Решение № 11444 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2010 г.

Решение № 11444 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любен Тасков Александров, от гр. Монтана против решение от 15.02.2010 г. по адм. дело № 768/2009 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност и нищожност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение от 15.02.2010 г. по адм. дело № 768/2009 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Любен Тасков Александров, от гр. Монтана срещу решение № 113/11.11.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 902/27.07.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. С решение № 113/11.11.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е потвърдено разпореждане № 902/27.07.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с което на Любен Тасков Александров, от гр. Монтана е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 2 от КСО поради отсъствие на кумулативно изискуемите условия за минимален стаж и минимален сбор от възраст и осигурителен стаж, след превръщането му по чл. 104, ал. 2 от КСО. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е имал навършени 63 години, 00 месеца и 03 дни. При изчисляване размера на осигурителния стаж пенсионните органи и първоинстанционният съд са приели, че същият възлиза на 02 години, 11 месеца и 01 дни от втора категория и 25 години, 06 месеца и 27 дни от трета категория или общо превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО е 29 години, 02 месеца и 21 дни. Направената преценка съответства на доказателствата по делото, но е неточна досежно незачитането на положен осигурителен стаж за периодите 02.12.1999 г. - 01.02.2000 г. и 01.05.2000 г. - 10.05.2001 г., когато Тасков е работил в ТД "Клисура" ООД, гр. Пловдив, правоприемник на "Клисура" ООД, гр. Берковица. Неизплащането на трудово възнаграждение за процесния период, не заличава дължимостта на осигурителните вноски и не изключва съществуването на положения осигурителен стаж. Назначената по делото експертиза дава заключение, че и при зачитането му, осигуреното лице отново не може да събере необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, изискуем съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от КСО. Липсваща е и другата кумулативна предпоставка за минимален брой отработени години при условията на първа или втора категория труд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Ирелевантни за спора са доводите на касатора, касаещи постановен отказ за преизчисляване на отпусната му от 1987 г. лична пенсия за инвалидност, досежно чиято законосъобразност има образувано друго съдебно производство, приключило със съдебно решение от 13.05.2009 г. по адм. дело № 49/2009 г. на Административен съд - Монтана. Неоснователно е искането за прилагане на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО тъй като липсват доказателства за внесени осигурителни вноски за времето на обучение на жалбоподателя във висше учебно заведение. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение, съдът не установи бланкетно заявените основания за неговата нищожност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение