Решение № 7108 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2015 г.

Решение № 7108 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 7627 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 2008/2014 г. по описа на Административен съд С. град, П. отделение, 18 състав в частта, в която по жалба на ЕТ "С. Д. - 2001" е отменен Ревизионен акт /РА/, издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 193 от 31.01.2014 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 22191,25 лева и лихва в размер на 8 179,37 лева за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01, 02, 04.2008 г., м. 02,03,04,08,10 и 11.2009 г., от м. 01 до м. 07.2010 г. по издадени фактури от "Б." ЕООД, "С. Н." ООД, "Г. ф. 2008" ЕООД, "Н. С. Х. И. - Е." ЕООД и "Д." ЕООД и в частта, в която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ на лицето над горницата от 684,63 лева / за 2008 г. в размер на 452,99 лева и за 2010 г. в размер на 231,64 лева до пълния размер от 16 427,13 лева ведно със законната лихва за данъчни периоди от м. 01.2007 г. до м. 12.2010 г., както и в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. С. е осъдена да заплати на ЕТ разноски по компенсация в размер на 238,59 лева.

В останалата част решението не е обжалвано.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин извършването на процесните доставки на стоки, доколкото няма данни доставчиците да са имали определени обекти, от които стоките да са извозени, съответно няма такива относно установяване на факта, че доставчиците са имали съответните стоки. Иска отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора с потвърждаване на РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - ЕТ "С. Д. - 2001", не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/, издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с Решение № 193 от 31.01.2014 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Във връзка с обжалваната част на решението на АССГ спорът се отнася до отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22191,25 лева и лихва в размер на 8 179,37 лева за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 01, 02, 04.2008 г., м. 02,03,04,08,10 и 11.2009 г., от м. 01 до м. 07.2010 г. по издадени фактури от "Б." ЕООД, "С. Н." ООД, "Г. ф. 2008" ЕООД, "Н. С. Х. И. - Е." ЕООД и "Д." ЕООД, както и относно определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. / в последния пункт относно отменената част на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за горницата над 684,63 лева до пълния размер от 16 427,13 лева ведно със законната лихва за данъчни периоди от м. 01.2007 г. до м. 12.2010 г.

Във връзка с отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от гореописаните доставчиците ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В. от данните по преписката с възражението към РД ревизираното лице е представило стокови разписки, заверени с гриф "вярно с оригинала", насочени към установяване факта на предаване на процесните стоки, които не са били кредитирани от приходните органи и от решаващия орган. В РА е прието, че няма ангажирани доказателства за извършен транспорт на стоките и относно складирането /получаването им.

С решението в обжалваната му част АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Разгледал е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, ценил е приетото без оспорване заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и е формирал извод за отмяна на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Б." ЕООД, "С. Н." ООД, "Г. ф. 2008" ЕООД, "Н. С. Х. И. - Е." ЕООД и "Д." ЕООД, както и за частична отмяна на РА относно определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. В касационната жалба е въведен довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да е извършена каквато и да било конкретизация. Касационната инстанция счита, че АССГ, 18 състав е извършил всички необходими процесуални действия по разглеждане на спора, като не е накърнил правото на защита на касатора, явяващ се ответник в първоинстанционното производство. Събрани са всички релевантни за спора доказателства и същите са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, като съдът е формирал ясни, логични съображения за частичната основателност на жалбата на ЕТ срещу РА.

1. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното основание за отмяна на решението в обжалваната му част - неправилност поради нарушение на материалния закон .

2.1. Относно приложението на ЗДДС

Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

Съобразно така цитираните материалноправни разпоредби обосновано АССГ, 18 състав е обсъждал въпроса за установяване по категоричен начин на предаването на стоките, описани в спорните фактури, издадени от "Б." ЕООД, "С. Н." ООД, "Г. ф. 2008" ЕООД, "Н. С. Х. И. - Е." ЕООД и "Д." ЕООД. Предмет на фактурите е доставка на родово определени вещи - краставици, диня, домати, зеле, картофи, киви, чушки, свински ребра, свински бут, птича храна за животни и др. Съдът е ценил представените от РЛ към възражението срещу РД стокови разписки, от съдържанието на които е видно, че съответните стоки от своя род са били отделени, т. е. налице е индивидуализация на стоките. В стоковите разписки са описани съответните стоки като вид, количество и единична цена, обща стойност; посочени са имената на изпълнителя и получателя; подписани както от представител на доставчика, така и от представител на получателя. Стоковите разписки не са оспорени от данъчната администрация, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.

По делото са ангажирани и доказателства за извършен транспорт на стоките / товарителници и пътни листа/ от страна на самото РЛ. Налице са данни за осъществено разплащане по фактурите /отговор на задача 7 от заключението по ССчЕ/.

Касационната инстанция възприема като обосновано позоваването от страна на АССГ на констатациите на в. л. по ССчЕ, съгласно които ревизираното лице е водило аналитична отчетност на закупените стоки по вид, количество, единична цена, т. е. доказано е заприходяването на стоките при получателя. Неоткриването на доставчиците и неосъществяването на проверка в техните счетоводства не означава, че спорните доставки не са извършени, след като от страна на ревизирания субект са представени достатъчно доказателства, от които може да се формира несъмнен извод за фактическо разпореждане със стоките от доставчиците в полза на РЛ. В тази връзка неотносими към предмета на спора са релевираните от касатора възражения, че няма данни доставчиците да са имали съответни складови помещения, респ. за разполагаемостта със съответното количество стоки към датите на продажбите. Основният въпрос при доставката на стоки е дали е извършено предаването на съответния вид и количество стоки от доставчика на получателя, което в настоящия случай е доказано.

Следователно, като е отменил РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Б." ЕООД, "С. Н." ООД, "Г. ф. 2008" ЕООД, "Н. С. Х. И. - Е." ЕООД и "Д." ЕООД АССГ е постановил правилно решение.

2.2. Относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ

Приемайки, че спорните доставки на стоки са извършени от сочените доставчици, АССГ е формирал правилен извод, че посочената от приходните органи данъчна основа за определяне на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. е необоснована. За да отмени РА относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за горницата над 684,63 лева до пълния размер от 16 427,13 лева ведно със законната лихва за данъчни периоди от м. 01.2007 г. до м. 12.2010 г., първоинстанционният съд е възприел констатираното от в. л. по ССчЕ /отговор на задача 9/. За 2007 г. и за 2009 г. не се дължи данък, а за 2008 г. и 2010 г. в редуциран размер.

Така приетото е правилно, като касаторът не излага конкретни доводи за отмяна на съдебния акт в тази му част. Доколкото разрешаването на спора относно отказания данъчен кредит рефлектира върху формиране на данъчна основа за определяне на задължения на РЛ по чл. 48 от ЗДДФЛ, обосновано АССГ е отменил РА в посочената му част и решението в тази си част е правилно.

С оглед изхода на спора, на страните не се дължат разноски - на касатора поради отхвърляне на касационната жалба, а на ответника по касация поради липсата на заявено искане за присъждането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение