Решение № 13080 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2009 г.

Решение № 13080 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна и на Едноличен търговец Соня Иванова Колева с Фирма "ДИС- Соня Иванова" от гр. Добрич срещу решение № 380 от 13.03.2009 г. по адм. д. № 224/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, Първо административно отделение, ХI състав. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна е процесуално недопустима. Предмет на тази касационна жалба е решението в частта му за разноските в смисъл, че се претендират разноски в по-голям размер от присъдения. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските. Според чл. 248, ал. 3 ГПК едва постановеното от същия съд определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Видно от първоначалното дело в случая този законов ред не е бил спазен, а Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна е подала направо касационна жалба срещу решението, в частта му за разноските. По изложените съображения тази касационната жалба като подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване, се оставя без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекратява, на основание чл. 215, т. 4 АПК. Касационната жалба на Едноличен търговец Соня Иванова Колева с Фирма "ДИС - Соня Иванова" от гр. Добрич е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 380 от 13.03.2009 г. по адм. д. № 224/2009 г., Административен съд гр. Варна, Първо административно отделение, ХI състав е отхвърлил жалбата на Колева против Ревизионен акт № 800267 от 31.10.2008 г. на ТД на НАП гр. Добрич в частта, с която е потвърден с Решение № 688 от 23.12.2008 г. на зам. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна. Съдът е приел, че оплакването за изтекла погасителна давност е неоснователно, а ревизионният акт е законосъобразен в обжалваната му част. Наведените от този касатор оплаквания са за нарушение на материалния закон и по-точно са свързани с института на погасителната давност. Той счита, че след като ревизионен акт № 800136 от 21.05.2008 г. е обявен за нищожен, са заличени с обратна сила всякакви действия, извършени от органите по приходите, за които може да се приеме, че са довели до спиране на давността. Тази теза не може да бъде споделена. Осигурителната вноска за м. 11.2002 г., както и здравноосигурителната вноска за същия месец е следвало да се внесат до 10.12.2002 г. Петгодишния давностен срок изтича на 10.12.2007 г. Погасителната давност е институт на материалното право. Следователно приложими са нормите на Данъчен процесуален кодекс, обн. ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е в сила от 1.01.2006 г. Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК давността спира, когато е започнала данъчна ревизия- до завършването й, но не повече от една година. Следователно в конкретния случай давността е спряла със заповед за възлагане на ревизия № 600 от 1.11.2007 г. на 14.11.2007 г., когато е връчена. С тази заповед е възложено извършването на ревизия на Едноличен търговец Соня Иванова Колева с Фирма "ДИС- Соня Иванова" от гр. Добрич за установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 1.01.2002 г. - 31.12.2003 г. Със заповед № 41 от 14.12.2007 г. производството е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК. Ревизията не е била възобновена, поради което издадения Ревизионен акт № 800136 от 21.05.2008 г. е прогласен за нищожен. Ревизионното производство е възобновено с връчването на заповед за възлагане на ревизия № 800267 от 28.07.2008 г. на 8.08.2008 г. Следователно едногодишния срок по чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК не е изтекъл. Предвид изложеното липсва законово основание да бъдат игнорирани действията на органите на данъчната администрация, предприети по силата на заповед за възлагане на ревизия № 600 от 1.11.2007 г. Обстоятелството, че Ревизионен акт № 800136 от 21.05.2008 г. е прогласен за нищожен не се отразява на валидността на тези действия, за които липсва самостоятелно основание да се приеме, че са порочни. Ето защо правилно е било прието, че с първоначалната цитирана заповед давността по отношение на вноските за м. 11.2002 г. и за всички останали последващи процесни вноски е била прекъсната и те са дължими. По изложените в настоящите мотиви съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна и обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК, чл. 215, т. 4 и чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,