Решение № 4234 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2018 г.

Решение № 4234 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. в качеството си на майка и законен представител на М. М. срещу решение № 6548/09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3521/2018 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № 114/02.03.2018 г. на директора на 35 СУ "Д. В." С.. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се че нито ученикът, нито родителят са били уведомени по надлежният ред за извършеното нарушение, при какви обстоятелства се твърди че е извършено; не са били допуснати да присъстват през цялото време на проведеният педагогически съвет от 02.03.2018 г., и не са били запознати с писмените доказателства приложени към процесната заповед; учителят който е констатирал нарушението не е присъствал на педагогическият съвет; в издадената и обжалвана заповед липсват основни реквизити; заповедта е връчена извън посоченият законен срок; по отношение на посоченото в т. 2 от заповедта нарушения не е посочено на коя дата и за кой учебен час се отнасят неизвинените отсъствия. Твърди се че пред първоинстанционният съд не са представени доказателства опровергаващи посочените допуснати нарушения на административно-процесуалните правила при налагане на заповедта и неправилно съдът е приел че акта е законосъобразен. В жалбата се прави искане за отмяна на решението на АССГ и се претендират разноските по делото. Ответникът - директорът на 35 СУ "Д. В." С., чрез процесуалния си представител в писмен отговор от 18.12.2018 г. оспорва касационната жалба и сочи, че издаденото съдебно решение е правилно. Сочи, че не са налице извършени нарушения по процедурата за налагане на наказание на ученика тъй като неговият родител е бил уведомен за педагогическият съвет и е присъствал заедно с детето на обсъждането, а така също и е била уведомена съответната служба закрила на детето. Твърди се, че издадената заповед съдържа необходимите и задължителни реквизити посочени в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК и че наложеното наказание съответства по степен и характер на извършеното от ученикът нарушение. Изразява становище за оставяне на оспорваното решение в сила и претендира разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения водещи до отмяната му. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на М. М., действаща като законен представител на детето М. М. против заповед № 114/02.03.2018 г. на директора на 35 СУ "Д. В." С., с която на основание чл. 258, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗПУО, при условията на чл. 205, ал. 1 от ЗПУО и във връзка с мотивирано предложение на класният ръководител и решение на педагогическият съвет на ученикът е наложена санкция – Предупреждение за преместване в друго училище – чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по мотивирано предложение, внесено в деловодството на училището от класния ръководител Н. П., с което е сезирала ръководството за извършени от ученика М. М. нарушения изразяващи се в сбиване със съученик и допуснати неизвинени отсъствия, след наказание "Забележка". За предложението на класния ръководител, за откриване на процедура по налагане на санкция и насроченото за 02.03.2018 г. заседание на Педагогическия съвет е надлежно уведомена майката на ученика М. М. а /л. 13 и ДСП район "Сердика" С. /л. 14/. При проведен на 02.03.2018 г. педагогически съвет (ПС) в т. 1 от дневния ред е било включено за обсъждане предложение за налагане на санкция на ученика М. М.. Класният ръководител на 5 а клас е докладвал за извършено от ученика нарушение изразяващо се във възникнал конфликт между М. М. и друг ученик, като М. е ударил другото дете. По случая е била проведена дискусия и направено обсъждане. На заседанието на ПС е присъствал М. М., заедно с майка си М. М.. Ученикът е бил изслушан в присъствието на психолог, като е заявил, че няма да продължава с това свое държане и се извинява, но е бил предизвикан от другото дете първо. След проведеното обсъждане и изслушване на ученика, предложението за наказание е било подложено на гласуване. За предложението са гласували 52, против 1 и въздържал се 1. Въз основа на проведеното гласуване е прието да се направи предложение до директора за издаване на заповед за налагане на санкция "преместване в друго училище" по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО. За проведеното на 02.03.2018 г. заседание на ПС е съставен протокол № 5 от същата дата. Въз основа на взетото с цитирания протокол решение е издадена и процесната заповед. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при издаването й не са допуснати съществения нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че в своята съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават наличие на посочените в заповедта фактически и правни основания за упражняване на регламентираното в чл. 203, ал. 2 ЗПУО правомощие на директора на 35 СУ "Д. В." за издаване на процесната заповед. Приел е, че ученикът, с оглед представените и приети по делото доказателства - има проблемно поведение в училище и с действията си е извършил нарушение като на задълженията му посочени в нормата на чл. 172, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 9 и т. 10 от ЗПУО, така и на чл. 95, ал. 1, т. 2 бук. "в" от Правилника за дейността на училището. Приел е че правилно директорът на училището е приложил нормата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО тъй като са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученикът. С оглед изложеното съдът е приел за доказано, че ученикът М. е извършил установеното нарушение, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО. Счел е, че посочените в административния акт фактически обстоятелства относно извършените нарушения, отразени в няколко пункта са подробно формулирани. Изложил е доводи, че актът е мотивиран, като изложените мотиви се съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт. Приел е също за доказани визираните фактически основания в оспорвания административен акт. В заключение е изложил, че релевантните за отговорността на жалбоподателя факти не са опровергани в настоящото производство. Въз основа на така изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал краен извод, за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е неправилно. