върху сумата от 35 000лв., за която е прието, че съставлява доход при условията на чл.35,т.6 ЗДДФЛ, като същата е преведена по банковата сметка на задълженото лице от физическото лице Д. Узунски. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че възражението на задълженото лице че тази сума му е била преведена по погрешка и е била възстановена на вносителя, е неоснователно, съставлява негова защитна теза и не намира подкрепа в доказателствата по делото. Следва да бъдат споделени и аргументите на решаващия съд за некредитиране при условията на чл.172 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК на показанията на свидетеля М. Дебрелиев, брат на жалбоподателя, депозирани в съдебно заседание на 15.02.2022г. Въпросната защитна теза и доказателствата в нейна подкрепа за ангажирани едва в съдебната фаза, след като в хода на ревизията и административното производство е установено, че през 2018г. по банковата сметка на задълженото лице са преведени 35 000лв. от физическото лице Д. Узунски, без да са представени доказателства какви са били отношенията между страните, за да са налице основания за нейното превеждане. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. В касационната жалба не се правят други конкретни оплаквания по отношение на останалите суми, включени в данъчната основа за 2018г. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 748,67лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и чл.221,ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,