Решение № 714 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2014 г.

ВАСVII отделение21.01.2015 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 1.04.2014 г. по адм. д. № 1300/2013 г. на Административен съд София област. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 714 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Самоков срещу решение № 306 от 1.04.2014 г. по адм. д. № 1300/2013 г. на Административен съд София област, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000467/12.04/2013 на младши инспектор "МДТ" при Община Самоков, потвърден с писмо № 1200 000 104 от 2.12.2013 г. на директора на Дирекция "МДТ" Самоков. Счита, че съдът неправилно е приел, че АУПОВ за данък върху превозните средства е издаден в нарушение на процесуалния закон. Според жалбоподателя по делото не се спори, че актът не е издаден въз основа на подадена данъчна декларация на задълженото лице по чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ, поради което не е представена такава декларация. Сочи се, че товарният автомобил е бил обложен на основание получена база данни от РДВР - КАТ София област от 1.01.2002 г., поради което в Акта за установяване на публично общинско вземане не е посочен вх. № и реална дата на декларацията. Посочването на дата 1.01.1800 г. е вследствие на допусната явна фактическа грешка от страна на младши инспектор "МДТ", който е пропуснал да отстрани тази информация. В акта е посочено, че е изготвен на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Счита се, че не е необходимо да се цитира цялата разпоредба, визираща възможността за издаване на акт служебно "акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е установил, че видно от представения по делото Акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните средства № АУ000467/12.04.2013 г., изготвен от младши инспектор "МДТ" - Община Самоков, същият е издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 - 3 от ЗМДТ. В акта е посочено, че се издава във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ, с входящ №/1.01.1800 г. за притежавано МПС. По делото от административния орган такава декларация не е представена. Актът е потвърден с писмо № 1200 000 104 от 2.12.2013 г. на директора на Дирекция "МДТ" Самоков с мотиви, че съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в сила до 31.12.2006 г. и удостоверение на МВР Сектор КАТ - ПП РДВР София от 24.03.2005 г., задълженията за МПС са сторнирани за периода 2005 - 2006 г., съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2007 г. за товарния автомобил са начислени ставките определени съгласно чл. 55 от ЗМДТ и Наредба № 13 на Община Самоков, както че разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ касае само леки автомобили на лица с намалена работоспособност. Съдът е изложил мотиви, че от разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и 3 ДОПК следва, че при неподадена декларация, задължението може да бъде установено чрез служебно издаване на акт по чл. 107 от ДОПК или чрез извършване на ревизия на задълженото лице. В акта е посочено, че е издаден по декларация на задълженото лице, но такава не е представена. Не се сочи, че актът е издаден и служебно съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а именно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Не се твърди и обстоятелството, че актът е издаден при извършване на ревизия. Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на закона, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 107 от ДОПК. Решението е правилно. Административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, съгласно чл. 59, т. 4 АПК. В случая в акта неправилно е посочено фактическото основание за издаването му - подадена данъчна декларация по чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ, каквато се установява, че не е подадена, и в касационната жалба се заявява, че актът е издаден на основание получена база данни от РДВР - КАТ София област от 1.01.2002 г., каквото фактическо основание не е посочено в акта. В акта не е посочено и правното основание на което се издава. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК съдържа различни хипотези. Съгласно същата разпоредба размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая не е посочено дали актът се издава по искане на задълженото лице или служебно и ако е издаден служебно, коя от трите предвидени хипотези е налице: установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок. Не могат да се приемат доводите на жалбоподателя, че е видно, че актът е издаден при неподаване на декларация от задълженото лице, защото тази хипотеза не е посочена в акта, а е записано, че е подадена декларация. Очевидно в акта годината на подадената декларация е сгрешена, но същевременно е посочено, че е подадена данъчна декларация по чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ, а данъчното задължение не е определено въз основа на подадена декларация Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1