Решение № 5510 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13893/2008 г.

Решение № 5510 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13893/2008 г., I о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 826/24.09.2008 г. по адм. дело № 1022/2007 г. на Административен съд - Бургас, 7 състав, с което е отменен РА № 0200620/14.06.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-381/14.08.2007 г. на изпълняващия правомощията Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Стефка Станчева Димова са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 6 614, 87 лв. и лихви - 4 215, 41 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС -Бургас и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Стефка Димова срещу процесния РА. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът - Стефка Станчева Димова не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По процесния РА приходният орган е отказал право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от "Терамакс" ЕООД с предмет СМР, по фактура, издадена от "Канцоне" ЕООД с предмет транспортна услуга и по 4 бр. фактури, издадени от ЕТ "Скай лайт-Пенко Иванов" на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6, вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). За да отмени РА, съдът е приел, че въз основа на приетото основно и допълнително заключение по изслушаната ССЕ са опровергани констатациите в РА. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай е осъществена по време на съдебното производство чрез изслушаната ССЕ. Както правилно е посочил административният съд, жалбоподателят е провел пълно и насрещно доказване, с което е опровергал констатациите на приходните органи в РА. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя (сега ответник по касационната жалба) е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Терамакс" ЕООД, "Канцоне" ЕООД и ЕТ "Скай лайт-Пенко Иванов". По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,