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в ПДУ, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, може да се наложи санкция "предупреждение за преместване в друго училище". В разпоредбата на чл. 204 ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от с. з. В настоящият случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си проведената процедура по налагане на санкцията, като правилно е приел, че същата е спазена. От доказателствата по делото се установява, че за откриване на процедурата е уведомен родителят, ученикът е изслушан в присъствието на психолог преди налагане на съответната санкция, като му е дадена възможност да обясни фактите и обстоятелствата, родителят на ученика е присъствал на изслушването. Налице са и доказателства за спазване нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като съответната дирекция "Социално подпомагане" е била уведомена, въпреки че не е изпратила представител, нито доклад. Правилно решаващият съд е посочил че обжалваната заповед съдържа фактически основания, но не е констатирал, че не съдържа правни основания. Изписаните от издателят на акта правни норми в заглавната част на обжалваната заповед, не представляват правни основания, тъй като се отнасят само до компетентността на органа да издава заповеди за налагане на наказания на ученици по ЗПУО. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл. 199, ал. 1 ЗПУО предвижда, налагане на санкции на ученици при неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището и след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, като едно от тези наказания е предупреждение за преместване в друго училище. Санкцията на ученика в заповедта е посочено, че се налага за допуснати 8 отсъствия по неуважителни причини и неспазване на правилника за дейността на училището. За да се наложи на даден ученик посоченото наказание следва да са налице кумулативно изискваните от закона предпоставки – 1. неизпълнение на задължения на ученика, които задължения са посочени в закона, в нормативните актове по прилагането му и в правилника за дейност на училището и 2. следва да са изчерпани останалите механизми за въздействие върху него. В нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗПУО и в нормата на чл. 76, ал. 1 от Правилника за дейността на училището са посочени задълженията на учениците, като измежду тях са да присъстват и участват в учебните часове и да спазват правилника за дейността на институцията. В разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 2 бук. "а" от Правилника, действаща към настоящия момент /тъй като не е представен Правилника действащ към момента на издаване на оспорваната заповед и е недостъпен на сайта на училището/, е посочено, че наказанието "предупреждение за преместване в друго училище" се налага за 10 неизвинени отсъствия и системно и съзнателно нарушаване на дисциплината в процеса на обучение. В конкретният случай ученикът не е достигнал прага на неизвинени отсъствия както изисква нормата на правилника за да се приложи тя. Видно от протокола на проведеният педагогически съвет, както и от мотивираното предложение на класният ръководител основният мотив за налагане на процесното наказание е свързан с извършено между наказаният ученик и негов съученик сбиване, което обаче не е посочено в процесната заповед. Липсват представени доказателства които да обосноват налагането на наказанието "предупреждение за преместване в друго училище" т. е. липсват доказателства че ученикът постоянно е нарушавал дисциплината, за да е налице системност, при провеждане на учебния процес, което да мотивира директора на училището да приложи третото по тежест наказание. Системност означава налагане на две или по-вече наказания и то за извършване на едни и същи нарушения, свързани в настоящия случай именно с неспазване на училищната дисциплина. Този пропуск на административният орган е направен опит да се преодолее чрез допуснатите гласни доказателства в проведеното с. з., но чрез тези доказателства не се санира допуснатото нарушение от органа при издаване на обжалваната заповед. В мотивите към обжалваната заповед е посочено неспазване на правилника за дейност на училището, но не са посочени кои точно разпоредби не са спазени, както и доказателствата които подкрепят това становище. Сочи се в предложението за налагане на наказанието че на ученика е наложено наказание "забележка", за което не се спори, но това не води до извод за системност на действията му свързани с нарушаване на дисциплината и реда при провеждане на учебните занятия. В наведените в съдебният акт мотиви, решаващият съд е достигнал до извод, че наказаният ученик е нарушил задълженията му фиксирани в нормата на чл. 172, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 11 и тези посочени в чл. 95, ал. 1, т. 2 бук. "в" от Правилника за дейността на училището, без обаче тези правни норми да са посочени в издадената заповед т. е. съдът е допълнил правните основания за издаване на акта, което е недопустимо. Неправилни са изводите на решаващия съд, че макар и в оспорената заповед да не е посочено като причина за издаването и сбиването между двамата ученика, то с оглед цялостното поведение на последният директорът на училището е подходил правилно, тъй като мотивираното предложение на класния ръководител и проведеният педагогически съвет са акцентирали именно върху това сбиване, а проявите на системно нарушаване на дисциплината от ученика е посочено само от един учител по време на обсъждане на предложението за налагане на наказанието. В противоречие с тези доказателства директорът на училището е посочил в издадената заповед, че мотиви за това са допуснатите 8 отсъствия по неуважителни причини, за което дори няма обсъждане на педагогическия съвет и неспазване на правилника за дейността на училището, за което липсва посочване в какво се състои това неспазване и системното нарушаване на дисциплината на учебният процес инкорпорира ли се в неспазването на правилника. Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваната заповед макар да е издадена от компетентен орган и в нея да са посочени фактическите основания, е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 пред. 2 от АПК. Непосочването на правното основание в акт със санкционен характер има за правна последица неговата отмяна. Като е достигнал до други изводи, решаващият съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което да се отмени и обжалваният административен акт. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК, му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 15. 00 лв. - внесени държавни такси по жалбите. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение