Решение № 8327 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2009 г.

Решение № 8327 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е образувано по жалба на Петър Георгиев Добрев срещу заповед № ЛС-03-771 от 17.07.2009 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение като началник сектор "Финансово- ресурсно осигуряване" при затвора - Белене, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради това, че е издадена: при липса на мотиви; без да е доказано наличието на обективно съществуващи непреодолими причини, правещи невъзможно изпълнението на служебните задължения, настъпили в периода след 2001 до 2009 г.; в нарушение на чл. 247 от ЗМВР, без да бъде отчетено, че е налице обективна невъзможност да изпълнява пълноценно своите задължения, поради налагането му на "служебна изолация", психологически тормоз в периода 10.07.2007 г. - 24.07.2007 г. и нарушаване на личните трудови права на служителя чрез налагането на незаконосъобразни дисциплинарни наказания, отказ от ползване на полагаем отпуск, отказ да му бъдат изплатени дължими вземания и издаване на професионална характеристика, тенденциозно търсене на обяснения без данни на извършени дисциплинарни нарушения, неоснователно обвиняване в съществуващ конфликт на интереси и забавяне в произнасянето на началника на затвора - Ловеч по преписки, изготвени от жалбоподателя; в хода на производството по оценяване на изпълнението на длъжността е ограничено правото му на защита, като за заседанието на комисията, проведено на 20.02.2009 г., не е бил предварително надлежно уведомен за целта и повода, по който се явява пред комисията; не е доказано неизпълнение на служебните задължения, констатирано от оценяващата комисия. Ответната страна - министъра на правосъдието, представляван от юрк. Шемшимиров, е представил писмени бележки, чието текстово съдържание е очевидно копиране на мотивите към предложение с рег. № 7169/14.07.2009 г. за прекратяване на служебните правоотношения на Добрев, поради което така представените бележки не следва да бъдат обсъждани. Разноски не се претендират. Със заповед № Л-2591/27.04.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в качеството си на орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР и в изпълнение на правомощията си по чл. 175, ал. 2 от ППЗМВР във вр. с чл. 19а, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.) е наредено да бъде извършена оценка за изпълнение на длъжностните задължения на Добрев, изпълняващ като държавен служител, категория "В", длъжността началник сектор "ФРО" при затвора - Ловеч, за периода от 12.07.2007 г. до дата на издавена на заповедта - 27.04.2009 г. Със същата заповед е определен тричленен състав на комисия, включващ началник-отдел "ФРО" при ГД "ИН", началника на затвора - Ловеч и юрисконсулт при ГД "ИН", както и насока оценката да се извърши съгласно Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана", утвърдена със заповед № ЛС-04-134/13.02.2007 г. на министъра на правосъдието. Като резултат от извършеното оценяване, направено след изслушване на жалбоподателя Добрев (протокол № 1) и служителите при затвора - Белене: Нина Страшилова - гл. счетоводител, Румен Петков - инспектор "ТРЗ", Гълъбина Минчева - началник- група "МТС", Николай Карлев - началник "СДВР" и Румен Димитров - зам. началник на затвора, (протокол № 2), както и след обсъждане изпълнението на заложените в длъжностната характеристика на Добрев задължения, съобразно критериите, заложени в т. 10 от раздел IV от Методиката (анализ на сл. дейност), комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността. Видно от представената карта за оценка, комисията е поставила крайна оценка от 6 точки за изпълнението на длъжността в рамките на оценявания период, приемайки че от събраните в хода на оценяването данни е налице неизпълнение на всичките шест критерия, посочени в т. 10 от Методиката: срочно и качествено изпълнение на служебните задължения; познаване и прилагане на нормативните актове, регламентиращи дейността на структурното звено и функциите на заеманата длъжност; организационни и управленския умения; способност за самостоятелна работа; работоспособност и поведенчески самоконтрол; професионална мотивация и отговорност. Жалбоподателят е запознат с оценката на комисията на 26.05.2009 г. В срока за подаване на възражения - 2.06.2009 г. Добрев е направил такива чрез началника на затвора - Белене до главния директор на ГД "ИН", с които без да оспорва по същество поставената му оценка е посочил, че установеното изпълнение на служебните му задължения е резултат от целенасоченото отношение на служители на затвора - Белене да бъде поставен в "информационна и административна" изолация. С писмо от 14.07.2009 г., главният директор на ГД "ИН" е направил предложение до министъра на правосъдието да прекрати служебните правоотношения на Добрев на основание получената най-ниска оценка за изпълнение на длъжността. С направеното предложение е изразено становище за законосъобразност в действията по изпълнение на заповед № Л-2591/27.04.2009 г. от страна на комисията по оценяване, като главния директор напълно е възприел като правилно и обосновано, извършеното оценяване респ. възражението на Добрев е възприето като неоснователно. Като резултат на проведеното производство и съобразявайки се направеното предложение от гл. директор на ГД "ИН", със заповед № ЛС-03-771/17.07.2009 г., министъра на правосъдието е прекратил служебните правоотношения на Петър Георгиев Добрев, в качеството му на началник - сектор "Финансово-ресурсно осигуряване" при затвора гр. Белене, считано от дата на връчване на заповедта, позовавайки се на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР и обстоятелството, че служителят е получил най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността си. Жалбата е неоснователна. Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без да е налице съществено нарушение на административно производствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "б" и чл. 246, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидена възможност министърът на правосъдието да прекрати служебното правоотношение на държавен служител от категориите А, Б, В и Г, при обективна невъзможност да изпълняват задълженията си, поради получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността. В случая няма спор между страните относно правомощията на министъра на правосъдието по отношение издадената заповед, а съгласно препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС към ЗМВР и специално към приложимата в случая разпоредба на чл. 246 от ЗМВР то е и установено. Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви към оспорваната заповед. Видно от заповедта, същата съдържа конкретно изложени фактически и правни основания, чрез които е обосновано издаването й. Освен това по делото е представено уваженото предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР на главния директор на ГД "ИН", представено в качеството му на орган по назначаването, което съдържа подробни и аргументирани мотиви относно наличието на основание за прекратяване на процесното правоотношение. При издавено на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи нейната отмяна. Съгласно чл. 245, ал. 5 (сега ал. 6 ) от ЗМВР, редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя в Правилника за прилагане на Закона. По силата на чл. 262 от ППЗМВР, оценката за изпълнението на длъжността на държавния служител по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР се извършва по реда на чл. 175 от ППЗМВР. Съгласно този ред, оценката на изпълнението на длъжностните задължения се извършва за период не по-малък от една година от комисия, определена със заповед на органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР. В настоящия случай, с издаването на заповед № Л-2591/27.04.2009 г. от главния директор на ГД "ИН" и определянето на близо двегодишен период на оценяване от назначената комисия, изискванията на закона са спазени. Изпълнението на длъжностните задължения на Добрев е извършено при спазване на утвърдената със заповед № ЛС-04-134/13.02.2007 г. на министъра на правосъдието Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители от ГД "ИН" и ГД "О" и при съобразяване с длъжностната характеристика на Добрев, което от своя страна представлява и изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 3 и 4 от ППЗМВР. Не е налице и нарушаване правото на защита на служителя, залегнало в ал. 7 от разпоредбата, като същия е запознат с оценката на комисията и са били приети направените възражения от страна на служителя. Неоснователно, спрямо установяването на порок на оспорваната заповед, е възражението, че преди проведеното изслушване на 15.05.2009 г., жалбоподателят не е бил надлежно уведомен. На първо място, видно от протокол № 1, на 14.05.2009 г. Добрев е бил запознат от комисията със заповед № Л-2591/27.04.2009 г. и назначеното оценяване, а на второ - му е дадена възможност до 10, 00 часа на 15.05.2009 г., т. е. следващия ден, да представи информация за изпълнение на задълженията си за оценявания период. Въз основа на тези факти, съдът намира, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство по оценяване и му е била дадена възможност да организира своето представяне пред оценяващата комисия. Важно е да се отбележи, че жалбоподателят не е възразил на постановения му срок за представяне на информация, от което следва да се приеме, че същият е бил възприет от него като разумен и позволяващ адекватна реакция. По отношение приложението на материалния закон, следва да бъде отбелязано, че при изследване на правилното прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, е извън компетенциите на съда да изследва правилността на поставената оценка. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за оценяване на изпълнението на длъжността е спазена и поставянето на оценката е съобразено с правилата за това (утвърдената Методика), то поставената от комисията крайна оценка съставлява материалноправното основание за постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя, отнасящи се до неправилното, неточно и субективно оценяване на комисията, които предполагат съда да осъществи контрол върху правилността на поставената оценка. С други думи, съдът може да прецени спазен ли е реда за поставяне на оценката, но не и самата оценка като индикация за начина на изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя. Тук е мястото да бъде посочено, че именно поставената оценка за изпълнение на длъжността, противно на твърденията на жалбоподателя, доказва настъпването на промяна в начина на неговата работа след 2007 г. спрямо периода 2001 - 2009 г., която промяна е толкова съществена в качествено отношение, че води до обективна невъзможност да изпълнява, възложените му служебни задължения. Наличието на тормоз, изолация и несправедливо отношение в работната среда на Добрев, безспорно са фактори, които влияят на начина на неговото представяне, но същите са основания за търсене на отговорност от съответните лица, но не и оправдание за начина на изпълнение на задълженията. Освен това, тези обстоятелства са били изложени пред оценяващата комисия и органа по назначаване, като същите не са били възприети за оправдаващи. Що се касае до възражението, че е налице нарушение на чл. 247 от ЗМВР, а именно, че макар служебното правоотношение да е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, то същото е станало без да бъде връчено едномесечно предизвестие или да бъде изплатено обезщетение на жалбоподателя, следва да се отбележи, че същото е основателно, но това не води до порок на оспорваната заповед. По аргумент от изр. второ на чл. 247, ал. 1 от ЗМВР, а именно че при неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, се извежда извод, че в правомощие на издателя на акта е да избере една от двете посочени от закона възможности - да предизвести или да плати за срока. В случая, министъра на правосъдието, очевидно се е възползвал от втората възможност, от което възниква парично задължение за Добрев по отношение на неговия работодател. С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, както и направеното искане за присъждане на разноски. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,