Решение № 10457 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2017 г.

Решение № 10457 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. И., против Решение № 293/14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 285/2017 г., по описа на Административен съд В. Т., в частта, в която е оставено без уважение искането й за за присъждане на разноски в размер на 23 486,15 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението в тази му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски за настоящата инстанция. Оспорва като неоснователна касационната жалба на Главният директор на ГД "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на ОП "Околна среда" 2007-2013 г., при Министерство на околната среда и водите. Подадена е касационна жалба и от главния директор на ГД "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на ОП "Околна среда" 2007-2013 г. срещу решение № 293/14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 285/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен административния акт - писмо изх. № 08-00-321/10.04.2017 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 5% върху верифицираните разходи по ОП "Околна среда" 2007-2013 г. по два договора - № 31/10.04.2013 г. с ДЗЗД "Р.-А." и № 127/26.11.2014 г. с ДЗЗД "И. инженеринг", и частта, с която МОСВ е осъдено да заплати на община И. разноски. Изложени са съображения за неправилност на решението в тези му части поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Оспорва като неоснователна касационната жалба на О. И. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на О. И. и частична основателност на касационната жалба на главния директор на ГД "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на ОП "Околна среда" 2007-2013 г. досежно размера на присъдените разноски и неоснователност в останалата й част. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема за установено следното: По касационната жалба на О. И.: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението на Административен съд В. Т. в обжалваната му от О. И. част, е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер на 23 486.15 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че минималното възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 26 513,85 лв., като над тази част искането за разноски в размер на 23 486.15 лв. следва да бъде оставено без уважение. Решението в тази му част е правилно. Първоинстанционният съд е определил размера на разноските, след надлежно сезиране от страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК. При представен своевременно, съобразно чл. 80 от ГПК списък на разноските и своевременно направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото и е присъдил по-нисък от заплатения от страната размер на разноските с позоваване на чл. 7, ал. 2 /погрешно изписана като ал. 1/, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. Неоснователен е доводът, че така определеният размер на адвокатския хонорар е необоснован. С оглед приложимата материалноправна разпоредба - чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е съобразил изискването признатият размер на разноските да е не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Изчислен съответно по приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер би бил 14 025.15 лв., значително по-нисък от присъдения. В рамките на предоставената му от законодателя възможност за намеса в облигационните отношения на страните по повод размера на адвокатския хонорар, съдът е възприел решение в защита на легитимна цел, като е определил в съответствие с изхода на делото и принципа за справедливост на разноските. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. в обжалваната му част съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Главният директор на ГД "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на ОП "Околна среда" 2007-2013 г., при Министерство на околната среда и водите: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по отношение на присъдените на О. И. разноски. В останалата й част е неоснователна. С процесното решение на Административен съд В. Т. в обжалваните му части, е отменен административния акт - писмо изх. № 08-00-321/10.04.2017 г., с което е наложена финансова корекция в размер на 5% върху верифицираните разходи по ОП "Околна среда" 2007-2013 г. по два договора - № 31/10.04.2013 г. с ДЗЗД "Р.-А." и № 127/26.11.2014 г. с ДЗЗД "И. инженеринг", и МОСВ е осъдено да заплати на община И. разноски в размер на 26 513,85 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ задължаващ административния орган преди издаване на решението за определяне на финансова корекция да осигури възможност на бенефициера да предостави в разумен срок, който не може да бъде по - кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Подаденото възражение пред одитния орган не е равнозначно на възражение по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че е налице и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като оспореният административен акт не е мотивиран от фактическа и правна страна. Решението на съда е мотивирано и с нарушение на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ - за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Неправилно е определена и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция. По отношение на присъдените разноски съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г., представения по чл. 80 от ГПК списък на разноските и своевременно направено възражение за прекомерност, като е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото и е присъдил по-нисък от заплатения от страната размер на разноските Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно в частта за разноските. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която, с оглед на обективно установеното участие и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено. Изчислен по приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското възнаграждение е в размер на 14 025.15 лв., над която сума решението следва да бъде отменено. В останалата част решението е допустимо и правилно. Обосновани са изводите на съда за наличие на основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо № 08-00-321/10.04.2017 г. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, поради произнасяне свръхпетитум. С довод от съдържанието на жалба вх. № 2233/27.04.2017 г. оспорва се писмо № 08-00-321/10.04.2017 в цялост. Уточнението, направено с допълнителна жалба от 02.06.2017 г. потвърждава такъв извод. Не може да се приеме за спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Възражението пред одитния орган не може да валидира пропуска на Управляващия орган да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В оспорения акт липсва фактически и правни основания за налагане на финансовата корекция, формулирани съобразно приложимата Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /отм., ДВ, бр. 27/31.03.2017 г./, но запазила действието си на основание § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и Регламент /ЕС/ № 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. Липсва отчитане на характера и тежестта на нарушенията и финансовото им отражение. Описанието на нарушения в оспорения акт не съответства на констатацията за липса на установени такива при проверка на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, съгласно писмо № 08-00-1261/19.03.2015 г. Обоснован е и изводът за материална незаконосъобразност на писмото по чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕСИФ при фактическите установявания за наложена вече финансова санкция в размер на 5% на оперативната програма. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. в тази му част съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Министерство на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200.00 лева, а в полза на О. И., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 14 025.15 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение